Публикувано от

35 Years of Epitaph Records - The Essential Albums

Автор: Илиян Иванов



През тази година Fat Wreck Chords отбелязаха 25-годишен юбилей, който премина с турне на някои от най-значимите банди там - NOFX Lagwagon, Strung Out, Propagandhi, Good Riddance, The Flatliners, Masked Intruder, остатъка от No Use For A Name с малко помощ и други. Музикалните медии  отразяваха годишнината с куп интервюта, класации и други материали. Аз, като един голям фен на Fat Wreck каталога, също направих свой топ 15 за най-любимите ми албуми, издадени от лейбъла. Само че просто го постнах на Facebook стената на Scraggled Music, без да давам много много обяснения защо NOFX са чак 7-ми или защо няма Rise Against и Against Me!.

Наистина Fat Wreck изиграва фундаментална роля за развитието на пънк рока през този четвърт век, но дори компанията на Fat Mike не стои на върха на тази пирамида, където запазено място има Epitaph Records, също отбелязващ своеобразна годишнина - 35 години от създаването си. Преди да се стигне до невъобразимия възход от средата на 90-те, Брет Гуревиц (китарист на Bad Religion) основава независимата компания "просто като лого и пощенска кутия" с идеята да издава албумите на бандата му.
Bad Religion през 1980 година

Началото... и настоящето
Наистина през 80-те Epitaph служи главно за издаване на албумите на Bad Religion. В хардкор и пънк ъндърграунда има вече няколко независими лейбъла като SST (на Грег Гин от Black Flag), Alternative Tentacles (на Джело Биафра от Dead Kennedys) и Dischord (на Иън Макай от Minor Threat/Fugazi), които се ползват с по-голям авторитет. В края на 80-те се пръква и Lookout Records, който също изиграва голяма роля за възраждането на пънк рока, давайки начален старт на Green Day и издавайки легендарни албуми като Energy на Operation Ivy. В настоящето SST едва оцелява само на бандите на Гин, горе-долу тежко е положението и при Alternative Tentacles, Lookout фалира и вече не оперира, a Dischord се е окопал дълбоко в ъндърграунда и цени DIY етиката, без да преследва каквито и да е комерсиални цели. Epitaph пък продължава е да атрактивно място и мечта за стотици и дори хиляди банди по света.

Sleeping With Sirens - банда, която не само изглежда, но и звучи ужасно
Стилова диверсификация
До втората половина на 90-те компанията е известна като пънк рок лейбъл на базата на бандите, подписали договори. Благодарение на Epitaph се появява и фестивалът Warped Tour. Когато калифорнийският пънк саунд вече излиза от мода, Гуревиц разширява стилово своя каталог с хип-хоп (Atmosphere, The Coup, Sage Francis), емо и пост-хардкор (Thursday, Matchbook Romance, The Story Of The Year), метълкор (Parkway Drive, Bring Me The Horizon, Converge), реге (Buju Banton) и олдскуул бардове като Том Уейтс. Мнозиина критикуват, че Epitaph e загубил своята идентичност заради комични и ужасяващи банди като Falling In Reverse, Escape The Fate и Sleeping With Sirens, който постепенно изтласкаха пънк рока от Warped Tour. Карикатурното гнездо от неслушаеми групи обаче е част от настоящата музикална конюнктура, към която Гуревиц като един истински бизнесмен, очевидно се е ориентирал добре. Това, което продава добре, е това, което ще държи компанията му далеч от финансовите проблеми, които унищожиха Lookout.

Затова и причините, поради които Epitaph вече толкова години е успешен, а други затварят кепенците, са много, но най-важната е нюхът на Гуревиц към промените. Дори да бъде оплюван за лош вкус, нека не се забравя, че през 2012 година Epitaph издаде велики албуми на Propagandhi и The Menzingers, а две години по-рано и на една от най-популярните алтърнатив рок групи на 90-те - Weezer, който никога преди това не са били част от инди лейбъл.

Разширяването на бизнеса означава и създаване на сестрински и подчинени лейбъли, които развиват дейност под шапката на Epitaph. Затова и някогашните "лого и пощенска кутия" се разрастват постепенно, като към семейството се прибавят Hellcat (който се задвижва от Тим Армстронг от Rancid), ANTI-, Burning Heart и други по-малки компании.

