петък, 15 юли 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Мелина Крумова

Следващият ни гост в рубриката е дама, с което отново се надяваме, че ще разнообразим съдържанието. Мелина Крумова се вписва по много различни начини в критериите на "Аз, фенът". На първо място тя е китаристка на родната метъл банда Grimaze, а освен това се занимава и с няколко други интересни начинания, свързани с музика. Мелина е създател на студиото за уроци по свирене, репетеции и записи RockSchool.bg и на сравнително новата платформа/социална мрежа за музиканти - Drooble

Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?
Мисля, че е Californication на Red Hot Chili Peppers (бел ред - чийто нов албум The Getaway ревюирахме преди броени дни). Доста я даваха по MTV и помня, че ме впечатлавяше. Впоследствие тя стана и първата песен, която изсвирих на китара от начало до край; беше по избор на учителя ми тогава. Друга песен, с която свързвам детството си, е Insomnia на Faithless.

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?

Americana на The Offspring. Не помня изобщо как ми хрумна, сигурно и тях съм ги чула по MTV, защото семейството ми нямаше богата музикална култура и вкъщи не се купуваха касетки и дискове, нито се слушаше музика. Но пък на мен много ми харесваше звука на китара с дисторшън и като чуех някоя такава част по MTV много се радвах.

Иначе албума Americana си го пускам понякога и намирам някакъв сантимент в него.

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?

Pantera. Влюбих се още от първата песен, която чух. Мисля, че беше Domination. Преди това не слушах метъл, но Pantera счупи тази граница за няколко секунди и ми помогна да усетя красотата на този стил музика. Оттогава съм сериозно закачена.

Scraggled Music:  Какво си спомняш от първия концерт, който си посетила?


Не помня кой точно е първият концерт. Но помня едно свирене на Gary Moore в някакво малко клубче, на когото попаднах случайно, тогава дори не знаейки кой е той. През целия концерт не си откъснах очите от Gary Moore, а музиката почти не слушах – толкова впечатлена бях от това колко силно беше свързан с китарата този човек и как си изразяваше емоциите през нея, сякаш тя е част от него.

Scraggled Music: Ако си корабокрушенка на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Малко повече от 3 ще са май; примерно 7.

Jimi Hendrix - Axis: Bold as Love
The Kilimanjaro Darkjazz Ensemble - Here be Dragon
Pantera - Reinventing the Steel
Gojira - From Mars to Sirius
Stevie Ray Vaughan - Texas Flood
Led Zeppelin – Led Zeppelin
Fink - Distance and Time

Scraggled Music: Има ли банда или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Не мога да се сетя за нищо скандално. Може би по-нетипични неща, които слушам понякога, са NWA (нещата от началното им творчество), Tupac, както и на Dr. Dre - албума “2001”.

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Не бих забранила. Това, че аз не харесвам дадена група, не означава, че някой друг няма да намери красота в нея. Според мен обаче, много музиканти не осъзнават, че носят голяма отговорност за примера, който дават на хората и всеки индивидуално трябва да се замисля за това каква култура разпространява.

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

Има доста неща, които според мен са много яки, но не стигат до много хора. В днешно време е нормално – има прекалено много музика в интернет и слушателите са пренаситени. Ще кажа албумите на Soko (една френска певица), примерно - I Thought I Was An Alien.

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Не се сещам за нещо конкретно, но ме разочароват банди, които сменят стила си, само за да се нагодят към това, което е модерно и слушаемо в момента, вместо да си правят тяхната си музика.

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?

Metallica. Чух ги като много малка (мисля, че “Черния албум”) и си казах: “Ооо, ако това е метъл - определено не ми харесва”. После пораснах и ги чух пак и си казах: “Все още не ми харесва”. След това наистина започнах да уважавам тази банда, защото – каквото и да си говорим – са огромни и са направили много в музиката, но все още не ми харесва да ги слушам. Даже имаше един момент, в който реших да пробвам да посвиря от техните песни да видя дали ще се зарибя, но отново не успях. Има време, разбира се.

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Аз приемам музиката повече емоционално, отколкото ментално, така че едва ли някое ревю може да ми промени отношението. Пускам си нещо и ако усетя, че резонирам с него, естествено го харесвам. Ако не ми допадне – просто не е моето нещо в този момент. Всеки си е отделен свят – виждайки нещата по своя си начин. Ревютата са просто интерпретациите на други хора и според мен не би трябвало да влияят, нито музикантите да се нараняват от ревюта. Най-важното е човек как сам възприема музиката си и дали тя докосва него самия.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:
11 ВЪПРОСА С NINA HAVEHEART

Няма коментари:

Публикуване на коментар