вторник, 11 октомври 2016 г.

Green Day - Revolution Radio

Банда: Green Day
Албум: Revolution Radio
Лейбъл: Reprise, 2016
Жанр: Alternative Rock, Pop Punk, Post-Grunge
FACEBOOK

Илиян Иванов

Тези, които не са започнали да гледат новия 20-ти сезон на South Park вероятно няма да схванат колажа с Ранди Марш, а тези, които никога не са харесвали Green Day, вероятно ще отговорят с "никога". За феновете на бандата обаче славните времена на групата са променлива величина.
Повечето по-стари почитатели биха се обединили около мнението, че "трилогията" от първата половина на 90-те Kerplunk/Dookie/Insomniac са времената, когато Green Day са били за последно велики. За бога, тиражът на Dookie в САЩ е над 10 млн. копия! По-новите фенове вероятно ще посочат American Idiot за крайъгълъен камък в историята на съвременната алтернативна музика. И може би ще се прави - културният импакт на този албум продължава да ехти и 12 години по-късно - само преди няколко дни HBO съобщиха, че ще го превърнат във филм, а самият Били Джо ще играе единия от лирическите персонажи - Сейнт Джими.

Аз съм от малцинството (Minority), което смята, че Warning (2000) бе творческият пик на Green Day - албум, който считам за мой най-любим изобщо на света или поне един от десетте, за които мога да изброя един милион аргументи, доказващи величието му. Дали имах нужда да хапна "memberberries" (пак South Park препратка) преди да слушам Revolution Radio, за да мога да го харесам наистина?

Въпреки че този албум бе презентиран като първият неконцептуален такъв на групата именно от Warning насам, той всъщност звучи като бета версия на American Idiot. Откриващата песен Somewhere Now започва измамно баладично, преди да "избухне" в среднотемпов радиофоничен рок, готов за класациите. Фрагменти от това парче се чуват и в предпоследното Forever Now, което пък е вероятна най-добрата композиция на Green Day от American Idiot насам - нещо като умален Jesus Of Suburbia (дълината е малко под 7 минути). Именно Forever Now заслужаваше да бъде истинският финал на Revolution Radio, а не откровено безличната акустина балада Ordinary World, която е на светлинни години от класата на Time Of Your Life, да не говорим за Macy's Day Parade.

Между Somewhere Now и Forever Now, Green Day са сътворили суматоха. Пилотният сингъл Bang Bang и едноименната песен са хубав опит за примамване на по-стари фенове - от тях струи енергия, бас линиите къртят мивки, барабаните вдигат адреналина, а в текстовете Били Джо отново, както в American Idiot, поглежда с омерзение към социално-политическите катаклизми на съвременна Америка и особено вероятността Белия дом да бъде обитаван от още по-голям идиот.

След еуфорията от двете пънкарливи парчета, Green Day решават, че ще забавят темпото и загасяват искрата - Say Goodbye е като несполучлив опит за бавна версия на Holiday от American Idiot, а Outlaws е невероятно протяжна и досадна песен. По-нататък ситуацията е "между чука и наковалнята" - отделни песни са базирани на яки идеи, но са някак недоразвити. Измежду цялата суматоха след едноименната песен, само Troubled Times и Bouncing Off The Wall имат моето пълно одобрение.

Still Breathing е песен, която заслужава малко повече внимание. Макар да се създава впечатление за "насилен хит", тя е написана за жената на басиста Майк Дърнт, която се разболява от рак. Този и други такива проблеми от здравословно и семейно естества преследват членовете на Green Day в последните години и това е оказало своето отражение в целия албум.

Макар да оставя усещане за разочарование, Revolution Radio всъщност не е изцяло такова. Но не е и завръщане към топ форма. Може би някъде по средата. А и 2016-та предложи достатъчно силни пънк завръщания. Това просто не е годината на Green Day.
6,5/10
Препоръчителни песни:  Somewhere Now     Bang Bang    Revolution Radio   Bouncing Off The Wall    Forever Now  


Други подобни ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар