The Falcon - Gather Up The Chaps
Album: Gather Up The Chaps
Label: Red Scare Industries, 2016
Genre: Punk Rock, Alternative Rock, Folk Punk
Илиян Иванов
Колкото и да не ми се иска да го признавам, The Falcon звучи като бета версия на The Lawrence Arms. Двама членове на първата група - Брендън Кели (китара/вокали) и Нийл Хенеси (барабани) сформират втората, заедно с басиста Дан Андриано (Alkaline Trio), като квартeтът преди бе допълван от китариста Тод Мони (екс- Rise Against), а сега от фронтмена на The Loved Ones - Дейв Хаус (когото наскоро ревюирахме със страничния му проект The All Brights). Историята свързва Кели и Андриано още от средата на 90-те, когато двамата свирят заедно е митичната ска/пънк банда Slapstick, по-известна като "Operation Ivy от Илинойс".
Първият албум на The Falcon - Unicornography (2006) ми беше (и все още е) много любим, макар и да не е баш от класата на великолепния Oh! Calcutta (от същата година) на The Lawrence Arms. Както много често се случва, страничните проекти като тази супербанди остават известно време на заден план и така... почти 10 години.
Първото впечатление от новия албум Gather Up The Chaps е обложката - очеваден садо-мазо трибют към две от най-обичани пънк издания в историята - Complete Discography на Minor Threat и ...And Out Come The Wolves на Rancid. След няколко прослушвания пък осъзнаваш, че и тук Брендън Кели е водещото лице - неговите композиции се ясно разпознаваеми, също както и кресливите му, почти назални вокали, от които сякаш можеш да усетиш как си криви физиономията. Третото впечатление, че в Gather Up The Chaps липсват "хитовете", каквито в дебюта бяха брилянтната Blackout и сингъла The La-Z Boy 500 - по които спокойно могат да се зарибят и хора, които не слушат пънк рок.
Дан Андриано също имат своите моменти, що се касае до вокали и по-спокойното му и мелодично пеене помага това да не звучи като соло проект на Кели. Като цяло вокалните хармонии между тях двамата и Дейв Хаус се получават доста добре, а последният завладява микрофона във вероятно най-агресивното парче тук If Dave Did It. Хуморът присъства стабилно не само в текстовете, но и в заглавията - песни като You Dumb Dildos и Hasselhoff Cheeseburger доказват това твърдение.
Като цяло The Falcon залагат на едно по-бързо темпо от това на The Lawrence Arms и Alkaline Trio, на сравнително по-прости китари, но пък на по-раздвижени бас линии. Споменавайки Rancid по-рано, трябва да призная, че Black Teeth звучи точно като тяхна песен - антемична, с хорови, приповдигнати вокали и закрива албума подобаващо.
Също както при албума на Face To Face, и тук не мога да кажа, че The Falcon са "сгафили" някъде. Напротив, продукцията е на ниво, песните са стабилни, има много енергия, но липсва онази "екстра миля", за която често говорят в големите корпорации - нещото (дори една песен като Blackout), което да те накара да ахнеш от този албум. Но и така Gather Up The Chaps си остава сполучливо издание - 10 години по-късно по-добре с този албум на The Falcon, отколкото без никакъв техен. Самата група също представя това издание с чуденсна самоирония. В деня на излизането му The Falcon написаха в своя Facebook профил: "Днес е най-големият ден в живота ти. Слушай Gather Up The Chaps, напусни тъпата си работа и ела на турнето ни. Ще се видим в мошпита. Хо-хо".
7/10
Препоръчителни песни: War Of Colossus Hasselhoff Cheeseburger If Dave Did It You Dumb Dildos Black Teeth
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар