Metallica - Hardwired... To Self-Destruct

Банда: Metallica
Албум: Hardwired... To Self-Destruct
Лейбъл: Blackened Records, 2016
Жанр: Heavy Metal, Thrash, Hard Rock
FACEBOOK

Автор: Scraggled Music

Ще бъде дълго, така че дано да ти се чете.

Scraggled Music на промоцията на албума в Лондон (текст и снимки: Вичо)

Имах шанса да работя в магазина, който бандата посети за премиерата на албума в Лондон и мога да кажа от първа ръка, че Metallica генерира интерес, който много, ама много малко съвременни групи могат. Да го кажем с едно досадно вече клише: "Metallica са си Metallica". Средната възраст на събралата се тълпа надхвърляше тази на баща ми и като цяло всички фенове се държаха сякаш Металика винаги са били, все още са, и ще продължават да бъдат единствената група на света... т.е. няма голямо значение какъв албум ще изкарат, защото той ще бъде 10/10 така или иначе. Което пък ме връща на идеята, че Металика се намират заключени в парадокса на собственото си величие - музиката им е изключително неподходяща за съвременната музикална сцена и в същото време продължава да се продава повече от всичко останало. И оттам единственото, което мога да кажа, е респект за пичовете. Заслужават си уважение, дори и да им е трудно да функционират, качват стълби и стоят дълго време на едно място.
"Рут Колева" взима автограф от Джеймс Хетфийлд,
но на снимката изглежда, че все едно той ѝ показва фокуси с карти.

Ако съдим от селфито на Вичо, охраната на Metallica е сериозна като на американския президент.
Между другото, Вичо явно е в своя личен "Load/ReLoad" период, понеже наскоро си острига дългата коса 😄














Фенското присъствие в лондонския магазин е лимитирано до 200 човека.
ZAVIJDAITI NA VI4O, 4I4ACI I ELECI
Вичо към Ларс Улрих: Ти нали щеше да емигрираш обратно в Дания, ако изберат Тръмп, бе?
Теория на конспирацията (текст и колажи: Илиян)

С всички истории, циркулиращи около продължителното отлагане на 10-тия албум на Metallica, аз като един полу-любител на конспиративните теории, съчиних една такава, в която надали има зрънце истина, но знае ли човек: Ларс Улрих и Джеймс Хетфийлд са гепили айфона на Кърк Хамет!

Последният разкри наскоро, че за него е било тежко да преглътне, че е бил изолиран от творческия процес по писането на парчетата в Hardwired.. To Self-Destruct. И донякъде го съжалявам. Хамет идва в Metallica в началото на 80-те да замести прогонения Дейв Мъстейн и още оттогава насам не получава кой знае колко шансове да превърне своите идеи в песни на Metallica. Да, името му седи в кредитите на поне по 3-4 песни от класическите издания, но едва в предишните два албума - St. Anger и Death Magnetic, той става пълноправен композитор, наравно с Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих. В Hardwired... To Self-Destruct обаче той отново е принизен до ролята на "човека със солата на уа-уа педал".

Следващият път ползвай iCloud, Кърк
Според Хамет, една от причините албумът да се забави е, че преди няколко години той изгубва iPhone-a си, където е записал около 250 рифа. Кърк обаче изобщо не го е затрил поради нехайство, a телефонът му е бил откраднат от Ларс Улрих или Джеймс Хетфийлд, или от обща завера между двамата. Дуото Хетфийлд/Улрих всъщност превърна Metallica в марката, която знае и баба ти. Първият е лицето (и гласът, obviously) на бандата, докато вторият е визионерът на това, което чуваме и виждаме от квартета, наскоро потвърдено от басиста Робърт Трухильо. Всеизвестен факт е, че бизнес решенията се взимат от Улрих и дори датчанинът да се е превърнал в традиционна мишена на критика от всеки, който е хващал палки веднъж в живота си, той знае колко е важно за Metallica да продължават да пълнят стадиони и да продават милиони албуми по света, нещо което в момента е невъзможно за нито една от останалите три групи от "Голямата четворка" в траша.

Колкото и да се говореше, че Death Magnetic е завръщане към корените след разочароващия St. Anger, не са много песните от него, които ще са в сетлистите след 5 или 10 години. Затова и моята нелепа и налудничава теория е, че Улрих и Хетфийлд взимат нещата в свои ръце и крадат телефона на Хамет на летището в Копенхаген (много удобно, Ларс, тайните служби на Дания също ти пазят гърба, нали?!) и му казват "Не тъжи, Кърк. Споко, ние ще измислим парчетата. Ти ще напишеш песните в следващия албум (и премълчават... че той ще е след още има-няма 8 години)".

