Топ 25: Най-добрите албуми за 2015 (Илиян)
Дойде онова време от годината, през което бла бла бла... класации... бла бла бла.. преди коледно-новогодишните празници бла бла бла.. Изобщо, уводът е излишен, аз самият не ги чета уводите, когато преглеждам музикалните класации в края на годината. Затова направо пристъпвам към моя избор за най-добрите музикални издания за 2015.
ПРОЧЕТИ ТУК: Анти-топ 5: Най-слабите албуми на 2015
TOP 25
Едно от многото завръщания (макар че преди 3 години UKJ издадоха EP), които белязаха музикалната сцена през 2015. Американските рокаджии надали някога пак ще продадат пак 2 милиона копия в САЩ, но тяхната die-hard фенбаза винаги ще си ги обича.
Good Riddance са емблематична група за калифорнийския пънк рок и Peace In Our Time е тяхното голямо завръщане след разпадането им през 2007 година. Новият албум е солиден, бърз и наказателен - точно както е написано в учебника по калифорнийски пънк рок.
Zebrahead не са от групите, които често попадат в класации за най-добрите албуми на годината. Сигурен съм, че на пичовете обаче им е през бирения кур.. ъъъ, кег за класациите. Но пък Walk The Plank е доста забавен и приятен парти албум, който ще слушам и през 2016.
1989 е единственият албум, който попада в моя класация за втора поредна година. През миналата година оригиналната версия на Тейлър Суифт влезе в топ 15, а през тази рокаджията Райън Адамс интерепретира по оригинален начин песните на поп сензацията и какво да ви кажа - доста е добре.
Една от най-алтернативните кънтри певици на нашето време бързо издаде повече от сполучливо продължение на брилянтния си дебют Same Trailer, Different Park. Кейси притежава дарбата да бъде изключителен автор на песни и още по-изключителен техен изпълнител.
Макар и не толкова въздействащ колкото предишните ѝ албуми, Honeymoon е 100% нежност и ефирност, с които често асоциираме Lana Del Rey. Певицата залага на познатата изпипана схема плюс малко експерименти и заслужено се отчита с място в топ 20.
По мое лично мнение Blur е една от най-великите британски групи за всички времена и след завръщането в състава на китариста Греъм Коксън, това се потвърждава изцяло с The Magic Whip. Интересни, интригуващи, разнообразни - квартетът предвождан от Деймън Олбърн остава в друга орбита, на светлинни години пред която и да е инди рок банда.
След като през 2014 г. Джоуи Кейп с бандата си Lagwagon един от албумите на десетилетието - Hang, през настоящата той се завърна към своята акустична соло кариера. Stitch Puppy рефлектира върху живота му на баща, който трябва да дава обяснения на малката си дъщеря защо живеем в толкова побъркан свят.
Fonija са сред ветераните на македонската пънк рок сцена, но с ...Bez Ime решават да поемат по една по-различна и по-експериментална траектория. Групата обаче не е загубила нито йота от своята заразителна мелодичност и съм повече от убеден, че следващият им албум ще е гигантска крачка напред.
Най-големите критици на този албум казват, че той звучи като соло проект на Майк Патън, а останалите музиканти са просто някакви притурки за саунд. Дори да има нещо вярно в това, майната му - година с албум на Faith No More e 1000 пъти по-добра от година без албум на Faith No More.
Не е тайна, че с българската алтърнатив метъл банда JFT се познавам отдавна и не крия пристрастията си към тях. Честно казано обаче, не очаквах от тях да се справят толкова добре със студийните записи на дебютния им албум, който определено заслужава да се чуе от колкото се може повече сънародници (а и не само).
В АЛБУМА ИМА ПЕСЕН С ДЖЕСИ МАЙКЪЛС ОТ OPERATION IVY. ТОВА НЕ ТИ ЛИ СТИГА, ЕБАСИ?!
Мисля, че след Nothing To Prove (2008), H2O най-накрая заслужиха правото да се считат за легенди на нюйоркската хардкор сцена. Бандата, която проповядва PMA, отново е в топ форма и с Use Your Voice - албум, направен с много любов и нестихваща енергия.
Това трябваше да бъде една от най-добрите години за "орлите" (не тия от Лудогорец, бе). Но не беше. Знаете защо. Въпреки това, Zipper Down с песни като I Love You All The Time и кавъра на Save A Prayer на Duran Duran винаги ще стои на един специален и емоционален пиедестал.
Симпатягата от Англия Франк Търнър е един от най-лесно възприемчивите изпълнители на света. Дори майка ми му се кефи. И това е позитивно нещо, негативно мислещ човеко.
Винаги съм обичал Millencolin, защото в песните има онази енергия, която те кара да се усмихваш, без да има конкретна причина за това. Песни като Bring Me Home са едновременно оптимистични и леко тъжни, но крайният резултат от тяхното слушане винаги е приповдигнато настроение.
Oh, boy, here we go! Strung Out са записали френетичен албум, комбиниращ най-добрите им страни - скорострелен калифорнийски скейтпънк и мелодичен рифобълващ хеви метъл. Без капка съмнение Transmission. Alpha. Delta най-доброто от бандата от An American Paradox (2002) насам.
Толкова силен албум на Anti-Flag бе изненада дори за самия мен. Квартетът от Питсбърг е завил в поп пънк териториите, но го прави със стил и с най-красивата обложка на годината.
Дали някога ще разберем кои стоят зад маските в Ghost, няма голямо значение. Факт е, че шведите (ако наистина са такива) са една от най-креативните и интелигентни рок банди на нашето съвремие, а Meliora е внушителен и монументален албум, който би вбесил всеки религиозен фанатик.
No Closer To Heaven беше от най-трудните за харесване албуми, тъй като The Wonder Years предприеха още по-романтичен завой след феноменалния The Greatest Generation (2013). За разлика от която и да е модерна поп пънк банда в момента, The Wonder Years are here to stay.
Силната година на Македония в алтернативна сцена се затвърждава тотално с четвъртия и бих казал, най-добрия до момента албум на Noviot Pochetok, които не се са уплашили да запишат осемминутната епика Rezeravatot, нито пък да удрят мощно с 60-секундния откос Pepel I Prav. Задължителен албум за всички на Балканския полуостров.
Споко, Мег. Нема нужда да се извиняваш. Албумът ти е повече от супер, ти също.
Мога да потвърдя, че няма по-слушан албум от мен тази година. От една страна, защото е много кратък, а от друга, защото просто не можех да му се наситя. Not On Tour звучат като най-добрият пънк с женски вокали от години насам, колкото и пресилено да звучи това. Фантастичен албум.
Нека просто станем на крака и изръкопляскаме на Швеция, окей? Вагабонтите на "новия шум" се завърнаха от мъртвите с еклектичната си комбинация от един милион стилове. Мда...
Албум номер 1 на 2015 година дойде неочаквано от нищото. Само до преди 2 месеца дори не бях чувал за тая група, но след като прочетох две-три ревюта за тях, реших да дам шанс на Mutiny At Muscle Beach. Night Birds не са от фешън пост-емо-хардкор бандите с готините бради, многото татуси, ултра късите панталонки и прехвалените кардани. Те свирят олдскуул хардкор записан по старомоден начин и съхраняват по блестящ начин 80-тарското наследство на Dead Kennedys, The Circle Jerks и Descendents.
Коментари
Публикуване на коментар