All That Remains - The Order Of Things
Artist: All That Remains
Album: The Order Of Things
Year: 2015
Label: Razor & Tie
Country: United States
Genre: Melodic Metalcore, Heavy Metal, Metal
Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев
За мен All That Remains са от онези банди, които заемат особено важно място в даден момент от живота ти. Албумите им ме тласна към определени стилове и отвори кръгозора ми към много други нива на по-тежката музика. Подобни групи носят една специфична сантименталност, която обикновено смекчава реакцията при евентуални издънки.
Само че за All That Remains издънката не е първа. Феновете добре помнят какво точно беше бандата преди време и с какво вълнение се очакваше нов албум. След излизането на A War You Cannot Win обаче нещата леко се промениха и много хора още не могат да преживеят подигравката със собствената си идентичност, която групата си спретна.
Стигна се до там, че Phil Labonte (вокал) публично заяви, че албумът "sucked" и че следващият ще е на съвсем друго ниво. Из интернет се появи и първият сингъл 'No Knock', който макар да не е нещо уникално все пак сигнализира за една обещаваща промяна и връщане назад. Затова и с огромно очакване си пуснах The Order Of Things. И очакването се изпари след първите пет песни.
Албумът е цялостен, добре аранжиран и записан, стабилен, мелодичен, нищо лошо. Само че липсва онази очарователна първичност на This Darkened Heart (2004), наелектризираният заряд на The Fall Of Ideals (2006), стабилността на Overcome (2008), машинната прецизност на For We Are Many (2010) - шест години постоянно усъвършенстване и развитие, белязали едни от лидерите на т.нар. New Wave Of American Heavy Metal (NWOAHM).
За жалост The Order Of Things сякаш бележи залеза на една голяма и обещаваща банда. Албумът има музикални качества, но тотално пренебрегва заряд, идея, оригиналност. Чест им прави, че не се подведоха по идентичността и масовостта на метълкора тези дни, но пък продължителното експериментиране с новия си звук ще им коства още много фенове.
All That Remains си остават All That Remains, нищо не се е променило в пеенето на Phil, нито в рифовете на Oli, нито в техниките на Jason, но липсва онази специфична тежест, която комбинираха с мелодичността си, изчезнал е дори бледия спомен за някаква идентичност и емблематичност, с която взривиха сцената преди десетина години.
Няма смисъл да анализирам албума песен по песен, защото половината парчета са еднакви и безсмислени. Отварящият сингъл 'This Probably Won't End Well' е прилично начало, което леко напомня на песни като 'Two Weeks'. Из албума се мяркат и някои сполучливи моменти, които общо взето са събрани отдолу в "препоръчителни песни", останалото е пълнеж и омръзва бързо.
Най-странното покрай The Order Of Things беше предварителната нагласа на бандата и изказванията през последните две години. Реално как може след като сам заявиш, че предният ти албум е провал и се извиниш на феновете, ти да изкараш абсолютно същия албум? Никой не очакваше повторение на The Fall Of Ideals, но определено не очаквахме и повторение на A War You Cannot Win, което окончателно прави бъдещето на една много любима банда изключително неясно и не особено светло.
ОЦЕНКА: 6/10
Коментари
Публикуване на коментар