Епопея на забравените 2015

Виктор Балчиклиев

   Измина поредната година, изпълнена със страхотна музика и качествени албуми. Преди да ви представя и моят 2015 Tоп 10 държа да спомена всички онези, които по една или друга причина не ревюирахме или споменахме. Scraggled Music тотално преструктурира виртуалните офиси и в процеса на местене и преустановяване в други градове и държави не една банда остана пренебрегната. В следващите редове ще направя бърз преглед на албумите, за които не остана време или просто не си заслужиха вниманието.

Ако прегледате моите ревюта веднага се набива на очи, че така и не написах нито една дума за Slayer, Iron Maiden и Saxon - съответно за техните Repentless (12-и албум), Book Of Souls (16-и албум) и Battering Ram (21-и албум!!!) - и причината е много простичка - писна ми. Да, втръсна ми от тези групи и безкрайната им доминация над метъл чартове, концерти, фестивали и въобще цялата индустрия. Жалката ми мини революция и медийно затъмнение няма да промени нищо, но си струва опита. Като знам, че май се гласи нова Металика догодина и ми прилошава...

Нови албуми изкараха Sylosis, 36 Crazyfists и Fear Factory и съм почти 100% сигурен, че поне два от тях щяха да ми харесат. Време така и не остана и освен някой друг сингъл не успях да ги преслушам като хората. По същата причина не прочетохте и ревю на I Worship Chaos на Children Of Bodom и War Eternal на Arch Enemy, но за тях не съм толкова убеден. Въпреки интереса ми към стила така и не успях да прослушам и двете банди и очевидно 2015 няма да е изключение.

Нямаше ревюта и за Amorphis и Soilwork като по традиция и двете банди издават добри албуми, макар и  понякога трудни за преслушване. Чух 'Death Of a King' от Under The Red Cloud (100%-ова Amorphis песен с лек източен привкус) и 'Death In General' от The Ride Majestic (Soilwork в олекотен прогресив прочит), които само подсказаха, че освен в заглавията не е останал много death в метъла и на двете банди. Бях решил да чуя Meliora на Ghost, но Илиян ме изпревари с ревю и впоследствие се разсеях и отказах да слушам нашумелите шведи и наистина не се интересувам кой точно е Papa Emeritus III. Впрочем, и Папата издаде албум...

Така и не намерих време за Marilyn Manson, a Papa Roach ме издразниха на първо слушане и така и не им дадох втори шанс, въпреки поносимото парче с Maria Brink. Добавяме и новия на Apocalyptica, EP-то с кавърите на Stone Sour, както и EP-то на The Devil Wears Prada - Space - което е изключително сполучливо и следва хитра концепция и характерна атмосфера, но чакам нов албум, за да го отразя. Disturbed ме отегчиха веднага с нескопосани хеви балади и прескочих, простете.

Веселяците Korpiklaani представиха своя девети албум Noita, в който няма абсолютно никакви изненади, освен поредна доза фолк метъл от високо ниво. На друг фронт любимците от моите тийн-годините P.O.D. някак изненадващо изкараха The Awakening и за съжаление албумът просто не струва. С изключение на 'This Goes Out To You' останалите песни са слаб и измъчен опит, подплатен от абсолютно ненужни skit-ове, които правят албумът още по-досаден. Да бъдем честни, JFT издадоха къде къде по-качествен nu/crossover албум с къде къде по-ограничени ресурси...който пък изпуснах по обективни причини...

Извън метъла изпуснах ревюта на три албума, които определено си заслужават - Occult Classic на Kill The Noise, The Big Smoke на Gentlemen's Dub Club и Return Of The Pistoleros на Dub Pistols (който е страхотен и може и да понапиша нещо след празниците). Не писах нищо за The Prodigy като The Day Is My Enemy беше едно от събитията на годината, което Илиян моментално отрази. Гледайки назад към албума най-вероятно бих му поставил едно символично 7/10 като силните парчета продължавам да слушам, но мисля всички сме съгласни, че просто не е на очакваното ниво.

Давам си сметка, че съм изпуснал много повече албуми, отколкото реално успях да ревюирам. Най-вероятно пропускам и други, но криво-ляво съумях да драсна по някой ред за най-важните събития в и извън метъла на 2015-а. Стилове стотици, албуми хиляди, банди милиони - важното е да се слуша музика, още и още...останалото е чесане на езици. 

П.П. Ако сте прочели тази статия чак дотук и не се казвате Илиян Иванов, Ви благодаря искрено. Специално на Вас ще бъде посветена и предстоящата да излезе скоро годишна класация! До тогава stay tuned, rock on и may the force be with you, че е нашумяло. :)