Eagles Of Death Metal - Zipper Down
Band: Eagles Of Death Metal
Album: Zipper Down
Label: Downtown Recordings, 2015
Genre: Desert Rock, Alternative Rock, Garage Rock, Hard Rock, Blues Rock
FACEBOOK
Илиян Иванов
Преди време така и не успях да прослушам Eagles Of Death Metal. Признавам, че първата причина, поради която си ги пусках преди, беше супер готиното им име - дяволит сарказъм, макар че дори след чудовищната трагедия в "Батаклан, все още има доста невежи хора които веряотно си мислят, че те свирят дет метъл или просто метъл. Но въпреки увлечението ми по Queens Of The Stone Age, Eagles Of Death Metal не успяха да погалят ушите ми
През последните дни, когато обмислях да пиша ревю за Zipper Down, ме тормозеше една мисъл - дали целта ми не е користна? Не правя пари от блога, но обикновено най-актуалните банди се четат най-много и "отварят врати" към нови читатели. Албумът в началото на октомври и все още е актуален, поради което ревюто е съсем малко закъсняло. Само че, ако не бе станало немислимото на петък 13-ти в Париж, едва ли щях да обърна внимание на Zipper Down, което допълнително ме натъжава, защото щях да изпусна един страхотен албум.
Най-гадното нещо е, че светът винаги ще помни Eagles Of Death Metal с терористичния ад, за който групата няма никаква вина. И това е много жалко, тъжно и депресиращо. Преди няколко дни изгледах първото интервю на групата след "Батаклан" за Vice. Джеси Хюз плачеше като малко дете, а Джош Хоми (който е другият постоянен член на групата, но не бе на сцената в трагичната нощ) говореше с треперещ глас, сякаш и той е бягал от куршумния огън. Беше сърцераздирателно и изключително тежко за гледане видео, което накрая ме убеди, че няма нищо по-хубаво от това да запозная хората с музиката на групата, а не да преповтарям известни на всички факти от фаталното шоу.
Ако, уважаеми читателю, още не си разбрал, Eagles Of Death Metal изобщо не са метъл, а нахъсан, фънки и секси рокендрол. То самата обложка го подсказва - само виж този чифт добре оформени пищни цици, от които втренчено те гледат Хюз и Хоми. Първият сингъл и откриваща песен Complexity е вълнуващо жизнерадостна с наперените вокали на Хюз, боботещ бас, игриви клавири и блус китари. Silvarlake и Got A Woman клонят към по-гаражен рок, като втората има изключително пънкарско настроение.
Кънтри блус парчето I Love You All The Time е безбожно оптимистично и в интервюто си за Vice, Хюз и Хоми призоваха всяка група от всеки стил да направи кавър и да дари приходите от записите за жертвите от "Батаклан". Кавърът на Save A Prayer на Duran Duran също вече има по-специално послание. Самият кавър е доста добър, сякаш дори по-мрачен от оригинала с емоционалните вокали на припева - "Don't save your breath for me now, save it for the morning after".
Got The Power e перфектна песен за каране на кола по магистрала (но не някоя бойкобориова) - нахъсан високооктанов рокендрол, Skin-Tight Boogie е идеална за лапденс в стриптийз клуб, а финалната The Reverend звучи най-мръснишки и мисля, че най-много се доближава до другата група на Хоми - Queens Of The Stone Age.
В 13-те песни Eagles Of Death Metal ни поднасят страхотен рок с много Rolling Stones влияние и с още повече позитивно настроение. Ще мине време преди групата да се възстанови от шока но както Джеси Хюз каза: "Искам да сме първата групата, която ще свири в "Батаклан", след като клубът отвори пак, защото бях там, когато стана тихо за минута. Искам да ида там и да живея". Zipper Down и кур за тероризма
8/10
Препоръчителни песни: Complexity Got A Woman Got The Power I Love You All The Time Save A Prayer
Album: Zipper Down
Label: Downtown Recordings, 2015
Genre: Desert Rock, Alternative Rock, Garage Rock, Hard Rock, Blues Rock
Илиян Иванов
Преди време така и не успях да прослушам Eagles Of Death Metal. Признавам, че първата причина, поради която си ги пусках преди, беше супер готиното им име - дяволит сарказъм, макар че дори след чудовищната трагедия в "Батаклан, все още има доста невежи хора които веряотно си мислят, че те свирят дет метъл или просто метъл. Но въпреки увлечението ми по Queens Of The Stone Age, Eagles Of Death Metal не успяха да погалят ушите ми
През последните дни, когато обмислях да пиша ревю за Zipper Down, ме тормозеше една мисъл - дали целта ми не е користна? Не правя пари от блога, но обикновено най-актуалните банди се четат най-много и "отварят врати" към нови читатели. Албумът в началото на октомври и все още е актуален, поради което ревюто е съсем малко закъсняло. Само че, ако не бе станало немислимото на петък 13-ти в Париж, едва ли щях да обърна внимание на Zipper Down, което допълнително ме натъжава, защото щях да изпусна един страхотен албум.
Най-гадното нещо е, че светът винаги ще помни Eagles Of Death Metal с терористичния ад, за който групата няма никаква вина. И това е много жалко, тъжно и депресиращо. Преди няколко дни изгледах първото интервю на групата след "Батаклан" за Vice. Джеси Хюз плачеше като малко дете, а Джош Хоми (който е другият постоянен член на групата, но не бе на сцената в трагичната нощ) говореше с треперещ глас, сякаш и той е бягал от куршумния огън. Беше сърцераздирателно и изключително тежко за гледане видео, което накрая ме убеди, че няма нищо по-хубаво от това да запозная хората с музиката на групата, а не да преповтарям известни на всички факти от фаталното шоу.
Ако, уважаеми читателю, още не си разбрал, Eagles Of Death Metal изобщо не са метъл, а нахъсан, фънки и секси рокендрол. То самата обложка го подсказва - само виж този чифт добре оформени пищни цици, от които втренчено те гледат Хюз и Хоми. Първият сингъл и откриваща песен Complexity е вълнуващо жизнерадостна с наперените вокали на Хюз, боботещ бас, игриви клавири и блус китари. Silvarlake и Got A Woman клонят към по-гаражен рок, като втората има изключително пънкарско настроение.
Кънтри блус парчето I Love You All The Time е безбожно оптимистично и в интервюто си за Vice, Хюз и Хоми призоваха всяка група от всеки стил да направи кавър и да дари приходите от записите за жертвите от "Батаклан". Кавърът на Save A Prayer на Duran Duran също вече има по-специално послание. Самият кавър е доста добър, сякаш дори по-мрачен от оригинала с емоционалните вокали на припева - "Don't save your breath for me now, save it for the morning after".
Got The Power e перфектна песен за каране на кола по магистрала (но не някоя бойкобориова) - нахъсан високооктанов рокендрол, Skin-Tight Boogie е идеална за лапденс в стриптийз клуб, а финалната The Reverend звучи най-мръснишки и мисля, че най-много се доближава до другата група на Хоми - Queens Of The Stone Age.
В 13-те песни Eagles Of Death Metal ни поднасят страхотен рок с много Rolling Stones влияние и с още повече позитивно настроение. Ще мине време преди групата да се възстанови от шока но както Джеси Хюз каза: "Искам да сме първата групата, която ще свири в "Батаклан", след като клубът отвори пак, защото бях там, когато стана тихо за минута. Искам да ида там и да живея". Zipper Down и кур за тероризма
8/10
Препоръчителни песни: Complexity Got A Woman Got The Power I Love You All The Time Save A Prayer
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар