Millencolin - True Brew

Band: Millencolin
Album: True Brew
Label: Epitaph Records, 2015
Genre: Punk Rock, Skatepunk, Pop Punk, Alternative Rock, Hard Rock
FACEBOOK

ИЛИЯН ИВАНОВ

"Швеците", както ги нарича Стратега от Мировяне - Димитър Пенев, не само са по-добри от нас на футбол, ами и на музика. В България много често обичаме да казваме "Ние сме малка държава", с което да оправдаваме липсата на постижения в конкретна област. И наистина - населението ни непрекъснато намалява като брой и вече сме колко - под 7,5 милиона души. Сигурен съм, че преди 20-тина години KLETA MAJKA 6VECIA беше по-слабо населена от милата ни татковина. Сега не е така, но и тогава и сега, надали в някой в скандинавската страна е казвал "Ние сме малка страна и затова нямаме известни и успели музиканти в световен мащаб".

Точно обратното - Швеция от край време се слави със своя изключителен музикален експорт. Любимите групи на вашите - ABBA и Roxette, Ace of Base и почти цялото евродиско, тия, дето пеят The Final Countdown, оня, дето пее Save Tonight, (дет) метъл машини като Meshuggah, At The Gates и In Flames, майсторът на къдравите солачки Ингви Малмстийн, авторите на един от най-влиятелните албуми на 90-те Refused... да продължавам ли нататък? Май няма смисъл.

Швеция успя да пласира своята музика не само в своя скандинавски регион и Европа, а по всички континенти. Надали има друга такава страна с толкова малко население, което да е дало на света толкова много банди и изпълнители. Там хората, занимаващи се с музика са просто много талантливи и отдадени на това което правят, а освен това, както казва самият Чарли Шийн - "хванали са му цаката". Така е и с Millencolin. Ако не сте ги слушали преди, ще си помислите, че това е поредната калифорнийска скейтпънк банда. Но тук се крие и големият трик на квартета от Йоребро. Да продадеш на американците такава музика от друга държава е като да продадеш на ескимосите лед. В Калифорния и в другите щати си имат предостатъчно такива банди, но за да успееш да пробиеш сред тях, трябва наистина да има нещо специално у теб.

За над 20 години Millencolin направиха стабилна кариера със солидни албуми и разшириха световната си фенбаза и в страни като Япония и Австралия (там даже албумът Pennybridge Pioneers е със златен статус). След предишното издание Machine 15 бандата си взе доста дълга почивка и феновете им трябваше да чакат цели 7 години за следващ албум, който най-накрая е факт.

True Brew отваря с парчето Egocentric Man, от което веднага разбираме, че Millencolin са се заредили с много енергия, а влиянието на Bad Religion е ясно доловимо. Може да се каже, че след Pennybridge Pioneers групата стана по-хард рок и по-гневна на фона на хумористичните предишни албуми. Autopilot Mode звучи достатъчно тежко и с почти хардкор китари, особено на бриджа преди последния припев, където аха-аха да се чуят брейкдауни. Sense & Sensibility - първият сингъл от True Brew - е яростна атака срещу расизма и определено е нещо върху, което повече хора трябва да помислят.

Millencolin винаги са били пълни с позитивни послания и същевременно някак романтични и това се чува в песни като Bring Me Home и Something To Die For, които няма как да навеят асоциации с No Use For A Name и Тони Слай. Полъхът на Bad Religion пък ехти и в друго парче - предпоследното Mr. Fake Believe, като вече си го представих как би звучало с вокалите на Грег Графин.

Изобщо шведският пънк на Millencolin си е намерил своите калифорнийски извори на вдъхновение. Това отдавна вече не е копиране, а изграден стил, с който групата успява да задържи вниманието на феновете си вече трето десетилетие. Струва ми се, че след Pennybridge Pioneers (2000), това ще бъде най-добре приетият албум на групата, макар на мен Home From Home (2002) да ми е слабост. Ако Kingwood (2005) и Machine 15 (2008) лъхаха на умора и лека досада, True Brew цъфти на свежест както градината през пролетта, а след всичко казано дотук, да не забравя да добавя, че мелодичността също е на първа линия - само чуйте заразителната Chameleon или пък полу-ретроспективната True Brew.

През тази година Epitaph Records издадоха бая лайна - визирам най-вече Falling In Reverse и Sleeping With Sirens. С новия Millencolin лейбълът пак се връща обратно на обичайния си коловоз и няма спор, че True Brew ще бъде един от най-силните им продукти за 2015 година. Напълно възможно е този албум да бъде сред тези, които ще получат най-много любов в класацията ми през декември.
8/10
Препоръчителни песни:  Chameleon  Autopilot Mode  Bring Me Home  Sense & Sensibility  Mr. Fake Believe