The Offspring - Days Go By

Artist: The Offspring
Album: Days Go By
Label: Columbia
Year: 2012
Country: USA
Genre: Pop Punk, Alternative Rock, Punk Rock, Pop-Rock
FACEBOOK

Изминаха почти две седмици от предишната ми публикацията, като през това време се отдадох на сладка почивка (не че някого му пука особено затова, де), но в последните дни промених тотално плановете си за следващото си ревю. Новият албум на The Offspring плъзна в мрежата и реших, че трябва да се съсредоточа именно върху него, а това, за което бях намислил да пиша, ще оставя за следващите дни.

Days Go By е девети студиен албум на калифорнийската банда и съвсем спокойно мога да заявя, че това е първият голям кандидат за провал на годината. Не знам и не мога да бъда сигурен дали Тhe Offspring са наясно, че заглавието на техния нов проект съвсем иронично навява на мисълта, че дните им на сцената отдавна са изтекли. Да, Days Go By е по-слаб дори от Rise And Fall, Rage And Grace и Splinter, а Conspiracy Of One изглежда като истински шедьовър на неговия фон.

Откриващата песен Тhe Future Is Now дава добро начало -  в средно бързо темпо, сходно с това на The Kids Aren’t Alright, предлага солидна китарна работа, отлично вокални хармонии, особено на припевите, а пианото също попада на място. Всичко е наред, нали, но тогава се сещам, че ми напомня на нещо. Оказа се, че The Future Is Now е доста сходна със Savior на Rise Against. Въпреки това, съм склонен да причисля парчето към един от добрите моменти в албума.

Secret Of The Underground стартира с риф в стил NOFX, но по-нататък става много скучна, макар да е с една идея по-бърза от първия трак. Стигаме до първия сингъл Days Go By, който бързо бе разкрит, че е заемка от Times Like These на Foo Fighters. В интерес на истината, първоначалното впечатление от парчето е, че е изключително заспало. След малко повече слушания това се променя в положителен аспект, а на мен дори ми се заби в главата припева, след като гледах за пръв път  клипа. Като цяло обаче, не смятам, че Days Go By ще е нещо, което бих си пускал да слушам след известно време и ще бъде забравено.

Казах за сходството между The Future Is Now и Savior, но за Turning Into You от Rise Against съвсем спокойно могат да предяват съдебен иск за авторски права. Tази песен е почти едно към едно със смаш-хита на Тim Mcllrath и комапния – Ready To Fall. Разликата идва от текстовете, тъй като The Offspring дълбаят в междуличностните отношения, вместо да се правят на загрижени за околната среда. Много голям минус. Следва Hurting As One, която е от по-сносните песни като цяло, а припевът връща спомените за прекрасната Something To Believe In от Smash.

Стигаме и до Cruising California (Bumpin’in My Trunk). Още не мога да намеря логично обяснение за съществуването на тая песен и дори обясненията на Dexter Holland ме озадачиха повече.  Песента има потенциал да стане по-голям хит от Pretty Fly (For  A White Guy), макар че се съмнявам, тъй като The Offspring са доста далеч от своята комерсиална слава от 90-те. Cruising California е подходяща за хора, които биха се кефили на Katy Perry или Jessie J и за мен лично е сравнима с издънката Friday на Rebecca Black. Шега или не, песента е факт и според мен е черно петно върху The Offspring. Негативният ми коментар за нея трябва да бъде разграничен от нещо друго – жега е, хората обичат да са безгрижни и ако, повтарям, ако Cruising California звучи на плажа, то тя ще е перфектният саундтрак за лятото.

All I Have Left Is You e много слаба и протяжна. Бавна, вокалите звучат доста изтерзано и мисля, че това е песента, която най-често пропусках, докато слушах албума в последните дни.  Под номер 8 в Days Go By е O.C. Guns, която не знам защо като я слушах за пръв път ми напомни за класиката на Тhe Clash – Guns Of Brixton. Прилики разбира се няма, но просто такова бе усещането. О.C. Guns прилича на песен на Sublime oт техния албум Robin’ The Hood, но като цяло още не мога да преценя дали ми харесва или не. Припевът е на испански и е доста глуповат, тъй като Dexter Holland реди безсмислени нецензурни думи. Мексикански звучащата брас-секция е това, което "отваря" песента. Като цяло мисля, че парчето би паснало повече на стила на да речем банди като Molotov или Kottonmouth Kings. Въпреки това, по-скоро това е от плюсовете на Days Go By.

I Wanna A Secret Family (With You) пък ми се стори доста Green Day-ско в началото, но след това промених мнението си за него. Поп-пънк парче, което създава добро настроение, макар да мисля, че след време ще бъде забравено и от членовете на бандата, и от феновете.  Dividing By Zero е най-бързата песен от албума и по подобие на Hurting As One напомня за нещо от Smash-ерата.  Като цяло обаче не нещо особено и също ще потъне в забвение.

Завършекът на албума идва със Slim Pickens Does The Right Thing And Rise The Bomb To Hell. Доста дълго име, а песен с такова име задължава да е интересна. Всъщност парчето ми е любимото от албума, заедно с Тhe Future Is Now и мисля, че бързо ще се превърна в любима и на повечето фенове на The Offspring.

Умишлено пропуснах песента под номер 9 в албума – Dirty Magic. Разбира се, това не е нова композиция, а наново записана версия на емоционалната класика от албума Ignition, който е издаден през 1992. Цели 20 години минаха от излизането на Ignition и Тhe Offspring изненадващо решиха да отбележат това. Първо групата направи специално клубно шоу в калифорнийски клуб, свирейки aлбума в неговата цялост, а след това разшириха инициативата с още концерти и в други страни. Защо казвам всичко това?!  Ами защото, нямам нужда Dirty Magic да бъде съвсем семпло презаписана, загубила изцяло своята магия в Days Go By и да стои редом до Bumpin’In My Trunk, вместо до L.A.P.D и Кick Him When He’s Down.Така че, съветът ми е – ако ви се слуша The Offspring, Days Go By не е вашият албум. Ignition e.

ОЦЕНКА: 4/10

Препоръчани песни: The Future Is Now  Dirty Magic  I Wanna A Secret Family (With You)   Slim Pickens Does The Right Thing And Rise The Bomb To Hell