Bane - Don't Wait Up

Artist: Bane
Album: Don't Wait Up
Year: 2014
Label: Equal Vision, End Hits
Country: USA
Genre: Hardcore Punk, Straight Edge, American Underground
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Създадена преди почти 20 години, бандата Bane никога не се е славила като особено активна, може би заради факта, че възниква като страничен проект на бостънската хардкор сцена. Скоро обаче статусът ѝ ще бъде изцяло на "нефункционираща група", тъй като четвъртият албум Don't Wait Up ще бъде последен в дискографията на пичовете.

Чудесно е, че групата прекратява съществуването си с прощален подарък към своите изключително отдадени фенове, които както се оказа - не са малко. Don't Wait Up дебютира на #86 място в Billboard с точно 3825 продадени копия на територията на САЩ през първата седмица. Цифрите може би не изглеждат внушително през 2014 година, но пък малко очакваният пробив в топ 100 (първи албум на бандата изобщо в Billboard 200) означава, че на хората им пука за това как бандата реши да сложи край на една епоха.

Don't Wait Up е кохерентна колекция от преживявания, послания и музика и вероятно е най-доброто, което можеше да се очаква от Bane. Десетте песни могат спокойно да се наредят до техния брилянтен втори албум - Give Blood (2001), включващ някои от най-надъхващите и заредени с позитивна енергия хардкор класики на предишното десетилетие - Bang The Drum Slowly, Ante Up, What Holds Us Down, Ali v. Frazier I и други.

Non-Negotiable открива безкомпромисно - разсичащи барабани в скорострелно темпо, типични хардкор рифове, хорови вокали и лирично аутро, в което Aaron Bedard повтаря с болка "I've never known a bliss like this". В други песни като What Awaits Us Now бандата звучи като 2014 версия на Minor Threat и вменява в текста, че Don't Wait Up не е само ретроспекция и албум за миналото, а и поглед към бъдещето.

Най-емоционалните моменти са в трите по-дълги песни, които надхвърлят 4 минути. Calling Hours е изключително емоционално приключение на ушите и ума, споделено с други хардкор вокалисти - Pat Flynn (Have Heart), Walter Delgado (Rotting Out), David Wood (Down to Nothing, Terror) и Reba Meyers (Code Orange Kids). Резултатът е многопластов вулкан от енергия и лиричност заради женското пеене, което изпълва песента с изумителна красота.

Wrong Planet мачка с бавен груув и с изповедта на фронтмена Aaron Bedard за един много мрачен момент от неговото детство, който го е жигосал завинаги - "I failed to protect my only brother/ When he needed me the most". Финалната Final Backward Glance пък е начинът на Bane да кажат сбогом на своите фенове, а самият Aaron признава в текста, че самото сбогуване не е по неговата част - "I've never been much good at saying goodbye".

Don't Wait Up е един от най-важните хардкор албуми, които ще чуете през 2014 година, а може би ще се окаже и най-добрият в жанра. Bane звучат сякаш със сетните си сили се борят за животите си и изстискват всяка капка пот, за да оцелеят в един луд свят. Всъщност не съм съгласен с тях, че не са добри в сбогуването, защото този албум е перфектният край за тази легендарна група.

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни: Non-Negotiable  Calling Hours   What Awaits Us Now   Wrong Planet  Final Backward Glance