It Is Good That We Never Met - When I Close My Eyes And Cure My Blindness
Album: When I Close My Eyes And Cure My Blindness
Label: Self-Released, 2016
Genre: Post-Hardcore, Screamo, Emo, Hardcore Punk
Илиян Иванов
Като всяка нова, прохождаща група и It Is Good That We Never Met започва студийния си живот с EP, чието име е също подобаващо дълго - When I Close My Eyes And Cure My Blindness. И също толкова тъжно. Но за тъгата след малко. Ако изключим вокалиста Дими, който не ми е познат от някакви други български групи, останалите трима в състава са сравнително познати лица в родния ъндърграунд - Теодор (китара) от Negative One и Paperwings, Андрей (бас) от Simai и Любо (барабани) от Downer Kill, където иначе е зад микрофона.
It Is Good That We Never Met обаче не са много близо като стил и звук до гореизбронеите банди, в които момчетата са свирили или още свирят. Техните най-допирни точки на българската сцена са Expectations и Melekh, което означава, че ако предстои да си пуснете за пръв път техния дебют, трябва да очаквате комбинация от взривен (пост)хардкор със солидна доза мелодични емо пасажи и скриймо вокали.
Няма как да не отбележа факта, че обложката на EP-то е доста красива и артистична... и тъжна. Всъщност всепомитащата тъга е основна тема в лириките на шестте парчета, въпреки че ако питате мен, момчетата изглеждат големи веселяци и не знам какво толкова реват, но, разбира се, това е добър маркетингов трик от тяхна страна.
It Is Good That We Never Met са взели смелото композиционно решение да се лишат от формулата "куплет-припев, куплет-припев", като вместо това текстовете са изстреляни на фона на постоянно развиващи се теми и мелодии. Тук-там се срещат наченки на рефрени - например "Despite his eyes, already swollen by the crows" в Transcending Morality и "I'll never forget you/I won't ever forget you" във финалното For Whom I'll Remember, Always.
На моменти китарите са наистина тежки и шумни, но силата на EP-то It Is Good That We Never Met e в по-мелодичните части, особено където са получава дуел с бас линиите - Renaissance и с по-раздвижените бийтове, както е например в Transcending Morality. Естествено, има и трески за дялане. Последното парче е ненужно удължено в края с един повтарящ се мотив повече от минута, а от време на време вокалите биват изкряскани или направо изплюти не съвсем в хармония с инструменталната част.
Но да бъдем реалисти. В България не се появяват кой знае колко често подобни издания, а с това си EP новата група определено загатва за голям потенциал, а и самите продукция и микс са качествени. Очаквам снимки на циврещи тийнейджърки от концертите.
7,5/10
Препоръчителни песни: My Only Hope Is The End Renaissance Transcending Morality
Други подобни албуми
Коментари
Публикуване на коментар