Red Hot Chili Peppers - The Getaway

Банда: Red Hot Chili Peppers
Албум: The Getaway
Лейбъл: Warner, 2016
Жанр: Alternative Rock, Funk Rock, Pop Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Red Hot Chili Peppers е една от малкото рок банди в света, които трудно биха влезли в категорията "китарно ориентирани". Ще поясня. В музиката на повечето групи именно китарата е водещият инструмент (изключваме вокалите), но не и при RHCP (друго име, за което се сещам на прима виста е Primus). При Red Hot Chili Peppers обаче всичко опира до равни проценти бас, барабани и китара, но с басист като Flea цифровото изражение може дори малко да накланя везните в друга посока.

Именно това е готиното при тая банда - Джон Фрушанте не винаги беше под прожекторите, но той даде своите талант и лепта за скицирането и последвалото оцветяване на това, което в днешни (а и в предишни дни) наричаме "алтърнатив рок". След повторното му напускане обаче, химията изчезна. Предишният албум на групата I'm With You (2011) бе записан с новия китарист Джош Клингофър, който за широката аудитория в началото бе "Джош Кой?".

Макар и дългогодишен съратник на Фрушанте в соловите му албуми, Клингофър така и не успя да се намести правилно в Red Hot Chili Peppers в предишния албум. Нещо повече, той не успява да го направи и сега - в новия The Getaway. Което пък в никакъв случай не означава, че 11-тият студиен запис на калифорнийците е слабо попадение.

Има и лисица на обложката, но тя е само за advanced фенове

Първото нещо, което впечатлява, е обложката (дело на художника Кевин Питърсън), на която има малко момиче, мечка, гарван и (OMG, OMG, the cutest animal ever) енот. Според вокалиста Антъни Кийдис, всеки един от образите представлява някой от членовете на групата. Малко момиче е Джош Клингофър, което неволно обяснява и защо новият китарист някак не се вписва в градската фауна. Следващото нещо, което се забелязва (но след поне 3 преслушвания), е че пианото е започнало да измества китарите от саунда на бандата. Клавишните (в много малко песни изсвирени от Клингхофър) обсебват The Getaway, като особено забележимо е в последните три песни - Encore, The Hunter и Dreams Of A Samurai.

Самият сър Елтън Джон пък оставя част от пиано магията си в Sick Love. Интересно е да се отбележи, че напоследък британската легенда става все по-търсен гост в алтърнатив рок средите - той свири в последния засега албум на Queens Of The Stone Age - ...Like Clockwork и пя малко в Save Rock'N'Roll от едноименния албум на Fall Out Boy.

Но да се върнем на Red Hot. На моменти си личи, че рутината на групата някак пречи да получим онази позната фънк/пънк/рап лудница. Зрялото звучене се усеща още от едноименното откриващо парче, а добавянето на беквокали от женски вокали прокарват допълнително усещане за прекалено спокойствие. Но The Getaway всъщност е доста добро парче, както и следващото - пилотният сингъл Dark Necessities. Новият хит включва фирмена секси и фънки бас линия от Flea и някак познат припев от Антъни Кийдис. Последният сякаш "краде" от себе си. Или пък се е изчерпал от идеи, тъй като Goodbye Angels е като генно-модицифирана супер песен от два сравнително скорошни хита на бандата от предишното десетилетие - Snow (Hey Oh) и Can't Stop. При това без да е дразнеща като тях.

Във втората половина от албума може да открием малко "по-жежки" песни. Feasting On The Flowers, Detroit и This Ticonderoga вдигат темпото малко повече, китарите сякаш изпъкват дори, а това, което пее Кийдис във втората от троицата парчета "Don't you love me, baby" звучи повече от познато.

Въпреки че това не е присъда срещу Клингхофър, той определено има още какво да покаже, защото очевидно има талант - само чуйте дуела между китара и пиано в The Encore. Засега обаче изглежда така сякаш Red Hot Chili Peppers не се нуждаят от китарист и композитор, а от студиен музикант. И ако The Getaway е с няколко нива по-добър от I'm With You, то все още тепърва трябва да очакваме как Red Hot Chili Peppers ще звучат с китарист, който да не е само 4-тият човек в студиото или на сцената. Като нищо обаче, след 3-4 години групата ще си върне пак Фрушанте, което няма да е хич лошо. Но The Getaway в крайна сметка е приятен албум и заслужава внимание.

7/10

Препоръчителни песни:   Dark Necessities   Goodbye Angels   Feasting On The Flowers   Detroit   Encore

Други подобни ревюта:

Weezer - Weezer (The White Album)

Pepper - Ohana

Deftones - Gore