Hardwired... To Self-Destruct взима есенцията от всичко, което Улрих и Хетфийлд са създали заедно между Kill'em All и ReLoad и са го опаковали като двоен албум... все пак 8 години чакане е твърде много за всеки фен на Metallica. И понеже изданието е такова, ние двамата автори в блога ще си разделим по една част.

Част Първа: (текст: Вичо)

От шестте песни в първия диск на Hardwired...To Self-Destruct три бяха официално пуснати преди премиерата на албума и интернет се изпълни от мнения, спорове и какви ли не ревюта и прогнози. Не много групи могат да генерират подобно вълнение и с цялата критика и негативизъм към последните няколко албума, едва ли имаше човек, който някога да е слушал музика с китара, който да не си е пуснал поне един от промоционалните сингли.

Мисля, че дебютната Hardwired изненада приятно абсолютно и по масовата реакция сякаш едва ли някой е очаквал нещо подобно и в най-смелите си мечти. Сурови и безкомпромисни 3 минути, без лигавене - стабилни рифове, изненадващо подходящи барабани, скорост и като цяло качествен траш. Следва Atlas, Rise, която също генерира доста добри отзиви, очаквано и заслужено. Като цяло първите няколко парчета звучат стабилно и оставят впечатление за един наистина добър албум, който може би ще покрие огромните очаквания?

Moth Into Flame e може би най-хитовото парче и лично за мен най-силно попадение в Hardwired...To Self-Destruct. Песента демонстрира страхотно сработване, много премерени рифове, мелодии, хармонии, точни вокали...дори Ларс се справя добре (*insert random joke about Lars Ulrich's drumming*). Не знам кой на кого е откраднал телефона, но в този случай композиция и аранжимент работят повече от добре.

Проблемът идва, когато идеите свършат а сме още на 4-а песен, и оттам всичко е боза. Слушам пак и пак и просто нищо не остава в главата като уникално и различно парче, накрая си пускам пак Master Of Puppets и Metallica (The Black Album) и всичко звучи по-смислено и на място. С много малко изключения втората част на албума също не крие големи чудеса, освен безкрайни сола и 7-минутни опити за нещо по-интересно. Предавам щафетата на Илиян да ви доразкаже кое как е там.

Кърк Хамет дава идеи за новия албум
Част 2 (текст: Илиян)

Metallica са най-голямата група, която някога сме ревюирали в блога - по-големи от Green Day и Korn взети заедно и тръпката да пишеш за новия им албум е много странна. Разбрахме се да пишем с Вичо поотделно за двете части, защото втората ми хареса повече. Известно време обаче не можех да измисля как точно да я оформя, тъй като нямах представа и какво е мнението на моя колега за албума и дали писанията ще се вържат. Часове пред публикуването реших, че ще пропусна да пиша за качеството на инструменталите, лириките и звуковата продукция във втората част, като вместо това ще обърна внимание на нещо, което аз наричам "The Beyonce effect".

The Beyonce Effect (текст: Илиян)

Преди 3 години Beyonce пусна от нищото в iTunes изненадващ едноименен албум, като към всяка една от песните бе направен и видеоклип. Твоението на знойната поп/R&B дива бе определено веднага като "аудио-визуален албум" и сега Metallica може би се опитват да повторят този експеримент с различни средства на експресивност.

Няма спор, че когато човек визуализира звука с изображения, музиката придобива по-различен смисъл. Всеки един от 12-те клипа на Metallica е история, различна сама по себе си. Дали видеото ще бъде просто как музикантите свирят, репетират и записват (Atlas, Rise), хумористични трибюти към Леми (Murder One) и блек метъла (ManUNkind) или пък 80-тарски sci-fi/cyber-punk b-movie ала Escape From L.A. и They Live (Spit Out The Bone), бандата постига ефекта да предаде и "друг живот" на албума, такъв отвъд само музиката им, нещо което бе загатнато във кино екшъна Metallica Through The Never. Определени клипове са скучни (като този на едноименната песен например), но други пък дават възможност конкретни песни да получават по-голям еърплей в YouTube, отколкото на диск, плоча, касетка или в Spotify - за мен например това е анимацията в Here Comes Revenge, режисирана от Джесика Коуп.

С целия този гигантски замах, с който Metallica отново се намърдаха в устите на хората (или както вече е модерно - "в пръстите на клавиатурните воини"), няма съмнение, че Hardwired... To Self Destruct е едно от събитията не само на годината, а и като цяло на това десетилетие. Само вижте дори потресаващо тъпата обложка колко коментари генерира. В последните месеци, а може би и години "Черният албум" на Metallica се е намърдал в долната половина в топ 100 на Billboard, продавайки седмично по 4-5 хиляди бройки. Когато новият албум оглави класацията, очаквайте нашествие на поне още 5-6 стари албуми в американската класация. Ей това е ефект, който се нарича The Metallica effect и бандите, които могат да го постигнат се броят на пръстите на едната ми ръка.
7.00👴👴👴💥💣😈😴 (Вичо)
7.75 🍺🎸🎸👹👍💰📱😎(Илиян)
Препоръчани песни (Вичо):  Hardwired   Atlas, Rise!   Moth Into Flames    Confusion    Spit Out The Bone
Препоръчани песни (Илиян):  Atlas, Rise!     Halon On Fire    Confusion    Here Comes Revenge    Spit Out The Bone




ДРУГИ ПОДОБНИ РЕВЮТА:

Коментари

  1. Много слабо и хаотично ревю на албума. Предполагам, че и двамата "автори" не са го слушали поне по десетина пъти, а всички знаем, че за да оцениш албум на Металика ти трябват поне две- три години. През тези 2-3 години на музикалния пазар излиза всякаква боза и се налага да се върнеш да чуеш някое парче от старата вече Металика. А този "новия" албум изглежда толкова силен и вдъхновяващ, че направо не резбирам как може за да се направиш на интересен трябва да напишеш подобна критична статия. Слава Богу рокаджиите са интелигентни хора и няма как да им се повлияе на мнението и чувствата по подобен начин. Според мен трябва Металика да са живяли в теб няколко години за да усетиш какво представлява Hardwired....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодарим за коментара! Смятаме, че ревюто изобщо не е хаотично, а е доста добре структурирано. Това дали е слабо си е ваше мнение. Много фенове казват, че дадено ревю е слабо, когато оценката не отговаря на техните мнения. Отделно от това, оценките, които поставихме - 7/10 и почти 8/10 едва ли отговарят на всеобщото схващане за "критична статия" :) Поздррави и Слава Богу, че няма вашето мнение за Hardwired няма да се повлияе от нас

      Изтриване
  2. Здравейте , изключително слабо ревю.Все едно някое дете го е писало.Оставаше и да не е структурирано правилно ....но само със структура не става , трябва и смислено съдържание.Мойте уважения , но това е най-слабото ревю , което съм чел за албума .И тук не става изобщо въпрос дали харесвам албума , Metallica и т.н. Дадох го да го прочете безпристрастен човек , който даде X-чето на прозореца към средата и каза , че не е имал нерви да го дочете. Sad but true! Поздрави и успехи :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте, г-н Анонимен :) Благодарим за мнението ви, ще си вземем поука за следващия път и ще се опитаме да не пишем "слаби ревюта, в които няма смислено съдържание", за да можем да получим вашето одобрение и това на "безпристрастния човек".

      Поздрави :)

      Изтриване
  3. Хахахахаххахахахахаха да сравниш Green Day с Metallica трябва да си доста глуповат! Скандално , поне се посмях доста :)Преди години когато нямаше интернет , нямаше и толкова псевдо разбирачи и драскачи :)Настанаха модерни времена и сега хората не спират да се излагат публично ;-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Никъде в ревюто няма сравнение между Green Day и Metallica. В конкретния абзац, в който се споменават двете групи пише: "Metallica са най-голямата група, която някога сме ревюирали в блога - по-големи от Green Day и Korn взети заедно и тръпката да пишеш за новия им албум е много странна.". Това в никакъв случай не е сравнение по какъвто и да е принцип. Green Day и Korn са упоменати, защото наскоро публикувахме ревюта за техните нови албуми и защото и двете групи са изключително популярни по света и у нас. Същината на цялото цитирано изречение е да се представи колко по-позната на широката общественост банда са Metallica.

      Радваме се, че си спомняте времената, когато е нямало интернет. We also 'member that :) Тогава нямаше как мнението ти да остане анонимно.

      Изтриване
    2. Данаил Иванов24 ноември 2016 г., 9:51 ч.

      Здравейте ,
      прочетеох ревюто на албума и мнението ми е ,че е доста слабо.Изключително много се набляга на загубеният телефон на Карк .В ревюто не видях никъде по сериозен анализ на песните и албума .За да се направи едно хубаво ревю човек трябва да е слушал няколко пъти задълбочено албума и да познава творчеството на бандата из основи(което според мен липсва тук или поне създава такова впечатление).Все пак пишете за някаква медия и е доста аматьорско да напишете ,че даден продукт е боза ( някак не е професионално има и други думи със същото значение) .Ако сте слушали албумът по задълбочено щяхте да забележите че има някои песни доста сходни по звучене с Черната металика , прости рифове ..запонящи се текстове и припеви , но уви .....Албум като Master-a няма да има никога повече , защо продължавате да живеете през 80-те ?Хората се променят , музиката се променя ...няма как да се капсоловат.Друго нещо , което ми направи лошо впечатление е ,че с този колаж и обстойното обсъждане на телефона на Кърк ..губите читателят много бързо ..защото някак започва да звучи несериозно ( а колажът е просто.......меко казано несериоен) .И последното нещо , което искам да ви споделя . Защо отговаряте на всеки един коментар и то с някакъв язвителен тон? Вие пишете , а хората коментират ( харесват или отхвърлят).Това за мен е липса на всякакво желание да приемете някакви напътствия и коментари от аудиторията ви.Защо приемате всичко като заяждане , а не го приемете като градивна критика?
      P.S Ако имахте повече посещения на сайта и респективно коментари , трябваше да си назначеите писар , за да отговаря на всички ( в кръга на шегата) . Респект и успехи!

      Изтриване
    3. Данаил Иванов съгласен с коментара ви. Хубав ден.

      Изтриване
  4. Здравейте, слушам Металика и този тип музика от средата на 90те. Тогава за мен пърият албум, който излезе на Металика беше Load. Аз съм от малкото фенове на групата, който много харесва 80тарските албуми (страхотни), Черният (гениален) и Товарите (Сабат и депесия в едно - страхотно). Фен съм на групи като Godsmack, Slipknot, Disturbed, Korn, FFDP, Pantera, Megadeth и много други и доста по-леки групи. Като цяло съм голям - да кажем най-общо РОК фен. Слушах албума над 20 пъти и всеки път намирам по нещо пропуснато от мен в някой риф, някой припев и т.н. и все повече ми харесва. За мен е връх в кариерата им, защо? Защото е брилятна смесица от 80те - Hardwired, Spit out the bone - чист, суров траш, Am I Savage? - звучи ми като The thing that should not be от Мастера (но по-скоро е версията на Металика на Diamond Head - Am I Evil?, тук също влиза и Halo on Fire - типично концептуално като в стил ....And Justice for All; Черният - Moth into Flame, Atlas, Rise! и ManUNkind (на моменти влиза в звученето и насечеността на Sad but True). И вкуса на Load/Reload - Now That We're Dead - за мен лично много хубава песен и също Confusion.
    Накрая бих казал, че щом албума е номер 1 в 57 държави няма как феновете да бъркат, затова, а и не само за това, не съм и съгласен с ревюто ви, защото е малко лековато и несериозно за група от такъв мащаб. Мисля, че е трябвало малко по-задълбочено да го анализирате. Но също така благодаря, защото прочетох и друга гледна точка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Данаил Иванов24 ноември 2016 г., 10:07 ч.

      Напълно съм съгласен с вас, поздрави и успешен ден!

      Изтриване
  5. Здравейте, и на мен ми се стори малко хаотично ревюто, но пък от друга страна - свежарско. Като цяло, наистина този албум трябва да се слуша поне 10 пъти, за да влезеш в него, навремето джъстиса ми отне над 2 години, за да го хареса.

    А какво прави Рут Колева там:) Нямам отношение към нея, ама все пак...

    Понеже съм един от основателите на БГ фенклуба - Harvester of Sofia - ще пусна моето ревю за албума, може да ви хареса...не точно ревю де...по-скоро усещане...

