Аз, фенът: 11 въпроса с Андрей Андров

Снимка: BGTSC, колаж: Scraggled Music

В последните дни установих, че всички интервюирани досега в лексикона "Аз, фенът" гравитират около и над 30-годишна възраст. Това съвсем не е било тенденциозно, макар един от въпросите да е свързан конкретно с популярността на касетките през 90-те. 

Затова беше време да потърсим човек от по-младото поколение, израснало с възхода на интернета и пропуснало презаписите на 90-минутните RAKS-ове. Идеалният събеседник за епизод 7 е Андрей Андров, представител на генерацията, която по света наричат "millennials". Андро е басист - познат най-вечe от група Simai, но и от It Is Good That We Never Met, които наскоро ревюирах и Dumbfound.

Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?

It's My Life на Bon Jovi ми беше първата любима песен изобщо! Както и някои от песничките на кечистите от WWE. Те бяха велики! Като бях малък, аниме културата и музиката бяха тясно свързани за мен. Гледах така наречените Anime Music Videos - авторите им сглобяваха кадри от различни сцени и ги озвучаваха с музика - най-често Linkin Park, Papa Roach, Disturbed... Така открих много от първите си любими банди, а и до ден днешен попадам на нещо интересно - чуйте например групата Cult To Follow.

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?

Аз съм от поколението на интернет пиратите, така че може би е редно да кажа кой е бил първият албум, който свалих незаконно, йохохо. Tова беше Hybrid Theory на Linkin Park и като цяло те бяха първата банда, която слушах като банда, а не просто по 2-3 парчета, защото ме кефят. Не мога да се сетя кой е бил първият албум, който съм купувал, но като нищо може да е на българска ъндърграунд банда.

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?

Не толкова банди, колкото определени хора, занимаващи се с музика. Brian Welch от Korn, Wes Borland от Limp Bizkit и Guthrie Govan (бел. ред. - китарен виртуоз и инструктор) са три от фигурите, които най-много са формирали отношението ми към изкуството, какъв трябва да бъде един артист и как той да стига до хората. Всеки от тези тримата е хем много земен, хем не се притеснява да показва всичките си странности, както и да споделя идеите си с хората. След тях съм попадал на още много артисти, които да затвърждават тези ми убеждения.

Scraggled Music: Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?

Като малък, ненавиждах тълпите и съответно самата мисъл да отида на място с много наблъскани хора, ме ужасяваше. Това доведе до много късното ми включване в концертният свят. Първият концерт, на който отидох, беше на Whitesnake и Judas Priest в София. Помня, че барабанистът на Whitesnake доста ме впечатли тогава. Първият концерт на българска банда, на който стъпих, беше на Savage Ravage в The Box, тъй като Никола (китара) ми беше съученик. Това ме и открехна към ъндърграунда.

Scraggled Music: Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Това ми е любимият въпрос от поредицата и наскоро разпитах много мои познати какво биха отговорили те. В моята тройка съм подбрал албуми, които да задоволят всичките ми нужди и емоционални състояния, в които ще изпадам на острова:

Андро е готов да изследва планински остров

1. Tycho - Dive. Атмосферният албум, който може да бъде фон на всички красиви и интимни моменти. Също така на него се спи великолепно.

2. My Ticket Home - Strangers Only. Дивият и енергичен албум, изпълнен с достатъчно мрак и агресия, че да засити "по-лошата ми страна", хаха.

3. Aesop Rock - The Invisible Kid. Албумът, който слушам много напоследък и ме мотивира да работя върху себе си. С такъв албум на острова, като нищо ще успея да събера сили да се измъкна от там.

Scraggled Music: Има ли банда или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Guilty pleasure бандата ми е Lostprophets. Тя ме научи да разграничавам изкуството от изпълнителя, и макар да ценя много банди имено заради качеството на хората в тях, има и жестоки изключения. Shit people can also make good music, I guess. Също така съм фен и на Attila - "сори, мотори".

П.П. Акустичният албум на Justin Bieber!

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

В момента - Bring Me The Horizon. Макар и да харесвам част от музиката им, смятам че са прекалено големи лайнари, а биват почитани като богове. Рокстарското поведение е най-голямата чума в музикалният свят! Оказват лошо влияние на феновете си, основно на по-невръстните от тях. Като цяло не харесвам банди, които не носят отговорност върху въздействието, което имат върху хората. Това се случва и при някои от по-популярните банди в нашия ъндърграунд, особенно привличащите непълнолетни фенове.

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

По-семплата музика, особено алтернативните рок и метъл жанрове, често биват недооценявани от някои музикални разбирачи. Най-често биват изпускани енергията и посланието, a пък често ако изпълнителите са християни, директно биват подминавани. Конкретен албум, който да нарека "най-недооценен" не мога да назова, но пък ако трябва да предложа нещо, което читателите да проверят, то ще бъдат нещата на Red, Pillar, Flyleaf и Fireflight.

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

При мен разочорованието е някак заместено от безразличие. Не си създавам очаквания, ако нещо не ме впечатли, просто не се занимавам с него.

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?

Прекаленото спамене на определени банди в социалните мрежи ме изморява и натоварва, което води до това да се дръпна от тях за известно време и да им дам шанс доста по-късно - Twenty One Pilots например. Дълго време се опитвах да прослушам Deftones, защото много обичах инструменталите, но вокалите на Чино ми бяха трудно смилаеми. В някакъв момент узрях достатъчно за тях и вече преживявам музиката им изцяло.

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Не обръщам особенно внимание на негативни или безпристрастни ревюта, но когато някой говори разпалено за негова любима банда или албум, ми се ще да проверя с какво са го впечатлили. Добрата дума буди интереса у мен. Така например, от едно ваше ревю, открих Propagandhi (бел. ред. - you are welcome). Ревютата имат силата да насочат прожекторите към слабо осветени артисти и албуми, които заслужават повече.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

11 въпроса с Тодор Първанов

11 въпроса с Венцислав Лалев

11 въпроса с Боян Генов