Не можеш да си създадеш много приятели, без да си създадеш и малко врагове
Bad Religion стават явно твърде популярни за Epitaph. През 93-та и бандата подисва с мейджър компанията Atlantic Records. Гуревиц обаче напуска след издаването на Stranger Than Fiction и нещата стават грозни. Той обвинява останалите членове, че са се продали, а вокалистът Грег Графин и басистът Джей Бентли не му остават длъжни, тъй като по това време самият Брет печели милиони от The Offspring. Освен това Гуревиц има големи проблеми и с наркотиците през този период, което също му е натяквано от останалите членове на Bad Religion. Може би най-ескалиращият момент за всички е парчето на Daredevils - Hate You.
Брет Гуревиц - китарист на Bad Religion и собственик на Epitaph
Гуревиц сформира нова банда, в която на китара се изявява непознатият още на широката общественост тогава Гор Вербински, режисирал няколко клипа на Bad Religion и NOFX. Песента Hate You е директно послание на Брет срещу Джей Бентли и единственият им запис изобщо заедно b-страната на сингъла. Вербински пък се превръща в един от най-популярните филмови режисьори в началото на XXI век, като във визитката му има филми като трилогията "Карибски Пирати" и хоръра The Ring. Но стига за това - за щастие на всички цялата вражда между Гуревиц и Bad Religion вече е в историята.

В историята (май) остава и скандалът между собственикът на лейбъла и златната му кокошка от 94-та The Offspring. Безпрецедентните продажби на Smash правят много хора богати, особено Гуревиц. След успеха на албума той се опитва да "продаде" бандата на мейджър компания, нещо което не се харесва на The Offspring. Бандата има договор за още един албум с Epitaph, но се чувства предадена и на своя глава напуска, за да подпише с Columbia Records. Естествено, Гуревиц, а и голяма част от старите фенове обвиняват The Offspring в алчност. Декстър Холанд твърди, че контрактът с Columbia е бил за по-малко пари, но така или иначе вече нещата не са същите.

The Offspring нямат елементарно възпитание в офиса на Mr. Brett
Ixnay On The Hombre излиза през 1997 година и продажбите му не могат да се мерят с тези на Smash, тъй като са около 4 пъти по-малко. Epitaph все пак си запазва правото да издава албума в Европа, както и синглите от него. Според легендата името Ixnay On The Hombre е насочено точно срещу Гуревиц и означава "майната му на човека с властта" (fuck the man / fuck authority). Последната песен от албума Change The World също е написана за него. В текста Гуревиц е представен от перспективата на измамник, който не иска да променя света, както уж твърди, а иска само заделя пари за себе си. Преди няколко години Брет заяви, че съжалява за отношението към The Offspring от онова време и се надява да няма лоши чувства помежду им. През 2014 Декстър Холанд и компания направиха турнето Summer Nationals с Bad Religion и Pennywise, свирейки целия Smash.

Smash - първият и единствен мултиплатинен
(6 пъти) албум на лейбъла в САЩ

Въпреки, че покойният вокалист на алтърнатив/ню метъл бандата Snot Лин Стрейт отрича, тяхната злостна (и в същото време мега яка) песен Mr. Brett (feat. вокалистката на Lunachicks) има ясен адресат. В текста Гуревиц е наречен "stupid wannabe punk rock old guy" и се намеква, че няма да си платят цената, за да го направят още по-богат. Всичко това води до предположението ми, че в средата на 90-те Гуревиц явно е отказал да подпише с банда, която не е точно пънк рок. Дебютният албум на Snot - Get Some  - излиза през 1997 година чрез Geffen, а на следващата година Стрейт загива в автомобилна катастрофа.

Есенцията
Накрая достигаме и до същината на материала, а именно да отсея есенциалните албуми в историята на лейбъла. В някои от случаите това няма да са любимите ми издания на бандите, но са тези, които са оказали най-голямо значение за оформянето на легендата Epitaph. Подбрани са 11 албума. Защото 10 ми се видя твърде стандартно, а пък 15 твърде много. Подредбата е по азбучен ред, като за щастие по стечение на обстоятелствата първият албум дава и хронологично начало на класацията.

Bad Religion - Suffer (1988)
Аз харесвам No Control (1989) малко повече, а изобщо най-любимото ми издание на Bad Religion е The Process Of Belief (2002), но товa е "Албумът, който промени всичко", по думите на Fat Mike от документалния филм One Nine Nine Four. Suffer не просто променя всичко, той спасява цялата калифорнийска пънк сцена. Bad Religion са все така бързи и агресивни, но вече по-мелодични, като вокалните хармонии, станали запазена марка на бандата за в бъдеще, са нещо изключително новаторско за времето си. Самият саунд също е претърпял сериозна промяна - китарите вече не звучат като записани в мазе, а барабаните като кашони.

Текстовете на вокалиста Грег Графин са на на съвсем друго ниво. Голяма част от фен базата на Bad Religion е "принудена" да отваря дебелите тълковни речници, за да осмисля сложните думи в парчетата. За дълъг период от време Suffer е най-популярният и продаван албум на Epitaph Records. Без него никога нищо нямаше да е същото за американския пънк рок и цялата тази експлозия от средата на 90-те никога нямаше да случи. Това поставя Suffer в топ 10 на най-влиятелните албуми в пънк рока изобщо. Вече цитирах веднъж Fat Mike, ще го направя пак - той използва най-правилното определение за него в английския език - "game changer".
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Bad Religion - True North
Choking Victim - No Gods, No Managers (1999)
Choking Victim бяха единствени по рода си в каталога на Epitaph и като цяло са едно от най-изродските разклонения на кръст пънка. Едва ли в цялата история на лейбъла е имало по-радикална в своите възгледи и идеология банда. Миксирайки равни порции от ска-кор и кръст пънк, поръсени с доза дет метъл, Choking Victim са основатели на цяло едно ъндърграунд движение (Crack Rock Steady), което продължава пропагандаторска и окупаторска дейност и след разпадането им. А краят на групата идва още докато текат записите на единствения им цял албум No Gods, No Managers. Сатанинските символи и отказът им да бъде сложен баркод на физическото издание на албума са само част от елементите, които оформят легендата Choking Victim.

No Gods, No Managers е далеч от комерсиалните висини на големите албуми на лейбъла от средата на 90-те, но успява да се сдобие култов статус на пънк ъндърграунда. Посланията в текстовете на фронтмените Stza и Ezra (примери Fuck America, In Your Grave, Money, Praise The Sinners...) срещу организираната религия и капитализма са директни и безкомпромисни, но същевременно дълбоко обмислени атаки срещу съвременно консуматорско общество. Разпадането на Choking Victim доведе до нарояване на нови групи като Leftover Crack, INDK, Morning Glory и още куп други, следващи тяхната идеология. Някои от тях са дори по-крайни.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
 

Down By Law - Punkrockacademyfightsong (1994)
Дейв Смоли е легенда в хардкор пънк средите през 80-те. Последователно той е фронтмен на три банди - DYS, Dag Nasty и ALL, преди да основе Down By Law, което е едно от първите имена, с които Epitaph подписва в началото на 90-те. След два албума, през 1994 година бандата неочаквано се оказва във вихрушката от пънк клипове по MTV с Hit Or Miss и с фантастичния кавър на I'm Gonna Be (500 Miles) на The Proclaimers, което увеличава значително популярността им.

Тъй като продажбите на Punkrockacademyfightsong не са от калибъра на тези на The Offspring и Rancid, нито пък от тези на NOFX и Pennywise, албумът някак остава в сянка, но с годините култът към него се увеличава драстично. Down By Law винаги ще бъдат най-добри в това да създават лесносмилаем поп пънк, без да звучат все едно търся комерсиален успех - нещо, което години по-късно правят и Dillinger Four. Punkrockacademyfightsong е едновременно като учебник, наръчник и пътеводител в стила със своите опростени и зарибяващи парчета, а влиянието му върху съвременната поп пънк сцена е неизмеримо.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
The Menzingers - On The Impossible Past (2012)
Както е видно досега и ще бъде видно до края, всички албуми са до края на 90-те. Което не значи, че в по-новите времена Epitaph не е издавал велики неща. Мястото на The Menzingers тук е заслужено. В ревюто си преди години дадох оценка 8/10, като с течение на времето определено се влюбих повече в 12-те парчета. Ако бях субективен, сигурно щях да избера Failed States на Propagandhi, но канадците така или иначе се състезават в най-висшата лига от години и всеки техен проект се оценява високо от критика и фенове (освен това те така или иначе са есенцията на Fat Wreck). С On The Impossible Past - един от най-ефирните и лирични поп пънк/инди/фолк албуми, получил плеяда хвалебствия от всички страни, The Menzingers написват една от значима страница както в своята история, така и в тази на лейбъла.

Самият Брет Гуревиц обяснява защо преди албума да излезе: "Тези момчета свирят типа пънк рок, с който израснах като дете. Те са сериозно талантливи автори на песни и съм много щастлив, че се присъединяват към семейството на Epitaph. Мисля, че бандата е чудесно попълнение за нас тук." А после Гуревиц подписвал само с гадни банди. Да бе, да...
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Millencolin - Life On A Plate (1995)
Оригинално издаден през 1995 в Швеция от Burning Heart Records, този албум е първият на европейска банда издаден от Epitaph Records в САЩ. Всъщност Millencolin не са първите европейци, подписали договор с компанията на Гуревиц - това са холандците I Against I. Но именно шведите са тези, които първи се докосват до "американската мечта". Life On A Plate всъщност е от изключителна значимост, защото отваря вратите към отвъд Атлантика и за други групи от Европа - Burning Heads (Франция), Beatsteaks (Германия), Heideroosjes (Холандия) и още един куп други от скандинавската страна.

С течение на годините Millencolin загърбват старото си почти детско-инфантилно ска-пънк звучене, но именно то прави този албум толкова велик. Песни като The Story Of My Life, Move Your Car и Bullion са със статут на класики в скейт общността, докато такива като Friends 'Till The End разкриват по-сериозната страна на бандата. Всички знаят, че Pennybridge Pioneers (2000) се превърна в най-успешният им албум в глобален мащаб, ала Life On A Plate е с по-висока сантиментална стойност за феновете и за лейбъла като цяло. Освен това в родината им Швеция Millencolin продават от него над 50 000 копия, което го прави единственото им издание там със златен статус.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 
NOFX - Punk In Drublic (1994)
В един друг материал прочетох шегаджийския мит, че всеки уважаващ себе си пънкар трябва в някакъв период от живота си да притежава поне един албум на NOFX, защото противен случай пънк полицията ще навести дома му и ще му връчи копие от Punk In Drublic. Но е трудно да си представим, че има такъв човек, който да не е слушал шедьовъра на бандата от 1994 година. По официални данни Punk In Drublic реализира впечатляващите 1,1 милиона копия в цял свят - нещо, от което Fat Mike е доста горд, понеже бандата не е получила радио еърплей на сингъла Leave It Alone, нито пък MTV някога е въртяло видеото към него. Това обаче не е точно така. Да, бившата музикална телевизия получава отказ от бандата да излъчва клипа, но влиятелната калифорнийска радио станция КРОК дава сериозен тласък на въпросната песен, която е 95-тата най-въртяна в ефира им за 95-та година. Освен това любопитна е информацията, че Leave It Alone влиза в топ 30 на шведския чарт за сингли.

Популярността обаче не е чак толкова важна. Най-големият атестат, превърнал Punk In Drublic в част от есенцията на Epitaph, е самата му музика. Благодарение на сравнително новия си китарист тогава El Hefe, NOFX най-накрая изчистват своя собствен саунд, загърбват дърварските си рифове от по-ранните албуми и интегрират много повече мелодия в своите парчета. В текстовете на Fat Mike освен традиционния сарказъм и хумор, вече се подават сериозни теми като бедността и мизерния живот на бездомниците в класики като откриващата скорострелна Linoleum и финалната акустична тъга Scavenger Type.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 
The Offspring - Smash (1994)
Всеки знае, че харесвам Ignition една идея повече от Smash. Което пък не значи, че не смятам Smash за един от най-значимите албуми на 90-те и за безспорно най-значимото издание от каталога на Epitaph от гледна точка на възхода и популярността на лейбъла. Всъщност не знам какво ново мога да добавя за една класика, която през лятото на 2014 чухме на живо в София. В навечерието на издаването на албума, Мистър Брет се прибира от офиса към тях с колата си, слушайки миксовете на парчетата.

