Sonic Boom Six - The F-Bomb
Албум: The F-Bomb
Лейбъл: Cherry Red Records, 2016
Жанр: 2-Tone Ska, Reggae Fusion, Alternative Rock, Drum'n'Bass, Grime,
Илиян Иванов
Манчестър ще бъде гореща тема на разговори, веднага щом започнат летните подготовките на градските съперници Ман Юнайтед и Ман Сити, които ще подновят великото съперничество между Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола още с контролна среща на американска земя. Не че новините около двата футболни клуба и сега не предизвикват огромен брой разнопосочни реакции, но огънят сега само тлее и "взривът" тепърва ще отеква.
Затова нека поговорим за един друг "взрив", касаещ Манчестър, а именно групата Sonic Boom Six, която след почти 4 години пауза, се завърна с петия си албум. В състава им е настъпила една рокада - оригиналния барабанист Нийл Макмин е напуснал и е заменен от някой си Люк Хескет. В саунда на The F-Bomb също се забелязва някакво полу-развитие в обратна посока към ска корените, с които Пол Барнс (бас, вокали), Лейла Кей (вокали) и Ник Хорн (китари) направиха име в британския ъндърграунд. Предишното изречение може да звучи объркващо за незапознатите с бандата, затова ще се опитам да обясня.
Предишният едноименен албум бе доста посредствен, а както написах през 2012 г. - "квинтетът от Манчестър звучи все по-електронно, за сметка реге и ска корените си". Сега обаче комбинацията от ска, реге и денсхол си връща водещите позиции, което обаче води до една друга загуба - на каквито и да е тежки китари и всякакви пънк/метъл ориентирани елементи.
The F-Bomb не може да се разглежда просто като албум, защото преди всичко това е наблюдение на социалните и политическите процеси във Великобритания и света като цяло. No Man, No Right и From The Fire To The Frying Pan бяха издадени като сингли априори и съчетани със страхотните си клипове, засягат важни, но неудобни за мнозина теми като феминизма и надигащата се анти-расистка вълна вследствие на бежанските потоци в последните години.
SB6 задават ска настроението в двете откриващи парчета и като цяло го задържат почти изцяло и в останалите 8. Електрониката и дръм'ен'бейса обаче префасонират леко следващите две песни - Do What You Wanna Do и Drop The Bass, а Train Leaves Tomorrow е модерен алтърнатив прочит на регето и няма спор, че това парче щеше да стои съвсем подходящо в някой по-стар албум на No Doubt. Дори вокално Лейла Кей тук се приближава до Гуен Стефани.
Най-силният момент в The F-Bomb обаче е L.O.V.E., в която Sonic Boom Six покоряват фънки поп териториите, а ABBA уклонът е толкова осезаемо натрапчив, че чак ми искаше повече такива композиции. Краят на албума Echoes In The Dark пък е мечтателен, еуфоричен и съчетава уверено ска и ню уейв. Макар дължината от над 6 минути и половина да е леко стряскаща за песен на SB6, тя не натежава в нито един миг.
Албумът има и своите слаби страни. Пилотните сингли наистина са окей, но това чувство сякаш го придобих повече заради социално-политическата ангажираност на клиповете. Drop The Bass, която вече споменах, като цяло ме кара да я прескачам, а All The Same To Me е някак плоска и незабележима преди финалната Echoes In The Dark.
Длъжен съм да отбележа, че The F Bomb излиза като двоен албум или по-скоро с бонус диск - концерт, записан в Норич. Бандата свири доста от любимите песни там, но заради калпав микс и на моменти немощ от страна на самите Sonic Boom Six, екстрата се препоръчва само на най-най-най-запалените им фенове.
The F-Bomb е по-добре, отколкото очаквах. Посланията в текстовете са в десетката, оценявам и ударните дози ска и реге, но липсва "бумът" от името на групата - онази щипка експлозивен пънк рок. Определено с този албум си възвърнах надеждата у Sonic Boom Six и смятам, че музиката им изпълнява най-важната цел - да провокира - от обложката, през текстовете, та до сравнително смес от различни стилове.
7/10
Препоръчителни песни: No Man, No Right From The Fire To The Frying Pan Train Leaves Tomorrow L.O.V.E. Echoes In The Dark
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар