Bullet For My Valentine - Venom
Band: Bullet For My ValentineLabel: RCA Records
Genre: Metalcore, Heavy Metal
Виктор Балчиклиев
Bullet For My Valentine са една от онези банди, обичани и мразени от хиляди. Малко известен факт е, че групата е от Уелс и заедно със Skindred дълги години бранят частта на малката държавица на съвременната метъл сцена. Това лято BFMV издадоха своя пети албум с ясното съзнание, че след катастрофалния провал на Temper Temper (2013) моментът е решителен и до голяма степен от представянето на Venom зависи и бъдещето им.
BFMV започват като банда разглезени момченца, вдъхновени от набиращата сила в световен мащаб метълкор мания. Като бивша група, занимаваща се основно с кавъри на Metallica и Nirvana музиката им е пропита с алтърнатив рок и траш заемки, както и традиционните корени на английския хеви метъл. С на пръв поглед неприятно име и външен вид, и с преобладаващ хленч в песни като 'All These Things I Hate' дебютния Poison (2005) завладява основно тийн аудиторията и остава смесени чувства.
През 2008-а година обаче Scream Aim Fire (2008) рязко променя нещата и превръща в BFMV в коренно различна банда, карайки не един тесногръд стар металяга скрито да ги преслушва. Албумът е маркиран от много по-силни композиции, впечатляващи музикални умения, израстването на Мат Тък като китарист и вокалист, както и преобладаващия стабилен хеви/траш метъл с осезаемо, но премерено метълкор влияние. И хоп, BFMV изведнъж станаха свежа банда с милиони продажби, концерти, фестивали и десетки награди, които само надградиха постигнатото във Fever (2010).
Споменатият Temper Temper (2013) беше страшно разочарование и много хора посрещнаха настоящия Venom с оправдан скептицизъм. Първият сингъл 'No Way Out' беше обещаващо начало, но разводнения generic куплет отново предизвика колебание и сякаш това е цялостното впечатление от албума след дълги месеци преслушване. Без съмнение Venom е много по-добър от предшественика си, но някак не успява да достигне заряда и нивото на Scream Aim Fire и Fever.
Нещо, което хората обикновено изпускат е, че самите BFMV винаги са се описвали като рок банда с метъл звучене, което автоматично прави всички обвинения, че не са достатъчно тежки неадекватни. И все пак показаното в старите албуми беше обещаващо и с наистина завидните умения, които пичовете притежават, може да се иска много много повече. Основният минус остава баналността на албума - в голяма си част е скучен, композициите са добре познати, песните - предвидими, а текстовете под всякаква критика (което винаги им е била слаба черта).
Venom орязва значително крещенето на Мат Тък и с малки изключения в песните преобладава хленчене и оплакване, което определено не вдига оценката на албума. Балансираното звучене от миналото е оставено за сметка на по-стадионно ориентиран хард рок/хеви метъл с епизодично втежняване на звука. Като цяло музиката никак не е лоша, но ми се иска да бях чул малко повече енергичност и хъс от страна на Тък, който междувременно се справя брилянтно в AxeWound (страничен проект с членове на Cancer Bats, Rise To Remain и т.н.).
Изброените по-долу песни са част от по-добрите и агресивни попадения и покрай тях се прокрадват и някои други качествени парчета, които обаче също залагат повече на radio-friendly звук, отколкото на традиционен метълкор. Едноименната 'Venom' е наистина много тъжен опит за балада, който препоръчвам да прескачате. Добрите части на албума са началото с вече излезлите сингли и края, в който 'Run For Your Life' и 'Raising Hell' са свежи попадения, звучащи като b-side от Fever.
BFMV започват като банда разглезени момченца, вдъхновени от набиращата сила в световен мащаб метълкор мания. Като бивша група, занимаваща се основно с кавъри на Metallica и Nirvana музиката им е пропита с алтърнатив рок и траш заемки, както и традиционните корени на английския хеви метъл. С на пръв поглед неприятно име и външен вид, и с преобладаващ хленч в песни като 'All These Things I Hate' дебютния Poison (2005) завладява основно тийн аудиторията и остава смесени чувства.
През 2008-а година обаче Scream Aim Fire (2008) рязко променя нещата и превръща в BFMV в коренно различна банда, карайки не един тесногръд стар металяга скрито да ги преслушва. Албумът е маркиран от много по-силни композиции, впечатляващи музикални умения, израстването на Мат Тък като китарист и вокалист, както и преобладаващия стабилен хеви/траш метъл с осезаемо, но премерено метълкор влияние. И хоп, BFMV изведнъж станаха свежа банда с милиони продажби, концерти, фестивали и десетки награди, които само надградиха постигнатото във Fever (2010).
Споменатият Temper Temper (2013) беше страшно разочарование и много хора посрещнаха настоящия Venom с оправдан скептицизъм. Първият сингъл 'No Way Out' беше обещаващо начало, но разводнения generic куплет отново предизвика колебание и сякаш това е цялостното впечатление от албума след дълги месеци преслушване. Без съмнение Venom е много по-добър от предшественика си, но някак не успява да достигне заряда и нивото на Scream Aim Fire и Fever.
Нещо, което хората обикновено изпускат е, че самите BFMV винаги са се описвали като рок банда с метъл звучене, което автоматично прави всички обвинения, че не са достатъчно тежки неадекватни. И все пак показаното в старите албуми беше обещаващо и с наистина завидните умения, които пичовете притежават, може да се иска много много повече. Основният минус остава баналността на албума - в голяма си част е скучен, композициите са добре познати, песните - предвидими, а текстовете под всякаква критика (което винаги им е била слаба черта).
Venom орязва значително крещенето на Мат Тък и с малки изключения в песните преобладава хленчене и оплакване, което определено не вдига оценката на албума. Балансираното звучене от миналото е оставено за сметка на по-стадионно ориентиран хард рок/хеви метъл с епизодично втежняване на звука. Като цяло музиката никак не е лоша, но ми се иска да бях чул малко повече енергичност и хъс от страна на Тък, който междувременно се справя брилянтно в AxeWound (страничен проект с членове на Cancer Bats, Rise To Remain и т.н.).
Изброените по-долу песни са част от по-добрите и агресивни попадения и покрай тях се прокрадват и някои други качествени парчета, които обаче също залагат повече на radio-friendly звук, отколкото на традиционен метълкор. Едноименната 'Venom' е наистина много тъжен опит за балада, който препоръчвам да прескачате. Добрите части на албума са началото с вече излезлите сингли и края, в който 'Run For Your Life' и 'Raising Hell' са свежи попадения, звучащи като b-side от Fever.
Като цяло може да се каже, че Venom вкарва Bullet For My Valentine отново в правия път, след като лично аз и много други ги бяхме отписали тотално. Под слоя банален и клиширан комерсиализиран стадионен звук проблясват интересни хрумвания и попадения, които загатват за онци потенциал, разкрит в по-старите албуми. Искаше ми се да чуя малко повече заряд и старание от страна на Тък, но ако това е извинението на бандата за обидата, нанесена от Temper Temper, аз съм склонен да го приема.
П.П. Пропуснах да отбележа, че заглавието Venom е хитра препратка към дебютния Poison, макар и само символично. 10 точки за Слидерин!
7.5/10
Препоръчителни песни: No Way Out Army Of Noise You Want A Battle? (Here's A War) Run For Your Life Pariah
Препоръчителни песни: No Way Out Army Of Noise You Want A Battle? (Here's A War) Run For Your Life Pariah
Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:
Коментари
Публикуване на коментар