Най-добрите албуми за 2014 година

Автор: Илиян Иванов

Класациите за най-добрите албуми на годината се правят главно поради две причини. Едната е самохвално изтъкване колко много музика си слушал, другата е надежда, че хората ще почнат да спорят с теб под поста и да ти вдигнат рейтинга на публикацията. Миналата година направих топ 10 (ВИЖ ТУК), но тази реших да го разширя малко до топ 15.

Това не са 15-те най-добри албума за 2014 година, а 15-те най-добри албума, които аз съм слушал, поради което подборката не претендира за изчерпателност от последна инстанция. Два от албумите в класацията не са били рецензирани тук поради разни причини, но съм ги ревюирал в главата си. Другият автор в Scraggled Music - Вичо - също би трябвало да пусне своя класация до края на декември, а освен това може да има има и една от гост блогър.

Преди това обаче, нека припомня кои бяха най-слабите/ужасни/непоносими музикални издания, които имах неудоволствието да чуя:

3. Lily Allen - Sheezus
Jeezus, WTF, Lily?

2. Guano Apes - Offline
СКУКААААААААААААААА! Сигурно става за фон, докато премляскваш баница с айран в кухнята, но дотам!

1. Attila - Guilty Pleasure 
Част от текст от произволна песен: "HATE ME keep my name in your mouth I'll keep my dick in your mother while you're starin at each other". OK, dude - разбрахме, но беше ли нужно да се опитвате да правите и музика, ебати?

И без повече забавяния - топ 15 за 2014 година (Ако желаете да прочетете целите ревюта, цъкнете върху албума. Два от от линковете препращат към външен сайт)

15. Banks - Goddess

Интригуващият дебют на Banks получи много позитивни реакции в цял свят. С песни като Beggin For Thread, Waiting Game и Brain и висококачествена алтърнатив поп/R&B продукция, калифорнийката си спечели промоция за Шампионската лига.

14. Taylor Swift - 1989

Не мога да преценя дали 1989 е по-зрял от Red, но със сигурност е стилово по-издържан като инструментали, текстове, вокални изпълнения и очевидно - маркетингова стратегия. Дали след като записа изцяло поп албум, Тейлър няма да направи и изцяло рок албум?

13. Rancid - ... Honor Is All We Know

Обратно в играта за собствената им чест. Бях готов да издам тежка присъда на Rancid, ако пак бяха изкарали 20 и кусур песни, от които да стават 6-7. За щастие те са редуцирали бройката до само 14, а крайният резултат е най-добрият им албум от 2000 година насам.

12. Comeback Kid - Die Knowing

След поредните рокади в състава си, канадската хардкор машина Comeback Kid издаде поредния си всепомитащ албум. Хубавото за нас беше, че усетихме истинската сила на бандата на живо в началото на лято, когато Die Knowing бе промотиран в Mixtape5 на европейското им турне.

11. Morning Glory - War Psalms

Кръст пънк в най-мелодичната му форма. Morning Glory поставят на масата за дискусии важни социални и религиозни проблеми, за да издадат един от най-добрите политически пънк албуми не само на годината, а и от началото на настоящето десетилетие.

10. Marmozets - The Weird And Wonderful Marmozets

Вече написах, че това за мен е рок дебютът на 2014 г.. Млада и пълна с енергия банда свири техничен мат рок/метъл/кор, а готината им вокалистка Бека Макинтайър пее и крещи, та пушек се вдига.

9. Chuck Ragan - Till Midnight

Чък е от следния тип хора: Би дошъл в София, без никой да разбере, би свирил цял ден на пейка в Борисовата градина, без никой да го разпознае и би пил уиски със случайни хора не само до полунощ, ами и направо до първия тролей.

8. Pennywise - Yesterdays

Yesterdays е носталгично завръщане към корените и спомените . В него няма нищо оригинално или нечувано, а и едва ли някой го е очаквал от Pennywise. А и какво лошо има в това калифорнийците да са като AC/DC на пънк рока?

7. Bane - Don't Wait Up

Хардкор сцената ще бъде една идея по-скучна без Bane. Техният прощален албум звучи като не особено лесен начин да ни кажат сбогом като група, защото на позитивизма, който лъха от тях, няма как да бъде намерени заместител.

6. Lykke Li - I Never Learn

В житейска дупка и с разбито сърце, Lykke Li изкара наяве разтърсващите откровения на I Never Learn. Шведката прави гигантска крачка напред в кариерата си, но изтънчената ѝ музика в никакъв случай не е лесносмилаема за масовия вкус.

5. The Lawrence Arms - Metropole

Изключителният Oh! Calcutta (2006) е един от онези албуми, на които давам 10 от 10. Осем години след него най-накрая излезе и неговият наследник Metropole, който не е шедьовър, но утвърждава The Lawrence Arms като една от най-значимите пънк групи на XXI век.

4. At The Gates - At War With Reality

През 2014 година не слушах много метъл албуми, но със сигурност слушах доста от At The Gates. At War With Reality е триумфално завръщане на шведите след огромна времева пауза, но е и просто най-добрият метъл запис за 2014 година.

3. Bright Sight - Каквото Сееш, Ще Жънеш

С поне 2 класи над дебюта им "Ехо на душите ни", Bright Sight пуснаха за мен най-добрия български албум за 2014 - "Каквото сееш, ще жънеш". Еволюцията при софийската банда е очевидна и най-вече ушевадна, което само вдига очакванията за следващата им творба след някоя друга година.

2. Foo Fighters - Sonic Highways

Готиният Дейв Грол отново намери Свещения Граал на рокендрола и отпи от медовината на безсмъртието. Foo Fighters отдавна са константна величина в музиката и надали ще има по-подходящ момент да ги видим в България след поредния им изключителен албум Sonic Highways.

1. (поделено)  

Against Me! - Transgender Dysphoria Blues
Lagwagon - Hang 

Въпреки че на първия албум поставих пълна 10-ка, а на втория 9,5, беше ми много трудно да преценя в кой от двата албума се влюбих повече. Може би и за двете банди това са най-добрите творби в кариерите им, а може би не, това е въпрос на лично усещане. 

Факт е, че Against Me! като група премина през голям катарзис заради личната драма на Лора Джейн Грейс (преди Том Габел), за да филтрират най-емоционалните 10 истории, които някой може да разкаже чрез силата на музиката. Факт е и, че Lagwagon разбиха всякаква конкуренция на пънк сцената с албум, който не просто вдигна високо летвата, а направо я опря в тавана и другите банди ще трябва да скачат още по-високо, за да я достигнат.

Приключвам класацията с по една песен на двете банди, които по стечение на обстоятелствата са последните в траклистите - Black Me Out от Transgender Dysphoria Blues и In Your Wake в Hang.