Foo Fighters - Sonic Highways

Artist: Foo Fighters
Album: Sonic Highways
Year: 2014
Label: RCA
Country: USA
Genre: Alternative Rock, Hard Rock, Post-Grunge
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Винаги съм смятал, че Дейв Грол е просто нормален пич, който в същото време e и световна рок звезда. Честно казано, няма да се учудя, ако примерно Foo Fighters имат концерт на Националния стадион в София и след това той цъфне на някакво афтър парти в Маймунарника, за да се налива с бира с всички и да си прави селфита с фенове, просто защото му се забавлява. Цялостното държание на Дейв в публичното пространство говори достатъчно колко е готин и съм сигурен, че и други хора го приемат така.

Освен пич, той е и много ценен за нашето време музикант. В първата половина на 90-те Дейв е просто "барабанистът на Nirvana", а 20-тина години след смъртта на Кърт Кобейн, той често прави албуми, с които "спасява рокендрола", който толкова често е бил обявяван за мъртъв. Такъв е и случаят със Sonic Highways - под номер 8 в дискографията на Foo Fighters.

На първо слушане албумът не звучеше толкова гневно и агресивно, колкото ми се искаше. Стори ми се прекалено лиричен, сякаш очаквах Foo Fighters да са брутални като Napalm Death. Веднъж отървал се от тъпите ми очаквания, успях да усетя правилната атмосфера на Sonic Highways. Като музикант, който се е вдъхновявал от монументални банди като The Beatles, Led Zeppelin и Minor Threat, Дейв Грол знае как да направи албум, без да се налага да се питаш "Това сега хеви метъл ли е, а това пънк е ли или пък е гръндж?" и т.н.

Foo Fighters усвояват едно рокендрол наследство, трупано с години и успяват да звучат едновременно по свой уникален начин и в същото време да навяват асоциации с банди от миналото. Вече всичко е казано по темата с рифа на Holy Diver на Dio в Something From Nothing, но в доста от другите 7 песни има неща, които си струват да се отбележат.

What Did I Do?/God Is My Witness е песен (или по-скоро 2 песни в едно) обвита във великолепието на Queen, ала има и типичното за Foo Fighters настроение от по-ранните им албуми. Congregation и Outside спокойно можеха да бъдат песни на Pearl Jam, ако вместо Дейв пее Еди Ведър, а призрачното настроение и особено вокалите в Subterranean приличат на Alice In Chains.

Най-вероятно всеки би открил "друга група" в коя да е от 8-те песни, но може би и точно такъв е бил замисълът. Самите Foo Fighters записват 8-те парчета в 8 различни града, като по време на сесиите са участвали куп гост музиканти, за да се получи този търсен ефект - бандата да бъде едновременно себе си и в същото време да отдаде почит към корените на рока.

Агресията, която споменах, че ми липсваше на първо слушане, си я има, но просто се усеща по друг начин. The Feast and The Famine не е точно хардкор, но има достатъчно енергия, за да захрани с ток една обикновена столична панелка, а същото може да се каже и за откриващата полубалада Something From Nothing. По-лиричните моменти са във финалните две песни, като седеминутната I Am River се разлива нежно върху струнните аранжименти, за да сложат грандиозния финал на един отличен албум.

Дейв, хващай бандата и идвайте в България, пък после да пием бири в Маймунарника.

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни: Something From Nothing    The Feast And The Famine    What Did I Do?/God Is My Witness    I Am River