Top 10 - 2014

ТОП 10 НА НАЙ-ДОБРИТЕ АЛБУМИ НА 2014

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

   Ето, че измина и първата календарна година, в която пиша за Scraggled Music. 2014 беше белязана от доста активна и обещаваща първа половина, след която продуктивността ми беше значително редуцирана от странични фактори като смяна на квартира и работа. Въпреки това до голяма степен все още се опитвам да отразявам най-интересните и значими за мен албуми и събития в музиката.

   Годината очаквано беше изпълнена с качествена музика и силни албуми и сега, гледайки назад във времето и пишейки тази класация, си давам сметка колко точно невъзможно е да подредиш обективно 10 албума. Жанровите граници все повече се размиват, музикалната култура се обогатява, банди продължават да се раждат и залязват, оригиналността е все по-рядко качество, но пък техника и музикалност не са излишни.

   В класацията отново влизат групи от различни подразделения на метъла, което понякога ги прави невъзможни за съпоставка, така че като фактор съм ползвал единствено оценката от ревютата, които съм писал през годината. Номер едно предполагам ще е изненада за повечето, но съм опитал максимално да обоснова решението си за всяко едно място от 10 до 1.

   Два от албумите в класацията не са ревюирани лично от мен, а от госта в блога Стефан Топузов, но прецених, че моето лично мнение или е много подобно или поне си заслужават споменаването в един обзор на годината. За някои от по-интересните албуми през годината така и не успях да отделя по-голямо внимание, така че не се чудете защо банди като Arch Enemy, At The Gates и Sworn Enemy не присъстват - част от тях Илиян вече ревюира и включи в неговата годишна класация. Съвсем наскоро се усетих и за Dear Youth на любимците ми The Ghost Inside, но вече е късно за ревюта, така че албумът просто дебютира в обновения вариант на класацията.

   Сякаш оценките през 2014 бяха по-разнообразни като няколко албума категорично ме шокираха с тъпота, липсва на всякаква идейност и малоумие в текстовете. Единодушно мнение на писателите и голяма част от коментаторите на блога е, че Attila печелят номер 1 за най-нескопосан албум на годината като дори епизодичните силни моменти в музиката им не успяват да спасят катастрофалното впечатление, което остават скандалните опити за рапиране на господин фронтмена и безпрецедентната му лирична дарба. До тях (и все пак светлинни години напред) се нареждат и разочарования като Of Mice & Men, при които така и не разбирам масовата суматоха и увлечение по баналната им и недоразвита музика, и Rise Against, които определено разочароваха с иначе доста очаквания от мен The Black Market.

   Преди да започна със самата класация искам само да отбележа няколко албума, които за много малко не се добраха до Топ 10, въпреки позитивните ревюта. Това са епичния Runes на британците Bury Tomorrow, първият и едноименен албум на страничния проект на Чино Морено от Deftones - Crosses, The Haunting Party, който сякаш върна Linkin Park отново в правия път, изключително стабилната фоклкорна епопея на Eluveitie, както и не лошото завръщане на обновените Sonic Syndicate. Всички те носят оценка 8/10, както и последния албум в класацията, но прецених, че той е една малка идея по-значим от тях. Отново отбелязвам - The Ghost Inside щяха да имат място в класацията, ако не ги бях изпуснал до съвсем скоро.

Та така, ето ги 10 + 1 най-добри албуми на 2014 година:

Wildcard: Viza - Aria
Aria се превърна в първият и единствен за сега албум, който получи 10/10. Оценката обаче е изключително символична и субективна и бе поставена по няколко причини, които все пак не го правят в албум на годината. Първо, Viza са ми изключително любима група и Aria беше изключително силно завръщане след предния Carnivalia. Второ, винаги съм бил изключително впечатлен от огромната доза музикалност, въображение и лудатост, която групата влага в творчеството си. Трето, Viza са изключително непопулярни и реших, че една 10-ка може да накара повече хора да чуят албума им. Накратко - изключителни, защото са изключение в иначе клишираната музикална сцена.
Чуй 'Viktor's Vanguard', 'Quicksand', 'Forward March'

10. Body Count - Manslaughter
Стефан изброи 7-те причини, заради които този Manslaughter спори за титлата "албум на годината". Доста силно, агресивно, първично и директно завръщане на една банда от 90-те. Body Count не си поплюват да адресират проблемите от реалността с брутални рифове и безкомпромисни текстове. Номер 1 остава далечна величина за албума, но все пак значимостта на Manslaughter измести горепосочените от десетото място.
Чуй 'Pray For Death', 'Back To Rehab', 'Pop Bubble (ft. Jamey Jasta)'

9. Mastodon - Once More 'Round The Sun
Сякаш няма начин Mastadon да издадат албум, който да не попадне сред най-добрите за годината. Безпрецедентния гении и оригиналност на шайката, водена от Troy Sanders роди още едно пътешествие из безкрайните възможности на прогресивния метъл. По традиция трудно смилаем и не особено подходящ за ежедневно слушане, Once More 'Round The Sun просто нямаше как да бъде подминат.
Чуй 'Tread Lightly', 'Feast Your Eyes', 'High Road'

8. The Ghost Inside - Dear Youth
Нямам логично обяснение как може да изпусна този албум. Време за ревю и оценки няма, но с характерния си смачкващ звук, силни текстове и хорови напявания, мелодик хардкор шайката от Калифорния си заслужава поне осмото място в класацията. След първите десетина слушания, Dear Youth определено звучи като едно от най-значимите събития в метълкора за 2014...точно както предния им Get What You Give от 2012.
Чуй 'Avalanche', 'Move Me', 'With The Wolves'

7. Skindred - Kill The Power

Skindread са може би най-доброто нещо, родено в Уелс, след Гарет Бейл. Kill The Power беше онова обещаващо музикално начало на 2014, продължавайки вече утвърдения стил на бандата от предните албуми. Веселяшки, купонджийски, на моменти лековат, в други по-натежаващ, албумът е безпрецедентен фаворит при ню метъл/алт. метъл албумите на годината.

