Blink-182 - California

Публикувано от Iliyan Ivanov юли 04, 2016

Blink-182 - California

Банда: Blink-182
Албум: California
Лейбъл: BMG, 2016
Жанр: Pop Punk, Punk Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

От дистанцията на времето изглежда, че историята се е оказала все пак благосклонна към Blink-182. Когато бандата щурмува класациите и MTV с хитовете си от Enema Of The State (1999), да признаеш, че си техен фен не беше особено пънкарско. Ревюиращите не ги обичаха кой знае колко, големите анти-капиталисти с гребените, изявяващи се като пънк полиция също ги отричаха, наричаха ги "позьори", "продажници" и още куп други далеч по-обидни определения. Вече повече от 15 години по-късно сериозните медии започнаха изведнъж да говорят за огромното влияние на Blink-182 върху съвременната (пънк) рок сцена - Rolling Stone дори включи Enema Of The State в скорошния си списък с 40-те най-велики пънк албума. Пънк пуританите и вече поостарели ветерани пък започнаха изведнъж да говорят с огромен респект за Dude Ranch и Enema Of The State и да възхваляват едноименния албум заради влиянията от The Smiths и The Cure.

Blink-182 обаче отдавна вече не е същата група, за която историята се оказа благосклонна. Всъщност Blink-182 не е една и съща група от излизането на Take Off Your Pants & Jacket (2001) насам. Триото мина през много стилови завои, разпадания и сътресения, което доведе до раздялата с китариста Том Делонг. Раздялата с него беше меко казано грозна, ако съдим от изказванията му и тези на Марк Хопъс (бас/вокали) и Травис Баркър (барабани). Най-хубавото нещо, което можеше да се случи на Blink-182 бе ново начало с нещо познато и тук се появява спасителят Мат Скиба. Той е доста популярно и уважавано име на пънк сцената, но никой от албумите на The Alkaline Trio не може да се доближи до осемцифрените продажби на Enema Of The State и неговия наследник.

Скиба обаче не е единственият нов в бандата. Джон Фелдман (фронтмен на Goldfinger) е нещо като скритият 4-ти член на Blink-182 в California. За него вече говорих в супер продуцентския проект 5 Seconds Of Summer, но изглежда, че той се справя много добре в това да наставлява записите и да участва в писането на парчетата. Фелдман е едновременно продуцент и ко-автор в California, а това безспорно се е оказало продуктивно - да работиш с други доказани композитори като Хопъс и Скиба и с вероятно най-пъргавия и техничен барабанист в пънк рока - Травис Баркър.

Очакванията ми за California не бяха големи, главно защото никога не съм бил кой знае какъв фен на Blink-182, а драмата с Делонг ми дойде в повече. Пилотният сингъл Bored To Death първоначално не ми хареса, мислех си само за клишираната шега, че песента ме "отегчава до смърт". Но с повече прослушвания, особено с тези в албума, парчето започна да узрява в мен. Вокалите на Скиба са факторът, който променя значително саунда на групата, поне според мен към по-добро. Докато тембърът на Делонг е някак назален, мрънкащ и дори дразнещ, ако щете, то този на Скиба е далеч по-мелодичен и идеално пасва на този на Хопъс за вокални хармонии. Да, при старите Blink-182 пеенето на Том бе част от чара, но сега се разкрива един цял нов неподозиран хоризонт. Само чуйте страхотните хармонии в Left Alone или No Future. Когато двамата фронтмени пък се редуват зад микрофона на куплетите, имаме и контраст, както беше по времето на Делонг.

Факт е, че Blink-182 са обърнали голямо внимание на почти всеки един детайл в California. Освен вокална, Скиба носи със себе си и китарна промяна, особено в дуелите с бас мелодиите на Хопъс. Макар Баркър понякога да ми звучи разпиляно в по-старите албуми, тук всеки един бийт стои непоклатимо на място. На няколко места бандата използва електроника. Los Angeles например стартира леко объркващо, дори за секунди се притесних, че парчето ще забие в трап територии, но после се променя на 180 градуса с един от най-епичните припеви на годината. По-баладичните и меланхолични моменти - Home Is Such A Lonely Place и едноименното California дълбаят по-дълбоко и по-емоционално. Друга отличителна черта на групата - тоалетният хумор под формата на супер кратички песни също не е занемарен - Build This Pool и Brohemian Rhapsody ни сервират точно това.

Като цяло Blink-182 са балансирали между много неща, всичките от които си пасват отлично. Определено California e емоционална ода за хубавите и лошите неща от великия щат на западното крайбрежие, но същевременно е забавен по свой си начин - парчета като She's Out Of Her Mind и Kings Of The Weekend могат вдигнат настроението всяко едно парти с хумористичните си текстове - "She got black shirt, black skirt and Bauhaus stuck in her head".

През тази година Blink-182, Sum 41 и Good Charlotte ще имат нови албуми, а като добавим към тях The Ataris, Yellowcard и Simple Plan, логично е да се запитаме - "Коя година сме, д'еба?" Не знам дали имам желание да чуя всички издания, но определено 2016 ще е свързана със завръщанията на по-големите имена в поп пънка. California е много силно, дори бих казал изненадващо силно завръщане на Blink-182. Интересно е дали тази колаборация между Скиба от една страна и Баркър и Хопъс от друга ще бъде печеливша в дългосрочна перспектива. Това обаче не е на дневен ред, California e.

8,5/10