Iggy Pop - Post Pop Depression
Album: Post Pop Depression
Label: Loma Vista, 2016
Genre: Garage Rock, Post-Punk, Psychedelic Rock, Desert Rock, Alternative Rock, Hard Rock
Илиян Иванов
Какво е пост-поп депресия anyway?
Ke$ha vs. Dr. Luke
По-рано през 2016 година поп певицата Kesha загуби делото срещу Dr. Lukе - един съдебен процес, който бе следен с интерес и драматизъм от медии, фенове и музиканти. Ако някак си сте били в пещера без wi-fi в последните месеци, ще припомня. Kesha, която постигна солиден комерсиален успех с първите си два албума, искаше да скъса договора си с Dr. Luke, след като го обвини, че я изнасилил. Това обаче не бе доказано. Оказа се, че по силата на една камара подписани хартийки между нея, Sony Music и продуцента ѝ, тя не може да записва и издава музика без обвинения в сексуално посегателство Dr. Luke.
Kesha загуби тежка битка и снимките със насълзеното ѝ лице обиколиха Интернет, а емпатията към нея достигна гигантски размери. Певицата получи морална подкрепа и от огромен брой нейни колежки - Adele, Demi Lovato, Taylor Swift, Lady Gaga... но това е най-истинският вид на пост-поп депресията. Това е чувството да си вързан като с вериги в глуповати договори, които си подписвал твърде млад и неопитен. Това е чувството да си закотвен на дъното на музикалния бизнес, нищо че доскор си бил на самия му връх. И да бъдеш изнасилен, както физически (пак казвам - недоказано все още), така и психически.
Сигурно се чудите за какво говоря само за Kesha, когато ревюто е за Iggy Pop? Преди няколко години двамата записаха песента Dirty Love (естествено продуцирана от Dr. Luke), включена във втория ѝ албум Warrior. Iggy Pop обаче досега не е коментирал един от най-големите шоубизнес скандали в последните години. А може би защото никой не се е сетил да го пита.
Josh Homme vs. Post-Paris Depression
Джош Хоми не свири с Eagles Of Death Metal по време на терористичните атаки в парижката зала Bataclan. Но също преживява тежко ужаса, на който са били подложени негови приятели и фенове на неговата музика. Вероятно затова и той е имал нужда да излезе от депресията, а когато Iggy Pop ти се обади и ти каже "Аре да запишем един албум заедно", ти не казваш "Ми, сега не мога", а се съгласяваш, защото само така можеш да пребориш стреса и кошмарите - като правиш това, което обичаш.
Както може да се очаква, Хоми е оставил своя гигантски Queens Of The Stone Age отпечатък върху вероятно прощалния албум на Iggy Pop. Тази сайкъделик атмосфера, опушена в desert/stoner рок рифове магнетично се лее в инструменталната част, за която отговорни са още барабанистът на Arctic Monkeys Мат Хелдърс и Дийн Фертита (също от QOTSA). Почеркът на Хоми няма как да бъде сбъркан в нито една от 9-те песни, но може би най-ясно е изразен в American Valhalla и German Days. Най-интересните изненади обаче са Another Brick In The Wall-вайбът в Chocolate Drops и женските вокали в Sunday.
Iggy Pop vs. Death
Преди няколко седмици по най-известната рок радиостанция в Тампа, водещият изрази възмущение, че Иги Поп планира това да бъде да прощалния му албум, след което намеси Дейвид Боуи. "Вижте Боуи, издаде музика да самия край на живота си. Иги също трябва да записва, докато не се гътне (буквално каза "drop dead")".
Дори Хоми сподели, че Иги Поп е единствен по рода си, както са били Леми и Боуи и фронтменът на The Stooges е един от последните автентични представители на музиката като изкуство. Мрънкащото "почти пеене" на Иги Поп едва ли го прави един от най-великите гласове в рока, но със сигурност е един от най-запомнящите се. Чисто визуално, на мен той винаги ми е изглеждал адски очукан от живота, изстискан като лимон, но с вечно "желание за живот" и няма какво да се лъжем - поживял си е. Логично и Иги Поп излива душата си относно края на своята кариера в Post-Pop Depression. Парчета като Break Into Your Heart и Vulture са без съмнение страхотни попадения в иначе пребогатата му дискография.
Post-Pop Depression vs. The World
Ако това е сбогуването на Иги Поп с музикалния бизнес, то той го прави на висока нота. Финалната песен Paraguay е чудесен поглед назад към класиката му The Passenger, а откровението в нея "I have no fear" само подсказва, че той не се бои от смъртта, но я очаква. А може би това е пост-поп депресията. Чувството да не можеш да записваш музика. Както Kesha си я представя, след като не може да скъса договора си с Dr. Luke, както Джош Хоми си представя, че ако е бил в Батаклан, е можело да не бъде вече между живите и както Иги Поп си представя бъдещето - да знае, че рано или късно и неговият житейски път ще свърши.
8/10
Препоръчителни песни: Gardenia American Valhalla Vulture Paraguay
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар