Bring Me The Horizon - That's The Spirit
Band: Bring Me The HorizonLabel: Sony/Columbia
Genre: Alternative Metal, Alternative Rock, Pop Rock
Виктор Балчиклиев
...That's The Spirit...
Едно доста лесно ревю за един изненадващо труден албум.
Един силно очакван албум на една прекалено обсъждана банда.
Една някога обещаваща банда с един повратен момент в кариерата.
...That's The Spirit...
Започвам с малко данни. That's The Spirit e оценен с 4.5/5 (Blun Magazine), 10/10 (Rock Sound), 90% (Impericon), 9/10 (Kill Your Stereo), 5/5 (Kerrang!), средна оценка 9.5/10 на водещи музикални агенции. Bring Me The Horizon имат повече от 5 милиона фена във Фейсбук, дежурно обират разни музикални награди и се славят с репутацията на една от водещите английски метълкор банди. Така беше поне до вчера.
Правя всичко възможно по силите си да намеря тези неземни качества, които са открили всички уважавани журналисти от горе изброените медии, но просто не мога. Много е лесно да разкритикувам всяка секунда от албума и да продължа нататък, но се опитвам да го харесам или поне разбера. Истината е, че албумът просто не струва и пени и е подигравка с всички, които през годините по една или друга причина са се причислявали към многото фенове на Bring Me The Horizon. Още факти:
2006 - BMTH дебютират с Count Your Blessings, който е нещо като несполучлив деткор, но пък е кор - чуй 'Pray For Plaugues';
2008 - Suicide Season, oт който е така обичаната от всички 'Chelsea Grin'; BMTH накланят везните към по-чист метълкор звук; в 'The Sadness Will Never End' гостува един прохождащ вокал Sam Carter, който след години ще доведе своята банда Architects до нивото, което Oli Sykes и компания никога няма да достигнат.
2010 - Излиза албумът с най-дразнещото име в историята; There Is a Hell, Believe Me I've Seen It. There Is A Heaven, Let's Keep It A Secret печели на бандата много нови фенове със стабилен звук, установен стил, интересна концепция и синтезирани ангелски хорове, а 'Aligator's Blood е един от върховете в кариерата им.
2013 - BMTH демонстрират завидно израстване и Sempiternal e eдин от най-добрите албуми за годината с парчета като 'Shadow Moses' и 'House Of Wolves', които пълнят Уембли и ги изстрелват на челно място във водещите Европейски фестивали и класации.
2015 - На символичната дата 11 Септември излиза That's The Spirit. След неочаквано заболяване от неизвестна болест, с тъга обявявам, че BMTH напуснаха нашия (или поне моя) свят. Би следвало да се прекръстят.
"You make me want to slit my wrists and play in my own blood"
Много може да се съди по първата песен във всеки албум. Нейната цел е да те запали, заинтригува, накара да спреш да правиш каквото и да било и да слушаш музика. 'Doomed' ме отблъсна. Следващите три песни са единственото добро нещо в този албум и, макар посредствени и бледо подобие на Sempiternal, издадени в самостоятелно EP биха получили около 7/10.
Въпреки преобладаващите дразнещи депресарски текстове на заблуден деветокласник в девическо училище, в 'Happy Song', 'True Friends' и 'Throne' (в последната горе-долу) може да се открие някаква музика, сравнително интересни мелодии, минимален заряд и все още жив ритъм. Нататък започва трагикомедията, наречена някак саркастично съдбата That's The Spirit.
Покрай Bieber-ориентираната 'Follow You' и останалите недоразумения до края се прокрадват две алтърнатив/поп рок парчета 'What You Need' и 'Blasphemy', които биха били дори готини в албум на Linkin Park или 30 Seconds To Mars. Само че, за разлика от недорасляка Оли, Честър и Джаред Лето могат да пеят. Да не говорим и, че Джаред е Жокерът и наскоро отправи публично съобщение към Оли.
Групи с дълга история и богата дискография си позволяват да експериментират в границите на нормалното. И Linkin Park издадоха A Thousand Suns (2010) преди постепенно да се върнат към себе си, и Bullet For My Valentine се изгавриха с Temper Temper (2013), но се извиниха достойно с наскоро излезлия Venom (2015). След That's The Spirit и радикалния скок от дет/метълкор към алтърнатив поп рок, не мисля, че BMTH някога ще се завърнат подобаващо, ако въобще оцелеят до следващ албум.
Говори се за страхотен звук, за увереното пеене със самочувствие на Оли, за разнообразната музика и атмосферичните мелодии в парчетата и до някъде съм съгласен, ако се абстрахирам от очакванията. Аз съм от най-видните апологети на развитието на модерните банди и експериментирането, само че нещо ми пречи да приема минаването под дъгата в този случай.
Сложете достойно край на BMTH и стартирайте нова банда с ново име и нова посока, може пак да ви слушам за развлечение. Само че така се губят онези 5 милиона лайка на марката BMTH, нали?
3/10
Препоръчителни песни: True Friends Happy Song Throne Blasphemy What You Need
Препоръчителни песни: True Friends Happy Song Throne Blasphemy What You Need
- Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:
Коментари
Публикуване на коментар