Гуревиц обаче не бърза да паркира на алейката пред тях, като я подминава няколко пъти и обикаля няколко пъти уличките на квартала. Той е в захлас и предусеща нещо голямо.Песента, която му прави най-голямо впечатление, е Come out And Play. Неговият нюх му подсказва - това ще бъде гигантски хит. И да, той не е подведен от усещането. Самото парче започва с интересен и натрапчив бийт, в който барабанистът Рон Уелти използва стойката на фуса за тактуване, преди да влезе връхлитащият и невъзможен за незапомняне рефрен - You gotta keep'em separated! БУМ! Дори да слушаш парчето за първи път, няма как да не си заразен и от ориенталския китарен риф, който се набива на уши цели три пъти. Come Out And Play e обречена на успех и Гуревиц знае това. След като най-накрая се прибира у тях, първото нещо, което казва на жена си е "Скъпа, мисля, че ще бъдем богати". Останалото е история с над 12 милиона продадени копия в цял свят...
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:  

Pennywise - Full Circle (1997)
Pennywise са най-лоялната банда към Epitaph, тъй като всеки един техен албум от 1991 година насам (с леко изключение на Reason To Believe, който беше колаборация с MySpace и Epitaph го пуснаха само в Европа) е издаден от лейбъла, който им е дал всичко. Една от причините е вътрешна трагедия в бандата. След като About Time (1995) продава стабилни тиражи, макар MTV да се мръщи на доста по-хардкор звученето на сингъла Same Old Story, мейджър лейбълите започват да кръжат около тях. Басистът и един от основните композитори Джейсън Търск се самоубива заради проблеми с алкохола, наркотиците и депресията.

Това е повратна точка в кариерата на Pennywise, които година след смъртта му изкарват най-личния и емоционален албум в цялата история на лейбъла. Full Circle е мрачен, турбулентен и песимистичен, задава тежки въпроси като "Did you really wanna die?" и включва някои от най-великите парчета на бандата, които се превръщат в концертни фаворити - Broken и Fight Till You Die. Bro Hymn от първия албум, написана от Търск в памет на негови починали приятели, пък е презаписана именно в памет на Търск до ден днешен е една от най-въздействащите елегии в историята на музиката. Заради хоровите вокали на припева, песента придобива огромна популярност в спортните среди като победен химн на различни отбори по футбол, американски футбол, хокей, бейзбол и дори лакрос. Full Circle е най-продаваният албум в дискографията на бандата - над 400 000 копия само в САЩ и златен статус в Австралия за над 35 000 бройки.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:  

R.K.L. - Reactivate (1993)
R.K.L. е съкратено от Rich Kids on LSD и винаги съм смятал, че тяхното място в историята на музиката е пренебрежително незабелязано. Бандата, създадена в началото на 80-те, е част от т.нар. "нардкор" (хардкор сцената в Окснард, Калифорния), през годините претърпява десетки промени в състава си и се разпада на няколко пъти. Един от най-тежките моменти е мизерията по времето на престоя им в Mystic Records, където и NOFX имат тежки преживявания. След като Epitaph преиздава албума им Rock N Roll Nightmare, барабанистът Боумър Манзуло прави нова банда Slang, в която е вокалист, а другите членове са Крис Рест, Дейв Рон и Джо Рапозо (всичките, от които са в сегашния състав на Lagwagon) плюс Бари Уорд.

