Tim Armstrong - Tim Timebomb's Rocknroll Theater

Artist: Tim Armstrong
Album: Tim Timebomb's Rocknroll Theater
Label: Self-released
Year: 2012
Country: USA
Genre: Punk Rock, Rockabilly, Folk Punk, Ska-Punk, Reggae, Alternative Rock, Music Hall
FACEBOOK

Tim Armstrong обича да бъде зает човек. Или поне си дава вид на такъв. След издаването на последния албум на Rancid – Let The Dominoes Fall, той започна нов проект, (не толкова) самостоятелен и доста амбициозен. Тim Armstrong сложи псевдонима Тim Timebomb (всички знаем защо, нали?!) и даде началото на един свой рокендрол мюзикъл. Тук е моментът да отбележа, че въпросното издание няма нищо общо с бродуейските изпълнения на Green Day, където свири и пее неговият съфамилник Billie Joe Armstrong, нито с гигантските опуси на канадските пионери Fucked Up, но аз лично намирам няколко допирни точки с класическите мюзикъли от от първата половина на XX век...

Тim Timebomb’s Rocknroll Theater стартира като поредица от уеб-епизоди, които доскоро можехме да гледаме в YouTube. За съжаление в България, иначе противното Vevo, все още не е достъпно за интернет потребителите и към този момент не съм сигурен, дали началото на шоуто е възможно за гледане, ако някой го е пропуснал. Признавам си, че станах голям фен на този любопитен проект, след като изгледах всичките появили се епизоди. Идеите на Тim са доста изчанчени и начинът на пресъздаване на историята е крайно любопитен. Като цяло фабулата на сериала е доста обвързана с класическата книга Ад на Данте. В сериите участват самият Аrmstrong, другият фронтмен на Rancid – Lars Frederiksen, вокалистът на АFI – Davey Havok, легендите Fishbone, aктьорът Robert David Hall (който доскоро на мен ми беше познат единствено като патолога от CSI Las Vegas), както и един куп прекрасни мацки за декор.

Историята се върти около Данте – безскрупулен, коравосърдечен, богат човек обичащ властта и парите, който обаче отива в ада...където всъщност се оказва, че далеч не е толкова лошо място. В уеб-епизодите песните бяха 6 или 7 и се изпълняваха от изброените по-горе изпълнители. Тук идва и голямата разлика с дигиталния рилийз на Tim Timebomb’s  Rocknroll Theater. 

Тim Armstrong издава повечето от песните, но изпети по неговия начин и това доста ме изненада в началото. Първият сингъл – We Did Alright с вокалите на Frederiksen звучи изключително енергично, а нахаканото поведение на една "корпоративна акула" сякаш доста му пасва. С Tim зад микрофона, същата песен звучи леко заспала, но все пак това може и да е усещане, след като първо съм чул друга версия. Продължението на албума е с Guardian Angel, където Armstrong звучи доста толкова свежарски, че чак човек се чуди дали тази песен не е била отхвърлена от Life Won’t Wait сесиите. No Reverence е може би първото парче от албума,  с което наистина можем да си помислим, че слушаме мюзикъл. Песента носи усещането на музиката от познатия на целия свят Hair и създава много настроение.

За да не бъда досаден и да разказвам всяка една песен, ще продължа по следния начин: парчетата от рокенрол театъра на Тim почват да се нареждат в пъзела, да се преливат с лекота една в друга и пресъздадат цялата история. Личи си и друго. Преди време фронтменът на Rancid се появи по едно тв шоу, където пя песен на Johnny Cash и влиянието на покойния кънтри изпълнител върху Armstrong се усеща много силно. Разбира се, фолк пънкът някак си стана доста популярен в последно време, но Тim успява да го набута между цялия рокендрол/рокабили/ска/реге и дори соул и фънк миш-маш, без да го натрапва и без да ни досажда.

Skeleton Crew пък между другото е едно от най-невероятните парчета, които съм слушал тази година и звучи поне 10 пъти по-добре от всяка една песен на Rancid oт Let The Dominoes Fall. Може би тук е време да уточня нещо. Мюзикълът, концептуалният албум, рокендрол театърът или както там искате да го наричате, е вероятно най-доброто, свързано с Tim Arsmtrong oт Rancid (2000) насам. Сякаш след раздялата му с проклетницата Brody, вдъхновението му да пише песни бе по-голямо, но пък музиката му в последните 10 години бе доста по-вяла и гласът му звучеше уморен и по-летаргичен от обикновено. Сега обаче Tim e в почти целия си блясък и в 90 процента от албума успява да впечатли по неговия чаровен начин.

Накрая няколко думии за последната композиция от албума – Misconceptions. Когато слушах версията изпята от Davey Havok с помощта на Lars Frederiksen, гарнирана с прекрасно музикално видео, бях изключително обнадежден, че Tim Armstrong наистина се е завърнал. Е, неговата трактовка на песента звучи доста по-различно (тук фронтменът на AFI добавя само бек вокали), но е един прекрасен завършек на този прекрасен саундтрак на доброто настроение.

Тim Armstrong обещава още музика от своя рокенрол театър, The Transplants също планират нови записи, вероятно скоро ще чуем новини и за нов албум на Rancid. При всички положения, легендата на калифорнийския пънк отново е тук и отново звучи като през своя златен период от 90-те години. Tim Timebomb’s Rocknroll Theater е малко над половин час, но като свърши те кара да си го пуснеш пак и пак, и пак...

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:  We Did Alright  No Reverence  Running Out Of Time  Skeleton Crew Misconceptions