7 причини защо Manslaughter на Body Count е албумът на годината

Автор: Стефан Топузов, MUSIC VAULT

Когато 2014 приключи и дойде време да се тегли чертата и да се види кои са били най-значимите издания на годината, най-вероятно повечето метъл фенове ще се спрат на титанични албуми като тези на Behemoth и Mastodon. Това обаче са предизвестени победи, които са толкова интересни, колкото Бразилия да спечели Световното. От друга страна, петият албум на Ice-T с метъл проекта му Body Count се появява от извън статуквото и безпардонно раздава тупаници и шутове на всички в него. Ето седем* причини защо Manslaughter е костариката на метъла тази година:

7. Усилва до 11 всичко, заради което дебютът е класика. Спомняш ли си едноименния първи албум на Body Count от 1992-а? Този с “Cop Killer”? С песента за това как Айс-Ти е чукал дъщерята на някой от Ку-клукс-клан? С “The Winner Loses” – единствената балада, в чийто клип групата размахва узита и помпи? Тогава Айс-Ти едновременно прегърна всички расови стереотипи и ги направи на пух и прах. Сега Manslaughter прави същото, но с продукция и мощен звук, който го кара да звучи още по-убедително. И застрашително. Което е и идеята.

6. Изобретява наново шок рока. Знаеш как на Гийзър Бътлър и Бил Уорд им хрумва да пишат мракобесни текстове за Black Sabbath, след като виждат опашката пред едно кино, в което прожектират хорър филм. Така се ражда хеви метълът. С Manslaughter Айс-Ти се връща точно към тези негови корени – музика, която иска да ти изкара акъла. За разлика от Sabbath, които залагат на окултизъм, или пък Алис Купър, чиито театрални изпълнения включват това да си реже главата на сцената, шок рок елементът при Body Count идва от съвсем друго място – самата шибана реалност!

5. Казва нещо. Айс-Ти е в позиция, от която има картбланш да бълва житейски истини на килограм – и прави точно това. Мъжете са станали абсолютни путки (“Manslaughter”), новините са клюки, а масовата музика е лайно без послание (“Pop Bubbles”)...  Има дори полу-балада за отношението към ветераните от войните (“I Will Always Love You”). И на никого не му дреме, че е в един албум с “99 Problems”!

4. Което не му пречи понякога да не казва нищо. “99 Problems” не е кавър на Джей Зи. Песента на Джей Зи е кавър на парче на Айс-Ти от Home Invasion (1993). Сега нашият човек си го взима обратно заедно с метълизирана версия на бийта на Рик Рубин – и рапира върху него оригиналния си текст за различни видове курви. Велико!

3. Може да няма кавър на Джей Зи, но има на Suicidal Tendencies. Което е доста по-добре. Освен това е як. Body Count взимат инструментала от “Institutionalized”, а Айс-Ти сменя текста и крещи за неща, които са го вбесили – нито едно от които не е, че не са му дали пепси...

2. Извън контекста е. Доста медии реагираха с ирония на новината за завръщането на Body Count, но едва ли ще се смеят последни. Във време на лишена от въображение и съдържание музикална сцена, която бълва все по-бледи копия на и без това уморени стилове, Body Count влизат с взлом и не им дреме, че не се вписват никъде. Те не се опитват да звучат като рояците модерни прическа-кор банди, нито се вливат в някоя от ривайвъл модите, на които метъл-елеците ръкопляскат като щастлив тюлен, на който хората в зоопарка са му дали една рибка в повече...

1. TALK SHIT, GET SHOT!

* Седем е добро число!