Linkin Park - The Hunting Party

Artist: Linkin Park

Album: The Hunting Party

Year: 2014

Label: Warner Bros, Machine Shop

Country: United States

Genre: Alternative Metal, Nu Metal, Alternative Rock

FACEBOOK

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев

Има определени банди, с които израстваш. Такива, които винаги ще ти напомнят на онези дни в основното училище или гимназията, когато откриваш кой си ти и що е то светът. Банди, които винаги ще ти останат носталгично любими и които най-вероятно са те отворили на всичката музика, която слушаш днес. Които трябва много да се постараят, за да те разочароват, но направят ли го, боли много.

Една от тези банди за мен е Linkin Park. Роден съм 1991 и съм от поколението, което малко или много израстна с бандата на Честър и Шинода, редом до други емблематични банди от 90-те и особено новото хилядолетие. Нека не им придавам чак такава тежест, защото в онези дни слушах още няколко такива банди, но все пак Linkin Park си остават един от символите на юношеството ми.

За някои такива банди са Slayer, Pantera, Metallica и сигурно им звучи смешно, когато поставям такова значение на вълната банди покрай LP. Истината е, че омразата към тази банда се дължи основно на три причини – първо, покрай появата им доста хора вече са били закърмени с траш и дет и подобна музика още им се струва нелепа; второ, минаха доста години докато масата металяги приемат факта, че метълът ще има все повече и все по-разнообразни подразделения; трето, все още доста имбецили не могат да се оправят с понятието „комерсиално”.

Започвам с това отклонение само, за да се наблегне на значимостта на новия The Hunting Party на Linkin Park. Като споменавам въпросните златни дни на алтернативния и ню метъл, в които аз израстнах, говоря за онези Hybrid Theory и Meteora, които спечелиха сърцата на милиони фенове по света. Макар на фона на всичките бруталии и всевъзможни банди днес те да звучат немощно и наивно, благодарение на тях тръгнах по този път и сигурно благодарение на тях сега пиша за Scraggled Music.

За огромно съжаление, последвалите ги албуми бяха от слаб до по-слаб. Бандата експериментира с всевъзможни стилове, но някак не им се получи. Естествено пичовете порастнаха, развиха се, появиха се различни интереси и странични банди, но няма адекватно извинение за албуми като A Thousand Suns (2010).

Предният Living Days (2012) имаше определени проблясъци, но като цяло поп/рап/електроник рок звука пак остави горчив вкус. Когато обявиха подготовката за нов албум, дори аз като виден оптимист и защитник на всички банди бях скептичен и общо взето безразличен. Но пък ти да видиш каква приятна изненада!

Без да е уникален и феноменален, The Hunting Party представя Linkin Park такива, каквито трябва да са - с пеенето, рапирането, рифовете, електрониките, крясъците – всичко, което се превърна в техен характерен стил. И Честър, и Шинода, и Брад и Роб са в перфектна форма и са се дали всичко от себе си, за да върнат усмивките по лицата на феновете си.

Прави впечатлението присъствието на имена като Page Hamilton, Daron Malakian и Tom Morello (за жалост песента с него е само инструментал), което освен плод на стари незабравени приятелства и продуцентски трикове, е и поредното доказателство за това, че Linkin Park са едни от лидерите на алтернативния рок/метъл, редом до групи като Helmet, RATM и SOAD.

Вече имахме време да се нарадваме на ‘Guilty All The Same’, която разпали очакванията към албума преди няколко месеца. Чуйте и ‘All For Nothing’, ‘War’ и ‘Rebellion’, нищо общо с предишните бози, а стабилни и безкомпромисни песни, които връщат Linkin Park към онзи спомен, с който започнах.

Макар да има няколко безмислени interlude-и и инструментали, останалото в албума е повече от доволно. Има си ги и по-протяжни песни като ‘Until It’s Gone’ и ‘Final Masquerade’, подобни на творенията в Minutes To Midnight (2007), но на фона на безумията в предните албуми, всичко е приемливо.

Много ще се изговори за този албум и ще има много недоволни. Аз обаче съм изключително приятно изненадан и благодарен на Linkin Park за това, че малко по малко се връщат в правия път. Вече чухме последните на Korn и Skindred и докато чакаме новите на Limp Bizkit и Ill Nino, нека се върнем в 5-и клас с The Hunting Party. “You’re guilty all the sameeee”!

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:  All For Nothing (ft. Page Hamilton)   Guilty All The Same (ft. Rakim)   Rebellion (ft. Daron Malakian)   War   Final Masquarade