In Hearts Wake - Skydancer
Label: UNFD
Genre: Metalcore, Melodic Metalcore
Виктор Балчиклиев
In Hearts Wake ми попаднаха съвсем случайно покрай песента 'Departure (Death)', в която участва Winston McCall от Parkway Drive. Оказа се, че бандата е от Byron Bay, онова малко градче в Австралия, родила машините Parkway. Пуснах си Skydancer моментално с огромен ентусиазъм, очаквайки един албум в духа на Horizon, изсвирен със заряда на младежи, чиито батковци са карали сърф с Уинстън. Разочарованието обаче е също толкова голямо.
In Hearts Wake свирят заедно от 2006-а, и след три EP-та издават преди първи студиен албум чак през 2012, когато излиза дебютният Divination, от който е и въпросната 'Departure'. Бързо и смело само две години по-късно се появява Earthwalker (2014), моментално последван и от последния Skydancer, явно записани по едно и също време. Концепцията в заглавията на албумите е хитра и добре подплатена от оригинални обложки, а феновете им вече залагат следващите да са Waterswimer и Fireburner...
Тримата основатели на бандата са Jake Taylor (тежки вокали), Eeven Dall (китара) и Ben Nairne (ритъм китара), а малко по-късно се присъединяват Kyle Erich (бас и чисти вокали) и Caleb Burton (барабани) (макар, че не е много ясно кой е барабанист в момента, тъй като напоследък с тях свири Conor Ward). Без изненада, IHW разчитат на двуполюсния модел леки-тежки вокали и както в повечето случаи резултатът е потресаващ и значително сваля оценката на албума.
Jake Taylor е абсолютно железен вокал и песните, в които доминира неговото крещене, са добрите в албума. Очевидно Уинстън е оказал някакво влияние над стила на пеене, което ясно се чува в 'Cottonmouth'. Kyle Erich обаче е от тези чисти вокали, които сякаш не могат да направят разликата между мелодични метъл вокали и поп пеене. Гласът му е слаб, изкуствено разглезен и откровено дразни. В целия албум не успях да чуя един момент, в който неговите части да ми харесат и директно прескачах песни, които залагат основно на него.
Музикално In Hearts Wake не са открили топлата вода, но имат добри идеи. Сравнението с Parkway Drive е неминуемо, но реално няма място за каквито и да е паралели, защото Skydancer не стига онези мощ и енергия. Бандата свири мелодичен метълкор, с леки модерни влияния и джент заемки като най-ясен пример за обещаващите им умения е инструменталът 'Oblivion'. Знаят как да свирят брейкдауни, традиционните постройки и аранжимент са на ниво, рифовете не са лоши, на моменти китарите са интригуващи.
Подобно на участието на Уинстън в дебютния Divination и тук гостуват няколко впечатляващи имена, но е някак жалко най-силните песни в албума да са тези, в които бандата не свири самостоятелно. В пилотната 'Skydancer' моментално се разпознават вокалите на Jonathan Vigil от The Ghost Inside преди Erich да развали иначе страхотна песен. В 'Erase' гостуват Ben Marvin и J Hurley от Hacktivist като парчето е силно повлиянно от електронния им рап/джент метъл. 'Intrepid' пък е може би най-добрата в албума и в нея помагат вокала на сънародниците Northplane - Marcus Bridge, и Nick Hipa, бивш китарист на As I Lay Dying (сега в Wovenwar), чието влияние моментално променя цялото звучене.
Колкото и да ми се иска In Hearts Wake да са добра и обещаваща група, негативите в Skydancer са доста осезаеми и остават силно смесени чувства. Трябва да си кажем истината, че ако Parkway Drive не бяха поставили Byron Bay на световната метъл карта, можеше и никой да не чуе за IHW. С постлан червен килим и готова популярност е някак срамно да разчиташ на установени имена, за да направиш един добър албум. In Hearts Wake получават бонус точки за хитра концепция, смислени текстове и моментни проблясъци, които в бъдеще може да се окажат ключови, но на този етап просто не са достатъчни
Излючваме микрофона на Erich и албумът без проблем е 9/10.
In Hearts Wake свирят заедно от 2006-а, и след три EP-та издават преди първи студиен албум чак през 2012, когато излиза дебютният Divination, от който е и въпросната 'Departure'. Бързо и смело само две години по-късно се появява Earthwalker (2014), моментално последван и от последния Skydancer, явно записани по едно и също време. Концепцията в заглавията на албумите е хитра и добре подплатена от оригинални обложки, а феновете им вече залагат следващите да са Waterswimer и Fireburner...
Тримата основатели на бандата са Jake Taylor (тежки вокали), Eeven Dall (китара) и Ben Nairne (ритъм китара), а малко по-късно се присъединяват Kyle Erich (бас и чисти вокали) и Caleb Burton (барабани) (макар, че не е много ясно кой е барабанист в момента, тъй като напоследък с тях свири Conor Ward). Без изненада, IHW разчитат на двуполюсния модел леки-тежки вокали и както в повечето случаи резултатът е потресаващ и значително сваля оценката на албума.
Jake Taylor е абсолютно железен вокал и песните, в които доминира неговото крещене, са добрите в албума. Очевидно Уинстън е оказал някакво влияние над стила на пеене, което ясно се чува в 'Cottonmouth'. Kyle Erich обаче е от тези чисти вокали, които сякаш не могат да направят разликата между мелодични метъл вокали и поп пеене. Гласът му е слаб, изкуствено разглезен и откровено дразни. В целия албум не успях да чуя един момент, в който неговите части да ми харесат и директно прескачах песни, които залагат основно на него.
Музикално In Hearts Wake не са открили топлата вода, но имат добри идеи. Сравнението с Parkway Drive е неминуемо, но реално няма място за каквито и да е паралели, защото Skydancer не стига онези мощ и енергия. Бандата свири мелодичен метълкор, с леки модерни влияния и джент заемки като най-ясен пример за обещаващите им умения е инструменталът 'Oblivion'. Знаят как да свирят брейкдауни, традиционните постройки и аранжимент са на ниво, рифовете не са лоши, на моменти китарите са интригуващи.
Подобно на участието на Уинстън в дебютния Divination и тук гостуват няколко впечатляващи имена, но е някак жалко най-силните песни в албума да са тези, в които бандата не свири самостоятелно. В пилотната 'Skydancer' моментално се разпознават вокалите на Jonathan Vigil от The Ghost Inside преди Erich да развали иначе страхотна песен. В 'Erase' гостуват Ben Marvin и J Hurley от Hacktivist като парчето е силно повлиянно от електронния им рап/джент метъл. 'Intrepid' пък е може би най-добрата в албума и в нея помагат вокала на сънародниците Northplane - Marcus Bridge, и Nick Hipa, бивш китарист на As I Lay Dying (сега в Wovenwar), чието влияние моментално променя цялото звучене.
Колкото и да ми се иска In Hearts Wake да са добра и обещаваща група, негативите в Skydancer са доста осезаеми и остават силно смесени чувства. Трябва да си кажем истината, че ако Parkway Drive не бяха поставили Byron Bay на световната метъл карта, можеше и никой да не чуе за IHW. С постлан червен килим и готова популярност е някак срамно да разчиташ на установени имена, за да направиш един добър албум. In Hearts Wake получават бонус точки за хитра концепция, смислени текстове и моментни проблясъци, които в бъдеще може да се окажат ключови, но на този етап просто не са достатъчни
Излючваме микрофона на Erich и албумът без проблем е 9/10.
7/10
Препоръчителни песни: Intrepid (ft. Marcus Bridge & Nick Hipa) Erase (ft. Ben Marvin & J Hurvey) Skydancer (ft. Jonathan Vigil) Cottonmouth Oblivion
Препоръчителни песни: Intrepid (ft. Marcus Bridge & Nick Hipa) Erase (ft. Ben Marvin & J Hurvey) Skydancer (ft. Jonathan Vigil) Cottonmouth Oblivion
Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:
Коментари
Публикуване на коментар