Parkway Drive - Ire
Label: Epitaph, Resist
Genre: Metalcore, Heavy Metal
Виктор Балчиклиев
Parkway Drive са една от онези групи, които предизвикват особено вълнение при обявяването на нов албум. Когато той излезе, всички други групи и стилове остават някак на заден план. В годината, в която е пуснат, годишният топ десет задължително включва PWD. Когато Parkway Drive издават албум, в Австралия е национален празник.
"Ire" е рядко използвана и сравнително архаична дума, която буквално се превежда като "гняв, ярост", но носи в себе си едно по-мащабно и титанично значение. По традиция групата използва кратко и директно название на албумите си, което крие голяма част от заряда в него. След брилянтните Horizons (2007), Deep Blue (2010) и Atlas (2012), Ire застава гордо начело на една впечатляваща, макар и все още кратка, дискография.
И точно като дълбочината на използваното име, Ire бележи онзи преломен момент, в който талантлива, млада и надъхана банда прераства в зряла група от музиканти със стабилен опит и ясна идеология. Албумът е точно толкова различен от предните, колкото е и 100% Parkway Drive - безкомпромисен, смачкващ, директен, емоционален, яростен.
За всички онези, които изпитват стомашно разтройство и зъбобол при споменаването на думите "промяна", "експерименталност", "развитие" и "прогрес", и държат любимата група да продължава да издава един и същ албум пак и пак, трябва да поясня няколко неща:
1. Промяната на Parkway Drive в Ire е само и единствено за добро. Да, обрана е малка част от тежестта и скоростта на предните албуми, но е добавена стабилна доза музикалност, дълбочина на композицията и богата структура.
2. Самият Уинстън в няколко интервюта сподели, че с Atlas Parkway Drive са достигнали лимита на скорост и тежест, допустими за бандата. За него всичко по-нагоре би било неслушаем шум и ненужен хаос, което довежда до търсенето на нови хоризонти. Именно за това първоначално се влюбихме в тях, нали?
3. Дори част от песните да звучат различно, духът и зарядът са същите. Не са се променили нито поведението на пичовете от Byron Bay, нито очевидното желание, което влагат, нито тоталната липса на каквото и да е превъзнасяне и големеене, нито мощта, отразена във всяка една нота. Parkway bloody Drive, matey.
4. Ако наистина искате група, която прави една и съща музика с години, пуснете си Five Finger Death Punch, но не мръкнайте, че са еднообразни.
За по-старите метълкор фенове на бандата безспирният ритъм на 'The Sound of Vilence', крясъците в 'Dedicated' и треснята на 'Dying To Believe' трябва да са достатъчен индикатор, че бандата не е решила да променя стила, както направиха някои други напоследък. В повечето песни продължава да се откроява същата бързина и енергичност, която през последните години ги задържаха безапелационно на върха на жанра.
По-прогресивно ориентираните пък трябва да са очаровани от разнообразието от стилови заемки и идеи. 'A Deathless Song' е бавен и епичен край на албума, в който най-после можем да чуем Уинстън да пее, при това доста сполучливо. 'Writing On The Wall' комбинира нежни цигулки и фина мелодия с гневно ръмжене и стабилен финал. Подобна, но една идея по-бърза и агресивна е и 'Vicious'.
Като първи сингъл от албума 'Vice Grip' вече се превърна в абсолютен фаворит на европейските фестивали през лятото с характерен стадионен рок звук и доста позитивен видеоклип. С подобно настроение е и отварящата 'Destroyer', която би зарадвала и по-закоравелите хеви метъл фенове. 'Crushed' изненадва с малко по-насечено темпо и добре пасващи речитативи, които прерастват в наистина смачкващо парче, което носи и любимото на бандата апокалиптично настроение.
За заключение, Ire e един много добре замислен и изпипан албум с безупречен звук, в който бандата отново сърфира в свои води, въпреки леките промени. След няколко безупречни, чисто метълкор албуми, този бележи значителното развитие и узряване на група, за която основни цели вече не са бързината и тежестта, а тяхното инкорпориране в един умно композиран и богат на мелодии продукт, без за секунда да се губи заряд и мощ. С други думи - i r e.
Албумът ще срещне своите критици и ще бъде заклеймен като разочарованието на годината от не един стар фен, също както That's The Spirit бе наречен шедьовър от хиляди, въпрос на вкус. С оглед на чистия принос към по-екстремната музика обаче, Parkway Drive отново заемат челно място, редом до най-големите банди в съвременната индустрия.
"Ire" е рядко използвана и сравнително архаична дума, която буквално се превежда като "гняв, ярост", но носи в себе си едно по-мащабно и титанично значение. По традиция групата използва кратко и директно название на албумите си, което крие голяма част от заряда в него. След брилянтните Horizons (2007), Deep Blue (2010) и Atlas (2012), Ire застава гордо начело на една впечатляваща, макар и все още кратка, дискография.
И точно като дълбочината на използваното име, Ire бележи онзи преломен момент, в който талантлива, млада и надъхана банда прераства в зряла група от музиканти със стабилен опит и ясна идеология. Албумът е точно толкова различен от предните, колкото е и 100% Parkway Drive - безкомпромисен, смачкващ, директен, емоционален, яростен.
За всички онези, които изпитват стомашно разтройство и зъбобол при споменаването на думите "промяна", "експерименталност", "развитие" и "прогрес", и държат любимата група да продължава да издава един и същ албум пак и пак, трябва да поясня няколко неща:
1. Промяната на Parkway Drive в Ire е само и единствено за добро. Да, обрана е малка част от тежестта и скоростта на предните албуми, но е добавена стабилна доза музикалност, дълбочина на композицията и богата структура.
2. Самият Уинстън в няколко интервюта сподели, че с Atlas Parkway Drive са достигнали лимита на скорост и тежест, допустими за бандата. За него всичко по-нагоре би било неслушаем шум и ненужен хаос, което довежда до търсенето на нови хоризонти. Именно за това първоначално се влюбихме в тях, нали?
3. Дори част от песните да звучат различно, духът и зарядът са същите. Не са се променили нито поведението на пичовете от Byron Bay, нито очевидното желание, което влагат, нито тоталната липса на каквото и да е превъзнасяне и големеене, нито мощта, отразена във всяка една нота. Parkway bloody Drive, matey.
4. Ако наистина искате група, която прави една и съща музика с години, пуснете си Five Finger Death Punch, но не мръкнайте, че са еднообразни.
За по-старите метълкор фенове на бандата безспирният ритъм на 'The Sound of Vilence', крясъците в 'Dedicated' и треснята на 'Dying To Believe' трябва да са достатъчен индикатор, че бандата не е решила да променя стила, както направиха някои други напоследък. В повечето песни продължава да се откроява същата бързина и енергичност, която през последните години ги задържаха безапелационно на върха на жанра.
По-прогресивно ориентираните пък трябва да са очаровани от разнообразието от стилови заемки и идеи. 'A Deathless Song' е бавен и епичен край на албума, в който най-после можем да чуем Уинстън да пее, при това доста сполучливо. 'Writing On The Wall' комбинира нежни цигулки и фина мелодия с гневно ръмжене и стабилен финал. Подобна, но една идея по-бърза и агресивна е и 'Vicious'.
Като първи сингъл от албума 'Vice Grip' вече се превърна в абсолютен фаворит на европейските фестивали през лятото с характерен стадионен рок звук и доста позитивен видеоклип. С подобно настроение е и отварящата 'Destroyer', която би зарадвала и по-закоравелите хеви метъл фенове. 'Crushed' изненадва с малко по-насечено темпо и добре пасващи речитативи, които прерастват в наистина смачкващо парче, което носи и любимото на бандата апокалиптично настроение.
За заключение, Ire e един много добре замислен и изпипан албум с безупречен звук, в който бандата отново сърфира в свои води, въпреки леките промени. След няколко безупречни, чисто метълкор албуми, този бележи значителното развитие и узряване на група, за която основни цели вече не са бързината и тежестта, а тяхното инкорпориране в един умно композиран и богат на мелодии продукт, без за секунда да се губи заряд и мощ. С други думи - i r e.
Албумът ще срещне своите критици и ще бъде заклеймен като разочарованието на годината от не един стар фен, също както That's The Spirit бе наречен шедьовър от хиляди, въпрос на вкус. С оглед на чистия принос към по-екстремната музика обаче, Parkway Drive отново заемат челно място, редом до най-големите банди в съвременната индустрия.
9.5/10
Препоръчителни песни: Dedicated Crushed Dying To Believe Vice Grip The Sound Of Violence
Препоръчителни песни: Dedicated Crushed Dying To Believe Vice Grip The Sound Of Violence
- Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:
Коментари
Публикуване на коментар