Ryan Adams - 1989
Album: 1989
Label: PAX AM
Genre: Indie Rock, Pop Rock, Alternative Country, Hard Rock, Dream Pop, Americana
Илиян Иванов
Райън Адамс е многолик. На първо място той е музикант и изпълнител, но е и продуцент, поет, художник, бизнесмен - има собствен лейбъл PAX AM и доскоро беше женен за някогашната поп лолита Менди Мур, която беше мокър сън на мнозина тийнейджъри през 1999 година. Но Райън Адамс не е многолик заради това. Той има кънтри и фолк албуми, има по-традиционни рок албуми, има дори хеви метъл и хардкор пънк проекти и макар да няма статут за супер звезда (в ерата преди Интернета, с някои приятели се ебавхме, че той е двойник-менте на Брайън Адамс от типа Abibas), се ползва с репутацията на уважавана музикална личност.
Докато се опитва да се освести след развода си, Адамс решава, че най-доброто лекарство е да запише нов албум. И то какъв: кавър албум на безспорно най-гигантското издание за това десетилетие (засега) - 1989 на Taylor Swift, който бавно се приближава към целта 8-цифрени продажби в цял свят. Самата поп певица остана адски екзалтирана от идеята на рокаджията. В смисъл - не че стотици банди (особено поп пънк и метълкор), певци и музиканти не увеличиха драстично популярността си в YouTube, благодарение на свои версии на Shake It Off, Bad Blood и други гига хитове, но цялостно преразглеждане на 1989 си е интересно и трудоемко начинание.
Логично е, подобно начинание да крие и рискове, но подходът на Адамс е да създаде "паралелна вселена" на албума на Суифт. Всяка оригинална песен има своя различна идентичност тук и рокаджията е съумял да ги направи интригуващи, особено за непредубедения слушател. Синтпопът на Суифт в Welcome To New York е трансформиран в традиционен американа рок в добрите традиции на Брус Спрингстийн. Песента звучи и като трибют към трагедията в сърцето на "Голямата ябълка" от 11 септември 2001 - нещо, което Адамс е правил и преди.
Минимализмът на Blank Space е запазен, но са използвани други изразни средства - единствено вокали и акомпанираща акустична китара. Адамс е съхранил и мистичността на Out Of The Woods, но в кънтри/фолк вариант, в какъвто би била, ако Суифт беше записала песента преди 5 години. Има нещо доста ала The Clash във версията на Style, a няколко други парчета носят духа на The Smiths, какъвто всъщност е бил и първоначалният план на музиканта. Захаросаната Shake It Off не ми допадна в оригинал и макар че сега Адамс я е развил в мрачна балада, пак не ми говори достатъчно - намирам това за един от по-слабите пунктове в албума.
Bad Blood, чийто сингъл ремикс с Kendrick Lamar, бе доста тъп, бе сред най-добрите моменти на Суифт в нейния албум. Адамс сякаш е "откраднал" интрото на Wonderwall (на Oasis, естествено), за да създаде отличен инди рок, който спокойно може да покори не една радио станция. Друга, заслужаваща отличаване преработка, е тази на I Know Places - вероятно най-добрата песен на Суифт от 1989. Адамс някак е успял да вкара леко фламенко в своята ню уейв композиция, за да завърши леко скучновато с Clean.
Този 1989 е само поредното признание за таланта и постиженията на Суифт. Адамс едва ли ще пожъне комерсиалния успех на блондинката, но вече се облажи от похвалите на критиките и нагледно доказва, че оригиналните песни могат да имат съвсем различен живот. Затова не се учудвайте, ако в следващия си албум Тейлър Суифт направи някоя друга колаборация именно с Райън.
7,5/10
Препоръчителни песни: Welcome To New York Style Out Of The Woods Bad Blood I Know Places
ДРУГИ СХОДНИ РЕВЮТА
Коментари
Публикуване на коментар