The Pretty Reckless - Who You Selling For
Банда: The Pretty Reckless
Албум: Who You Selling For
Лейбъл: Razor & Tie, 2016
Жанр: Hard Rock, Alternative Rock, Post-Grunge, Blues Rock, Heavy Metal
FACEBOOK
Илиян Иванов
The Pretty Reckless бавно и славно се превърнаха в една от най-успешните рок банди, предвождани от жена-вокалист. Пилотният сингъл от Who You Selling For - Таке Ме Down стана 4-тата им песен достигнала номер 1 в класацията на Billboard за мейнстрийм рок парчета и това ги прави най-успешната група по този показател в САЩ.
Третият албум на The Pretty Reckless обаче е спорно постижение. Красивата вокалистка Тейлър Момсън сподели наскоро в интервю, че Who You Selling For е "следващата стъпка за квартета, която еволюира като музиканти, като хора и като банда" и самото издание е "много еклектично и разнообразно, тъй като една песен не може да даде представа как звучи останалата част от албума". Въпреки че до някаква степен съм съгласен с русокосата дива, "следващата стъпка" ми идва малко накриво.
Откриващаото "две в едно" The Walls Are Closing In/Hangman са всъщност най-силната композиция в целия албум с минорната пиано интерлюдия и засилващото се напрежение в леко готическото му продължение (да, сетих за Ghost, да). Следващите две парчета също задържат летвата, макар и по не чак толкова впечатляващ начин. Oh My God и Take Me Down ще навеят асоциации с класически имена в рока, както The Pretty Reckless много често правят. Първото има Motorhead-ския заряд на Ace Of Spades със секси женски вокали, а второто се превъплъщава в ролята на Sympathy For The Devil на The Rolling Stones, особено когато се включват госпъл хор беквокалите.
Оттук нататък обаче Who You Selling For някак влиза в една спирала от скука и безидейност. Например Wild City има готини идеи, комбинирайки фънки китари и урбанистична рок атмосфера като от 80-те, но липсата на експлозивност прави песента някак импотентна. Back To The River пък е блусче, което може да се хареса на фенове на The Black Crowes и е с препратка към Follow Me Down от предишния албум Going To Hell. Проблемът е, че и тук песента преминава вяло през ушите, както се случва още с балади като Bedroom Window и едноименната Who You Selling For.
Living In The Storm e вероятно второто най-силно парче от албум - енергично начало с готини рифове, все едно изсвирени от Джо Пери от Aerosmith (само да отбележа иначе - отлична работа в целия албум на китариста Бен Филипс), последвани от приповдигнат припев. Already Dead е друга блусарска песен, която спокойно би паснала във всеки един албум на сайкобили пънк бандата The Creepshow, което е плюс все пак.
The Devil's Back задълбава в прогресив рока с Pink Floyd-ски вайб, но ако очаквате седемте ѝ минути да са дори наполовина толкова яки, колкото в Comfortably Numb, ще има да чакате. Финалната Mad Love е огромно разочарование - гласът на Момсън е прекаран дори през вокален ефект, а денс/фънк инструменталът звучи абсолютно нелепо.
Когато The Pretty Reckless издадоха Going To Hell, техният лейбъл рекламираша албума като "католическата вина" на фронтдамата. Тейлър Момсън отрече тази история и като цяло религиозната насока на текстовете ѝ. В Who You Selling For задълбаването в посоката за "търсене на дявола" продължава - вокалистката още сключва сделки с шефа на отвъдното на фона извираща сексуална енергия.
The Pretty Reckless вървят по интересен път, трябва да признаем. Тийнейджърският пост-гръндж на дебюта им Light Me Up и досега ми звучи най-приятно от трите им албума, но Момсън и компания вляха доста класически хард рок, хеви метъл и блус влияния, за да постигнат един далеч по-всеобхватен саунд. Поради това се загуби и част от моджото им или поне от моджото, което аз харесвах у тях. Със сигурност това ще е един от големите рок албуми на 2016 година. Щото Момсън и The Pretty Reckless знаят на кого да го продадат тоя албум, дори той да не е нищо особено.
Албум: Who You Selling For
Лейбъл: Razor & Tie, 2016
Жанр: Hard Rock, Alternative Rock, Post-Grunge, Blues Rock, Heavy Metal
Илиян Иванов
The Pretty Reckless бавно и славно се превърнаха в една от най-успешните рок банди, предвождани от жена-вокалист. Пилотният сингъл от Who You Selling For - Таке Ме Down стана 4-тата им песен достигнала номер 1 в класацията на Billboard за мейнстрийм рок парчета и това ги прави най-успешната група по този показател в САЩ.
Третият албум на The Pretty Reckless обаче е спорно постижение. Красивата вокалистка Тейлър Момсън сподели наскоро в интервю, че Who You Selling For е "следващата стъпка за квартета, която еволюира като музиканти, като хора и като банда" и самото издание е "много еклектично и разнообразно, тъй като една песен не може да даде представа как звучи останалата част от албума". Въпреки че до някаква степен съм съгласен с русокосата дива, "следващата стъпка" ми идва малко накриво.
Откриващаото "две в едно" The Walls Are Closing In/Hangman са всъщност най-силната композиция в целия албум с минорната пиано интерлюдия и засилващото се напрежение в леко готическото му продължение (да, сетих за Ghost, да). Следващите две парчета също задържат летвата, макар и по не чак толкова впечатляващ начин. Oh My God и Take Me Down ще навеят асоциации с класически имена в рока, както The Pretty Reckless много често правят. Първото има Motorhead-ския заряд на Ace Of Spades със секси женски вокали, а второто се превъплъщава в ролята на Sympathy For The Devil на The Rolling Stones, особено когато се включват госпъл хор беквокалите.
Тейлър Момсън много добре знае на кого иска да продаде тоя албум |
Living In The Storm e вероятно второто най-силно парче от албум - енергично начало с готини рифове, все едно изсвирени от Джо Пери от Aerosmith (само да отбележа иначе - отлична работа в целия албум на китариста Бен Филипс), последвани от приповдигнат припев. Already Dead е друга блусарска песен, която спокойно би паснала във всеки един албум на сайкобили пънк бандата The Creepshow, което е плюс все пак.
The Devil's Back задълбава в прогресив рока с Pink Floyd-ски вайб, но ако очаквате седемте ѝ минути да са дори наполовина толкова яки, колкото в Comfortably Numb, ще има да чакате. Финалната Mad Love е огромно разочарование - гласът на Момсън е прекаран дори през вокален ефект, а денс/фънк инструменталът звучи абсолютно нелепо.
Когато The Pretty Reckless издадоха Going To Hell, техният лейбъл рекламираша албума като "католическата вина" на фронтдамата. Тейлър Момсън отрече тази история и като цяло религиозната насока на текстовете ѝ. В Who You Selling For задълбаването в посоката за "търсене на дявола" продължава - вокалистката още сключва сделки с шефа на отвъдното на фона извираща сексуална енергия.
The Pretty Reckless вървят по интересен път, трябва да признаем. Тийнейджърският пост-гръндж на дебюта им Light Me Up и досега ми звучи най-приятно от трите им албума, но Момсън и компания вляха доста класически хард рок, хеви метъл и блус влияния, за да постигнат един далеч по-всеобхватен саунд. Поради това се загуби и част от моджото им или поне от моджото, което аз харесвах у тях. Със сигурност това ще е един от големите рок албуми на 2016 година. Щото Момсън и The Pretty Reckless знаят на кого да го продадат тоя албум, дори той да не е нищо особено.
6/10
Препоръчителни песни: The Walls Are Closing In/Hangman Oh My God Take Me Down Living In The Storm Already Dead
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар