петък, 14 октомври 2016 г.

Sum 41 - 13 Voices

Банда: Sum 41
Албум: 13 Voices
Лейбъл: Hopeless Records, 2016
Жанр: Heavy Metal, Punk Rock, Pop Punk, Speed Metal, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Завръщането на Sum 41 бе също с доста драматична предистория, каквито имаха и другите поп пънк банди с номера в имената си - Blink-182 и Green Day 75. Фронтменът Дерик Уибли бе на ръба на смъртта заради алкохолизъм, който май бе следствие от проваления му брак с някогашната псевдо-пънк лолитка Аврил Лавин и постепенното разпадане на групата заради спадащите продажби и творческите различия, довели до напускането на китариста Дейв Бакш и барабаниста Стив Джокс.

Но Дерик преживя най-лошите прогнози на докторите и в новия 6-ти албум на Sum 41 иска да ни разкажа как се е преборил в битката на живота си. Това, разбира се, от една страна е много похвално, за което човекът заслужава аплодисменти, но 13 Voices не е точно перфектното завръщане.

Първо, да отбележа, че Дейв Бакш отново се завръща в групата, която вече има трима китаристи (заедно с Дерик и Том Такър - иначе фронтмен на друга канадска пънк банда Gob), което ги приравнява по този показател с Bad Religion. Новият барабанист пък е някой си Франк Зумо, който иначе звучи като истинска машина.

Второ - колкото и да наричаме Sum 41 поп пънк, техният саунд винаги е бил по-сходен до банди като Judas Priest и Iron Maiden, отколкото до Blink-182 и Green Day 75. И 13 Voices служи за доказателство на това твърдение.

В десетте песни тук имаме адски много скоростен/хеви метъл. Ама адски много. Goddamn I'm Dead Again реже брутално с безпощадни рифове и темпо, а в нея има повече сола отколкото в цялата дискография на Green Day 75. Пилотният сингъл Fake My Own Death също е сред топ изпълненията тук - втежнени куплети, преплетени с мелодични припеви, което може би го прави най-доброто парче на Sum 41 от албума Chuck (2004) насам. Едноименната песен е друг откъс от албума, който може да се нареди сред големите бисери в цялата дискографията на Sum 41.

Леко дразнещото тук е, че в повечето моменти бандата дори не звучи като себе си или по-скоро като себе си, опитвайки се да бъде някоя друга банда. Отварящата A Murder Of Crows е като комбинация от AFI и Linkin Park, а отзвуци от вторите ехтят почти навсякъде из 13 Voices. Причината е може би е разхищението на електроника в песните, независимо дали става дума за по-тежки парчета като There Will Be Blood или балада като War. Един от другите сингли - някак Offspring-ското God Save Us All (Death To POP) пък печели наградата за най-идиотско заглавие на парче за 2016 година, макар че крайният резултат не е изцяло разочароващ, а само около 30-40%.

Сред минусите на 13 Voices са прекалената амбициозност песните да са напомпани до някаква ненужна епичност и донякъде слабите текстове на Дерик, който се опитва да громи поп музиката с един от най-нелепите рефрени изобщо - God Save Us All. Хумористичната нотка на Sum 41 отдавна е загубена, но Beastie Boys-кият рап уклон (или по-скоро отново Linkin Park-ски) се появява в куплетите на The Fall And The Rise - още едно стабилните парчета тук.

Ако обаче, се кефите на съвременната комерсиална рок музика, която обединява скоростен метъл и мелодичен пънк, поръсени с помпозна електроника и ужасно грозна обложка (сериозно, наистина ли някой е взел пари за този "шедьовър"?!) - 13 Voices е вашият албум. В него има парчета, които ще ви станат любими на секундата. Или обратното - ще ви накарат никога повече да не си пускате албума.
7/10
Препоръчителни песни:   Goddamn, I'm Dead Again    Fake My Own Death    13 Songs    God Save Us All (Death To POP)     The Fall And The Rise


Други подобни ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар