Strung Out - Transmission. Alpha. Delta
Fat Wreck Chords, 2015
Punk Rock, Heavy Metal, Punk Metal, Alternative Rock
Слушам Strung Out от много години насам, макар никога да не съм им бил огромен фен. Всъщност те са една от първите 4 банди, които в началото на 90-те подписват с новосъздадения тогава лейбъл Fat Wreck Chords, като останалите са Lagwagon, Propagandhi и No Use For A Name. Струва ми се, че от тази т.нар. "Голяма четворка" заветът на Strung Out е сякаш най-недооценен и леко пренебрегнат за сметка на това, което направиха другите банди.
Внезапната смърт на Тони Слай от No Use For A Name превърна Big Four в Big Three. Propagandhi напуснаха Fat Wreck след шедьовъра си Potemkin City Limits (2005), само за да издадат още два великолепни албума, включително топ изданието на 2012 година Failed States. Lagwagon пък ги нямаше твърде дълго време на сцената до епохалното им завръщане с Hang!, което също е един от най-добрите албуми от началото на XXI век.
Общото между 4-те пънк банди е, че всяка една от тях имаше своята метъл страна. Разликата е, че при Strung Out тази метъл страна винаги е била активна, дори във времената, когато имаше нещо като строго разделение на музикалните вкусове. От дебюта им Another Day In Paradise, излязъл през емблематичната за пънк рока 1994-та година, до Agents Of The Underground (2009), пичовете все по-осезаемо изследваха по-тежки звукови територии.
Без да съм 100% сигурен, мисля че Strung Out бяха една от първите пънк банди, които започнаха да използват двойни каси в парчетата си. Те бяха и сред пионерите на свиренето на технични хеви метъл китарни рифове ала Iron Maiden и Judas Priest. От пънк рок хлапета, които искат да свирят метъл, Strung Out се превърнаха в ъндърграунд еталон за тази стилова симбиоза.
Transmission. Alpha. Delta е 7-ми поред албум на бандата и е сериозен претендент да бъде обявен от някои техни фенове за един от най-добрите в дискографията им. Истината е, че при феновете на Strung Out няма съгласие за понятието "класически албум". За едни това е споменатият дебют от 1994, за други е последвалият го Suburban Teenage Wasteland Blues, за трети е Twisted By Design, за мен примерно е An American Paradox, за друга група хора пък е Exile In Oblivion.
Новото отроче на бандата няма да изненада никого. Transmission. Alpha. Delta е колекция от всичи силни страни на Strung Out. В него има достатъчно скорост, достатъчно тежки китари, мелодични хеви рифове и сола, отлична ритъм секция, а вокалистът Джейсън Круз пее все така стабилно във високия регистър. Изненадващото може би се оказаха фламенко елементите в Spanish Days и чистият и мелодичен поп пънк на No Apologies.
Песни като Westcoasttrendkill и The Animal And The Machine обаче са тези, които разкриват целия инструментален потенциал на Strung Out, докато такива като Go It Alone биха развихрили сериозни съркъл пит-ове. Формулата на квинтета за правене на песни не е еволюирала кой знае колко драстично, но ми се струва, че вдъхновението им не е било толкова голямо от An American Paradox (2002) насам.
Transmission. Alpha. Delta не беше сред най-очакваните от мен албуми за 2015 година, вероятно защото леко загубих интерес към Strung Out след леко скучноватия му предшественик Agents of The Underground. Сега обаче от известно време не спирам да го въртя и мисля, че ще го правя доста често в следващите месеци. Това не е перфектният албум на Strung Out и едва ли ще им спечели кой знае колко нови фенове, но със сигурност ще задоволи претенциите на старите им.
8/10
препоръчителни песни: The Animal And The Machine Spanish Days Tesla Go It Alone No Apologies
Коментари
Публикуване на коментар