August Burns Red - Found In Far Away Places

Band: August Burns Red

Album: Found In Far Away Places
Label: Fearless
Genre: Metalcore, Melodic Metalcore
FACEBOOK

Виктор Балчиклиев

Излизането на That's The Spirit на Bring Me The Horizon със сигурност ще подбуди разпалени дискусии относно бъдещето както на бандата, така и на метълкора като залязващ жанр. Не че техният албум има нещо общо със стила, но преди бандата имаше и още е олицетворение на множеството групи, които търсят своето място в една изчерпана субкултура.

По-големите имена на жанра ги няма. Bleeding Through и As I Lay Dying се разпаднаха, All That Remains отдавна не са това, което бяха. От по-младите банди Bullet For My Valentine изгубиха посока, Asking Alexandria така и не дораснаха. The Devil Wears Prada се държат, но почват да се повтарят, англичаните Architects и Bury Tomorrow са все така силни, но новите им албуми ще покажат какво следва. Parkway Drive са Parkway Drive, макар че двете песни от предстоящия Ire също показват залитане в друга посока. И още стотици, стотици други.

На целия този фон Epitaph Records все още фабрично произвеждат плеяда нескопосани групи, които се бият в гърдите като пост-хардкор тежкари и още повече бутат жанра в тинята. Комерсиалният успех и масовото търсене продължава да привлича прохождащи музиканти, но на всички им става ясно, че сферата се изчерпа и е време за нещо ново... Чакай, а какво става с онези пичове August Burns Red?...

Все там са си в Пенсилвания и продължават да вадят албуми, всеки следващ по-добър от предния! От 2006-а продължават да са в същия състав, сътворил безмилостния Constalations (2009), стабилния Leveler (2011), веселяшкото коледно промо Sleddin' Hill (2012) и всеобщо възхвалявания Rescue And Restore (2013). И сега, като по часовник две години по-късно се появява и логичното продължение на последния - Found In Far Away Places, седми по ред в дискографията и по скалата на Рихтер. 

За пореден път August Burns Red припомнят, че метълкорът не е само брейкдауни и препускащи барабани със смесени вокали за житейска драма, а е поведение, творчество и идеология. Found In Far Away Places е последното доказателство, че жанрът има с какво да ни изненада, стига да знаеш къде да търсиш. Напомня на бруталността на As I Lay Dying, но с богата мелодия; на емоционалността на The Devil Wears Prada, но с по-организирана идея; на експериментите на Mastodon, но в рамките на техния жанр и звук. 

Името на албума е взето от 'Majoring in the Minors', която е и олицетворение на целия албум. Започва като стереотипен метълкор по учебник, но темпото рязко скача, за да стигне до насечена средна част с богати китари и хорови вокали. Разнообразява с изненадващо "уестърн" соло в стил 'Ecstasy of Gold' на Мориконе, за да завърщи с мощните крясъци "We are found in far away places when all seems lost".

Една след друга се редят тежки насечени части и неочаквани мелодии и сола. Лиричните отклонения винаги са били запазена марка на August Burns Red, но в този албум летвата е вдигната още по-високо. От цигулките на 'Martyr' през танцувалните ритми на 'Separating the Seas' до епичния финал на 'Marathon', музикалността и креативността на бандата е достойна за уважение.

Композицията на песните е идентична - безкрайна музикална тирада с безмилостни рифове, постоянно сменящи темпото барабани, крещящи вокали на Jake Luhrs, красиви мелодии и богати сола. Една идея по-забавени и насечени са 'Ghost' (в която гост вокал е Jeremy McKinnon от A Day To Remember) и 'Vanguard', докато 'Broken Promises' и отварящата 'The Wake' отнасят от първата секунда.

Като бонус добавяме и шеговития клип на първия сингъл 'Identity', в който освен безспорните музикални качества се вижда и цялостното поведение, което прави August Burns Red толкова големи. Без превъзнасяне, без опити за тежест, без комерсиалност, бандата тихомълком задминава всички самопровъзгласили се за крале на жанра натегачи.

За седем албума ABR не изгубиха характерния си звук, а го дообогатиха. Не опитаха да експериментират с други стилове, а превърнаха експериментирането в свой стил. Не загубиха идеологията и темата на албумите, а не спряха да ги осъвършенстват. Не забравиха своята тежест, а я превърнаха в добре сплотен механизъм. И не за последно, нито за миг не си повярваха. 

                                                                       8.5/10 

Препоръчителни песни:  Broken Promises   Majoring in Minors   Minors    Ghost    Vanguard

• Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:

Bring Me The Horizon - That's The Spirit
Bury Tomorrow - Runes

Architects - Lost Forever // Lost Together