Чуй 'Ninja', 'Playing With The Devil', 'World's On Fire'

6. Mushroomhead - The Righteous & The Butterfly

Един особено добър албум на една особено любима моя банда. Интересно е, че 2014 бе годината, в която и Mushroomhead, и Slipknot издадоха нови албуми след сравнително дълги затишия, а при това и изключително сполучливи. The Righteous & The Butterfly бележи завръщането на стария вокал J Mann, чието присъствие се усеща във всяка една от психарските песни на добрите стари Гъбени Глави.

Чуй 'Out Of My Mind', 'Our Apologies', 'How Many Times'

5. In Flames - Siren Charms

В средата на класацията стои един албум, който предизвика впечатляващо количество спорове, повечето от които откровено безсмислени. Да, Siren Charms е много далеч от предишни шедьоври на шведските великани In Flames. Да, това ми е може би най-любимата банда и е нормално да съм по-субективен към тях. Всякакви разбирачески драскания, критики и апологии настрана, в основата на всичко, с което се занимаваме, стои стремежът към търсене и пропагандиране на хубава музика. Siren Charms е един от най-музикалните албуми на годината и ако това довежда до липса на онази тежест и агресивност от миналото, аз съм склонен да го приема. Ако вие не сте, цъкайте надолу.

Чуй 'Paralyzed', 'When The World Explodes', 'Filtered Truth'

4. Machine Head - Bloodstone & Diamonds

B&D е един от албумите, които така и не успях да ревюирам, макар че все още не мога да спра да слушам. За пореден път, един безупречен албум на Machine Head, който само продължава тенденцията Роб Флин и компания да надминават себе си с всяко следващо творение от Through The Ashes Of Empires насам. Разнообразен, богат, идеен, изпипан, безкомпромисен, смачкващ, епичен.
Чуй 'Ghosts Will Haunt My Bones', 'Night Of Long Knives', 'Game Over'

3. Caliban - The Ghost Empire
Пореден безгрешен албум на едни от лидерите на европейската метъл сцена Caliban. Макар през годините немците да кривнаха леко от първоначалния си по-суров стил, с последните албуми Caliban не спират да изненадват приятно и най-скептичните им фенове с един мощен звук и премерена мелодичност. Макар останал настрани в повечето ревюта и класации, за мен Caliban остават една от най-силните банди в модерния метълкор.
Чуй 'Who We Are', 'Í Am Rebellion', 'yOur Song'

2. Slipknot - 5.: The Gray Chapter

Защото The Gray Chapter е най-добрият начин, по който Slipknot можеха да се завърнат след шест-годшина пауза и да реагират на смъртта на един от емблематичния си оригинални членове. Защото беше една от най-приятните и неочаквани изненади на 2014. Защото събира най-добрите качества на предишните им албуми. Защото Кори Тейлър и Джим Руут най-после спряха да си губят потенциала с концептуалните лабиринти на последните Stone Sour. И защото, макар да е далеч от значимостта на онези първични Slipknot и IOWA, ни накара да си ги пуснем пак с очарование.
Чуй 'AOV', 'Skeptic', 'The Negative One'

1. Architects - Lost Forever // Lost Together
По мое лично и скромно мнение, абсолютен фаворит за 2014, въпреки смазващата конкуренция на предните няколко албума. След дълго колебание и въпреки близките оценки, реших че Architects доминират годината по следните причини:
1. Демонстрират впечатляващо развитие в сравнение с предишните си бози, както в колективен план като група и звук, така и в индивидуален с личностно израстване и развитие на техника и оригиналност.
2. Отдавна не съм чувал толкова директен и пленяващ начин да изразиш ярост, болка, недоволство, носталгия.
3. Винаги съм подкрепял социалното послание в музиката и съм повече от впечатлен от разнообразието от текстове и проблеми, които адресират със смазваща доза реализъм.
4. Повече от добър краен резултат откъм аранжимент и миксиране на една иначе хаотична музика, превърната в добре смазана и цялостна композиция.
5. Ако това е извадка от "новото" поколение в тежката музика, значи всичко е наред и Fronz от Attila може само да suck the fuck на всеки един от Architects.
Слушай целия албум внимателно и периодично.

Тези, които са доволни и съгласни от класацията поздравявам с доволното количество стабилна музика, събрана в горните 11 албума. Тези, които са неприятно изненадани и се чудят за какъв точно се мисля с тези простотии, пожелавам весели празници и до нови срещи, На всички останали, на които им е точно все тая какво точно правим в Scraggled Music, но въпреки това са прочели цялата некратка статия, благодаря и казвам отново Весела Коледа и Щастлива Нова Година.