    Това е моето ревю за албума или по-скоро усещане. Не го разглеждам от музикантска гледна точка, тъй като не разбирам, а просто като дългогодишен фен.
    Първо, да поздравя всички, че най-накрая голямото чакане свърши. Някои са доволни, други – не чак толкова, но картите вече са на масата.
    1. Hardwired – ударно начало в стил 84, 86, 88. Песента е бърза, което ми харесва, френетична, брутална. Бих искал да е около минута по-дълга.
    2. Atlas, Rise – за това парче каквото и да кажа ще е малко. В началото ми се стори малко бозаво, но колкото повече го слушам, толкова повече ми харесва. Това е и едно от парчетата със силно присъствие на Кърк – солото от 6:29 е страхотно.
    3. Now That We Are Dead – готина песен, с много мощен ритъм и риф. Не е траш, но определено звучи тежко и плътно.
    4. Moth into Flame – в няколкото песни, където свирят насечени рифове, им се е получило доста добре, парчето е разнообразно и Джеймс пее страхотно. Харесва ми скоростта.
    5. Dream No More – колкото и да го слушам, не мога да го харесам. Въпреки препратките към Лъвкрафт, а и самият му риф доста наподобява The Thing That Should Not Be – друга Лъвкрафт песен. Просто парчето ми е адски еднообразно и нищо не ме грабва в него – интересното е, че в тази песен Джеймс пее малко по-различно. Поне на мен лично ми е малко сиатълско и ми наподобява Alice in Chains – както знаем, двете банди са доста близки.
    6. Halo on Fire – тази песен и Now That We Are Dead определено са най-добрите бавни парчета. Звучи много мощно, епично бих казал – много разнообразно и откъм музика, и откъм пеене. Това е и едно от парчетата, където си личи, че Джеймс адски се е старал с пеенето в този албум.
    7. Confusion e другият ми фаворит от бавните песни и е само една идея по-слабо, поне според мен, от Halo on Fire и Now That We Are Dead. Има страхотен влизащ риф – много мощен.
    8. ManUNkind
    9. Here Comes Revenge
    10. Am I Savage – тези три парчета не ме грабват по никакъв начин, макар и да има отделни добри части във всяка една. Като цяло не ми допадат – просто една идея по-добри от Dream no More. В тях си личи най-много Load ерата. А и с тях + следващото парче поредицата от бавни парчета става прекалено дълга.
    11. Murder One е другият ми фаворит заедно с Confusion, който оформя другата двойка от готини бавни песни – първата беше от първия диск – Halo and Now That We Are Dead.
    12. Spit out the Bone – идваме до последното парче. Ами какво да кажа, кърти, чисти, извозва – убийствена песен. Може би единствено страда от малко разточителност. Но просто е перфектният завършек на албума. Страхотно пеене, рифове, скорост, барабани – перфектно е да се размажеш. Звучи просто величествено и смазващо…. За мен лично в тази песен е и една от най-хубавите части от целия албум – от 3:58. Еба си и убийственото соло! Направо настръхвам като го слушам, а когато се включва и втората китара, направо отвява. И след това пеенето на Джеймс, което следва линията на солото (или обратното) до 4:44… просто те кара да пуснеш албума отново.
    И в завършек – страхотен саунд! Кои сме ние, че да съдим бандата – те споделят с нас нещо лично и ние сме решили да ги следваме в приключението наречено METALLICA. Албумът си е просто типичен за бандата – безкомпромисен по отношение на това, че те ни дават каквото те искат, а не каквото ние очакваме!
    Ако си фен на тежката музика, не може да те остави безразличен, независимо дали ще е за да го оплюеш, или просто да изревеш METALLICA RULLLLZZZZZ!

    п.с. Между другото, видяхте ли, че в последните си изяви и Джеймс и Ларс позлват знае на Harvester of Sofia като фон?

    ОтговорИзтриване
  6. Благодарим за коментара. Както може би сте разбрали, целта на ревюто беше да се избегне цялото това коментиране на песните в албума по традиционния начин. Мисля, че правилно го определихте като "свежарско". Никога няма правилен или неточен анализ на албум - всеки сам изразява своето мнение, ние просто решихме да използваме нетрадиционен подход, още повече че единият от двамата автори тук беше на сантиметри от Металика ден преди албумът да излезе.

    Иначе, това с "Рут Колева" беше шега (по идея на наш приятел), но явно не ни се получи. Понеже отдалеч прическата на момичето напомня на тази на българската певица, решихме да се пошегуваме с това. Затова и в текста под снимката името ѝ е изписано в кавички.

    Поздрави и видяхме за знамето :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации