Arch Enemy - War Eternal

Artist: Arch Enemy
Album: War Eternal
Year: 2014
Label: Century Media
Country: Sweden
Genre: Death Metal, Heavy Metal, Melodic Death Metal
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Групата Arch Enemy малко изненадващо се оказа част от една от най-популярните и коментирани истории през месец май. По едни стечения на обстоятелствата техният концерт в София в деня на изборите за европейски народни представители отприщи в подлеза на НДК народния метъл гняв срещу един от тези, който заминават за Брюксел - популист, който свири на дудук. Изобщо - отзвукът в общественото пространство бе грамаден и нямаш как да не обърна внимание на Arch Enemy, въпреки че досега никога не бях слушал техен цял албум, нито пък бях на шоуто им в Mixtape5.

В този ред на мисли ще ми е невъзможно да съпоставя War Eternal с останалата част от дискографията им и затова ще направя своя прочит на тази история от по-различен ъгъл. Arch Enemy е шведска банда, която ще разгледаме като един модерен футболен клуб.

Основателят Michael Ammott може и да е гражданин на скандинавската страна, но си е роден във Великобритания и самият факт, че е бил част от легендарната ливърпулска четворка Carcass, говори достатъчно, че ако имаш капитали, може да пробиеш на който си искаш пазар. Капиталите на Ammott не са неограничени финансови възможности като на Абрамович, а са китарните умения. За един футболен клуб пък е много важно с вложенията да набереш подходящите състезатели, които да превърнеш в успешно предприятие и достигнеш максимален брой фенове по света.

Години наред в Arch Enemy са се извършвали промени в състава, показва справката в Wikipedia. Във футбола също се правят входящи и изходящи трансфери. Наскоро любимката на феновете - германската вокалистката Angela Gossow се оттегли от микрофона и обяви, че остава само мениджър на бандата, за да бъде заменена от свежата кръв (и плът, о, дааа - плът) - канадката Alissa White-Gluz.

Виждате - ако си Манчестър Юнайтед, не можеш да разчиташ само на местни таланти като Том Клевърли и затова се налага да търсиш вносната стока - доказали се играчи или поне на такива с потенциал да освежи редиците. Алиса е нещо като да речем Хуан Мата - тъй като тя вече е направила реноме с бившата си група The Agonist. Но в същото време Ангела Госов и нейната заместничка могат да бъдат разгледани и като сър Алекс Фъргюсън и Дейвид Мойс, тъй като лично германката посочва своята наследничка (въпреки че сравнението може и да е леко неуместно вече).

Arch Enemy е шведска група, но е и интернационален притегателен пункт като всеки футболен тим, а хората от тази страна определено знаят как да пакетират и да рекламират своя продукт наречен "метъл". За доказателство привеждам и тези над 1,4 милиона души, които ги харесват във Facebook. А това си е бая за групата, която свири дет метъл, макар и мелодичен.

Атмосферичното интро Tempore Nihil Sanat (Prelude in F Minor) напомня на саундтрак на филм на Tim Burton - да речем двата Batman-а с Michael Keaton, след което идва експлозивното Never Forgive, Never Forget - барабанни грайндажи, бързи хеви рифове ала Iron Maiden и Judas Priest, естествено сола и ръмжащите вокали на Алиса. А от това има предостатъчно в албума.

Синглите War Eternal, As The Pages Burn и You Will Know My Name отговарят на въпроса, който си задавах преди изобщо да чуя албума - а именно "Защо бандата е толкова популярна?". Песните съчетават успешно мелодичността с бруталността при все, че няма чисто вокално пеене както при The Agonist. Освен това Arch Enemy постигат целта с обичайното "оръжие" - шаблонни и компактни структури на песни с куплети, припеви, бриджове и както казах - стегнати сола.

Въпреки това обаче, на War Eternal му липсва малко повече епичност и нестандартност - както правят да речем бившите съотборници на Michael Amott - Carcass. И отново опираме до момента, в който липсват песни с градация и развитие за сметка на стереотипните такива. Но това все пак това е дет метъл - целта е да се тресат глави и да се мятат коси, и в крайна сметка - не може пък всички да са като Meshuggah.

Мнението ми за War Eternal не може да бъде експертно поради доскорошното ми непознаване на групата, но ми се струва, че този стил никога не е звучал толкова секси. А според мен с този си албум Arch Enemy едва ли ще разочароват тези, които са били ядосани от раздялата с предишната вокалистка.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:  Never Forgive, Never Forget    War Eternal   You Will Know My Name   Time Is Black    Avalanche