Five Finger Death Punch - Got Your Six
Album: Got Your Six
Label: Prospect Park
Genre: Heavy Metal, Groove Metal, Redneck Metal
FACEBOOK
Виктор Балчиклиев
6,5/10
Препоръчителни песни: Question Everything No Sudden Movement Hell To Pay Got Your Six Digging My Own Grave
Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:
Label: Prospect Park
Genre: Heavy Metal, Groove Metal, Redneck Metal
Виктор Балчиклиев
Продължавайки впечатляващата серия на производство, Five Finger Death Punch издадоха своя шести студиен албум от сформирането си през 2005 до сега. Базираната в Лас Вегас великолепна петорка не променя състава и ни благослови с поредна доза безспирен и надъхващ хеви метъл, от онзи "директно-в-лицето" тип.
Освен че е шестият им албум, Got Your Six крие дълбока житейска философия в заглавието си - в армията изразът буквално се превежда като "got your back" или "пазя ти гърба" (6 е часът нали, сещата се, зад вас стрелката, така...) - поредното утвърждаване на издържливостта на бандата, което идва и в сериозен противовес с разпространените напоследък клюки, че музикантите не се разбират и дори може да се разпаднат. Името продължава и тенденцията FFDP да се интересуват от армията и живота на ветераните - тема, дълбоко засегната в предните им творения.
В интервю наскоро фронтменът Ivan Moody и китаристът Zoltan Bathory (да им имам имената...) съвсем сериозно заявяват, че това е най-тежкият им албум до този момент, изцяло насочен към техните метъл корени и връщаш оригиналният им заряд и нестихващ ритъм. В сравнение с предишния The Wrong Side Of Heaven And The Rightous Side Of Helll (2013), който излезе като два отделни албума с общо 25 песни, единадесетте парчета в нормалното издание на Got Your Six наистина премахват всякакви излишни елементи и експерименти, но и тотално губят и малкото разнообразие и оригиналност. Интересното е ограничено и от липсата на гост музиканти и кавъри, което значително вдигна оценката на предния.
С огромно уважение към труда и очеизвадната страст, с която пишат музика, албумът дори не се доближава до тежест към първите им издания. Да, липсват традиционните балади, но повтаряйки отново и отново същите рифове и ударни части, комбинирани с трагикомичните опити на Иван (...) да напише смислен текст, не прави един албум тежък. Когато The Way Of The Fist (2007) се появи, много металяги (включително и аз) наистина се развълнуваха покрай една свежа банда, готова да превземе света с енергията си. Сега, осем години и шест албума по-късно, въпросът до кога ще продължават да пишат същия материал пак и пак определено е неизбежен.
Естествено, в албумът им и яки песни, но това не е изненада. С цялата критика и негативност настрана, Five Finger Death Punch продължават да са неудържими в това, което правят най-добре - да излеят цялата емоция, гняв и страст в музиката им, но само, когато искат да го покажат. 'Question Everything' е добът пример за това каква може да бъде музиката им - богата, развиваща се, мелодична, с бирлянтни финални щрихи върху китарното соло накрая. Няколко песни по-късно обаче идва 'Boots and Blood', което е поредният манифест на стереотипнато американско redneck мъжество в най-тежката му форма, с никаква креативност, развитие и потресаваща лирическа некомпетентност (в стил Attila).
Емблематичната им композиция и аранжимент отново е очевидна в целия албум с много натежаващи рифове, препускащи барабани, вокалната комбинация между дрезгава тирада и емоционално пеене, които придават онзи FFDP привкус на песни като 'Hell To Pay' и 'Ain't My Last Dance'. 'Digging My Own Grave' и 'I Apologize' (последната от deluxe изданието) причисляваме към онези по-мелодични и драматични елегии, напук на цялата тежест, с която музикантите толкова искат да промотират албума. Добавяме и сполучливата 'No Sudden Movement' и отварящата 'Got Your Six', която дава обещаващо начало на един разочароващ и средняшки продукт, който не успява да впечатли с каквито и да е музикални качества и идеи из останалите песни.
Най-вероятно се чудите дали харесвам или мразя албума. Честно, 'Got Your Six' е брилянтен за сутрешен трафик или ръганица в метрото към работа, както и за някоя компютърна пуцалка. Музикално обаче е много беден, еднообразен и натоварващ, с всички добри черти на бандата изоставени за сметка на ненужно и нескопосано връщане в разни тежки метъл корени. Чуйте албума, но ви предупреждавам.
6,5/10
Препоръчителни песни: Question Everything No Sudden Movement Hell To Pay Got Your Six Digging My Own Grave
Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:
и
Коментари
Публикуване на коментар