The Wonder Years - No Closer To Heaven
Album: No Closer To Heaven
Label: Hopeless Records, 2015
Genre: Pop Punk, Emo, Alternative Rock
Илиян Иванов
В последно време се опитвах да разбера защо вокалистът на The Wonder Years Даниел Кембъл, по-известно с прякора Soupy, се е чувствал длъжен да пише лирики за нов албум на The Wonder Years само година, след като бандата издаде впечатляващия The Greatest Generation (2013). Гласовият фронтмен разкри наскоро, че бил изпаднал в депресия заради творческа криза, от която постепенно излязъл. И все пак остава въпросът - има ли смисъл да пишеш текстове и да създаваш музика, когато очевидно не е бил точният момент?
Когато една група издаде два поредни албума, обичани еднакво много от фенове и критика - Suburbia I've Given You All and Now I'm Nothing (2011) и споменатия вече The Greatest Generation, логично е летвата да е вдигната високо, защото никой не обича да има разочаровани. Кембъл явно е изчерпан от идеи за песни за живота в американските предградия и проблемите на съзряването - теми, широко застъпени в цялата поп пънк сцена. След като Кембъл успява да се пребори кризата си, пичовете от Филаделфия се завръщат с петия им албум No Closer To Heaven, който без съмнение е най-емоционалният, личен и депресивен албум в цялата им дискография.
Концептуалният проект от 13 парчета ще стърже съзнанието на всеки, който някога е трябвало да преодолява болката да загубиш любим човек. Това в никакъв случай не означава, че смъртта е основна тема в лириките на Кембъл. No Closer To Heaven е най-вече колекция от химни за борба с мъката, благодарност и викове за помощ. В същото време The Wonder Years са опитали да експериментират с по-музикантски подходи към инструменталите, с което отново доказват, че са една дължина по-напред от цялата върволица банди на поп пънк сцена.
Рядкост е да чуеш толкова госпъл елементи в подобен албум и те да са съвсем на място. Добре прецизираните пиано части в No Closer To Heaven придават по-софт саунд за разлика от предишните им албуми, а китарите изливат повече емо и поп мелодии отколкото пънк. Вокалите на Кембъл отново са на висота, като в песни като Stained Glass Ceilings и Cigarettes & Saints тестват неподозирани емоционални граници.
Парчета като Cardinals, A Song For Patsy Clyne, A Song For Ernest Hemingway и Thanks For The Ride определено са сред най-доброто, което The Wonder Years някога са правили. Чудесно композирани, аранжирани и изсвирени, тези парчета, а и не само те, се загнездват здраво в съзнанието и кореспондират със симптомите, които чувстваме, когато преживяваме тежки мигове.
В крайна сметка The Wonder Years са справили отлично с начинанието да запишат класен албум, въпреки че в началото на този процес са имали вътрешни проблеми. No Closer To Heaven вероятно ще се стори по-трудносмилаем от The Greatest Generation, но пък всеки, който му даде шанс, няма да съжалява. С оглед на секс скандалите на незрялата поп пънк сцена (Neck Deep) и на стагниращите напоследък банди като The Story So Far, The Wonder Years са в пол позишън да се превърнат в най-значимото име от цялата вълна през настоящето десетилетие.
8,5/10
Препоръчителни песни: Cardinals A Song For Patsy Clyne Cigarettes & Saints A Song For Ernest Hemingway Stained Glass Ceilings
ДРУГИ РЕВЮТА НА ПОДОБНИ АЛБУМИ:
Коментари
Публикуване на коментар