Дотогава R.K.L. са известни със своята свирепа комбинация от скейтпънк и траш рифове, но Slang е друга бира. Новата банда се опитва да направи нещо съвсем различно - смесвайки хард рок/хеви метъл с фънк и много малко пънк. Гуревиц и Манзуло обаче решават, че албумът Reactivate ще излезе под името R.K.L., което се оказва пълен шок за феновете. Гигантската стилова разлика е трудносмилаема, а Боумър напуска преждевременно по време на турнето в Европа. Китаристът Бари Уорд заявява след това, че Reactivate е наранил бандата много повече отколкото и престоя им в Mystic Records. Впоследствие след поредна реформация в състава R.K.L. се завръщат към познатия си стил с Riches to Rags (1995), но Reactivate, колкото и лош да се е оказал за бандата, е един от най-оригиналните и странни албуми на пънк сцената. Пълен със сложновати китарни и бас рифове, много неравноделни бийтове и почти пиянското пеене на Боумър, той си е една недоoценена класика. Повече от десетилетие по-късно само в разстояние на 9 месеца трима бивши членове на бандата умират при различни обстоятелства - Дерик Плърд (барабани), Боумър Манзуло (барабани, вокали), Джейсън Сиърс (вокали). Fat Mike и Джоуи Кейп твърдят, че без R.K.L никога е нямало да има NOFX и Lagwagon.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Rancid - ...And Out Come The Wolves (1995)
През 1994 година Rancid вече са жестоко ухажвани от мейджър лейбъли, в това число и с голи снимки на Madonna, която пък може просто да е набелязала Ларс Фредерксен и Тим Армстронг за тройка. Благодарение на турнето с The Offspring и на сравнително скромния изненадващ успех на радио хита Salvation, бандата излиза от ъндърграунда с албума Let's Go и е на прага на вливането в мейнстрийма. Въпреки това Rancid отказват куфарчетата с пачките и остават в Epitaph, но все пак нахлуват в класациите с един от най-еклектичните албуми с най-искрени житейски истории ...And Out Come The Wolves. Още от времето на Operation Ivy Армстронг се опитва да инкорпорира ска и реге елементи в пънк средите по подобие на експериментите на любимата му банда The Clash.

В същото време Rancid уцелват и ваксата на златната среда между типичния стрийт пънк и мелодичния поп пънк. Този контраст може да се усети съответно в песни като ой-напевното Avenues & Alleyways и големия хит Ruby Soho. Голямата златна мина за Rancid обаче си остава басисът Мат Фрийман, лично рифове, мелодии и сола все още са без прецедент в историята на пънк рока. В крайна сметка ...And Out Come The Wolves отваря много врати, включително за групи като No Doubt, Sublime, Reel Big Fish и The Mighty Mighty BossTones, които впоследствие продават албуми в милионни тиражи и дават тласък на третата вълна на ска музиката. След Smash това е вторият най-продаван албум в историята на Epitaph (над 1 милиона копия само в САЩ), но вероятно най-добре оцененият от критиката.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:  

Refused - The Shape Of Punk To Come (1998)
До този албум Refused звучат като една от много хардкор групи на сцената, но след като явно им е писнало да бъдат капка в морето, правят драстични промени, за да създадат един от най-влиятелните рок албуми на последните 20 години. Експериментирайки смесване на бесните китарни резачки и крещящите вокали на Денис с електроника, джаз и по-мелодични елементи наравно, The Shape Of Punk To Come се превръща в пример за "мислене извън кутията". Refused реално "отказват" да бъдат като всички останали банди от лейбълите (Burning Heart, Epitaph), за които 80% от парчетата са правени по познатата безопасна схема "куплет-припев-куплет-припев-соло-куплет".

Издигайки артистичността на друго ниво, създавайки албум, който е отговорен за появата на няколко жанра през последните 15-тина години, шведите просто се разпадат по време на американското си турне, като последният им тогава концерт е преждевременно прекратен от полицията в щата Вирджиния. Ако може да отсеем едно нещо, за което Refused винаги са били прави, то е частта от текста на сингъла New Noise - "Good frames won't save bad paintings" - музиката и изкуството като цяло не могат да бъдат замаскирани само с опаковка и реклама, за което често се сещам, когато гледам добре режисирани клипове на разни татуирани пичове, които свирят посредствено, докато клатят глави на забавен каданс.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

 
ЛИНКОВЕ ЗА РЕВЮТА КЪМ АЛБУМИ, ИЗДАДЕНИ ОТ EPITAPH & HELLCAT RECORDS

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации