Good Riddance - Peace In Our Time
Album: Peace In Our Time
Label: Fat Wreck Chords, 2015
Genre: Punk Rock, Hardcore Punk, Skatepunk, Alternative Rock
Илиян Иванов
Напоследък все по-често ми се случва да пиша ревюта (макар самите ревюта да не са много чести вече) от типа "завръщане на някоя група". Даже предишната ми публикация беше за Faith No More - една легенда на американската алтърнатив сцена, чието ново отроче Sol Invictus е първият им албум от над 17 години насам. Поглеждайки назад в архива на блога само от януари насам, виждам, че "завръщанията" след някаква доста голяма пауза на неактивност са немалко - The Prodigy, Strung Out, Alien Ant Farm. Освен това си давам сметка, че в следващите седмици/месеци ще има още такива. На прима виста веднага се сещам за две от най-важните имена в шведската рок музика от 90-те - Millencolin и Refused.
Правя този увод с цел, разбира се. Помня, когато Good Riddance се разпаднаха с финален концерт през 2007. Не че съм бил на самото шоу, но се сещам колко хора бяха тъжни, че една от най-енергичните и обичани банди от каталога на Fat Wreck Chords обяви своя край... Край, но не съвсем. Пет години по-късно вокалистът Ръс Ранкин събра останалите членове и новият албум не закъсня с излизането си.
Със сигурност Peace In Our Time ще бъде припознат като едно от стабилните издания на Good Riddance. Всеки фен на бандата и мелодичния и същевременно кибритлийски калифорнийски пънк ще получи достатъчно удовлетворение да си върти 14-те парчета за няколко седмици и месеци по-късно да си ги припомня с кеф.
Peace In Our Time е записван в емблематичното студио на Бил Стивънсън от Descendents - The Blasting Room, където са правени и повечето от старите албуми на Good Riddance. Самият Бил е продуцент и логично саундът кърти мивки, както всичко записано там в последните 15-тина години.
Едно студио обаче не може само да запише албум шедьовър. Peace In Our Time е гневен, агресивен, бърз и пълен с хубави и смислени послания в текстовете, но няма да има същия културен импакт върху сцената като например Hang! на Lagwagon. Давам именно този албум за пример (още малко повече за него тук), тъй като двете банди са в един лейбъл от самото си начало и паузата между предишен и настоящ албум е еднаква - 9 години, поради което не вярвам, че Peace Of Our Time ще издържи на "теста на нашето време", както ще се случи с Hang! след около декада.
Good Riddance са записали отлични и надъхващи парчета като Disputatio, Dry Season, Teachable Moments и личния ми фаворит Year Zero, но разнообразието не е силната им черта. Peace In Our Time се слуша на един дъх, но в един момент е малко трудно да си спомниш коя песен коя беше, тъй като средната дължина на парче е под 2 минути.
За да не изглежда, че пиша негативно ревю обаче ще се върна на нещо, което написах по-горе "Всеки фен на бандата и мелодичния и същевременно кибритлийски калифорнийски пънк ще получи достатъчно удовлетворение да си върти 14-те парчета за няколко седмици и месеци по-късно да си ги припомня с кеф.". И под калифорнийски пънк, разбирай Pennywise, Bad Religion, Ignite, Strung Out и т.н. познати имена от Epitaph/Fat Wreck. Честно казано не вярвам някога Good Riddance да направят нещо по-добро от Symptoms Of A Leveling Spirit (2001), ама какво пък - и този албум си заслужава вниманието.
7,5/10
Препоръчителни песни: Disputatio Dry Season Teachable Moments Year Zero Glory Glory
Коментари
Публикуване на коментар