Meshuggah - Koloss





Artist: Meshuggah
Album: Koloss
Label: Nuclear Blast
Year: 2012
Country: Sweden
Genre: Progressive Metal, Math Metal, Scandinavian Metal, Death Metal, Experimental Metal, Heavy Metal
FACEBOOK


Известно време си мислех, че за да напишеш ревю за албум на Meshuggah е нужна диплома за инженер или поне добри познания по висша математика. Музиката на шведските екстремисти от край време се слави с това, че е сложно композирана и изсвирена, което е част от култа към бандата. Моите познания по математика и свирене са, да кажем, "като на един тройкаджия", но в крайна сметка, ние оценяваме това, което слушаме с ушите си, а не посредством матрици и детерминанти.

Destroy, Erase, Improve е една от най-великите метъл класики, поставила началото на нещо, което в момента стотици групи по света копират. Meshuggah oбаче не карат на стара слава, а с всеки следващ албум, който издават, вдигат летвата все по-високо, сякаш за да покажат, че тези които, се опитват да се състезават с тях, не го правят в същия спорт.

Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че Koloss e концептуален албум. То няма как да е другояче при тази банда. Седмият студиен проект на бандата предлага 10 композиции с обща дължина почти 55 минути, в които слушателят наистина се докосва до концепцията за Бог. Ако има нещо, свързано с Meshuggah, което винаги е било леко подценявано, то това са текстовете, болшинството от които се пишат от барабаниста Tomas Haake.

В Koloss лириките (обикновенo къси и прости, но поетични изречения) засягат пряко представите за човешкия произход, представени през различни гледни точки, съществуванието на хората като цяло, както и силите, които биват упражнявани за контролиране на масите (Big Brother, anyone). Текстовете не могат да се разглеждат едностранчиво, защото всеки може сам да избере как да ги тълкува. Естествено, Meshuggah могат да си позволят да цитират древногръцки философи като Платон или Нобеловия лауреат за мир Алберт Швайцер и това да звучи съвсем на място.

От друга страна, вокалите на Jens Kidman са много важна част от саунда на Meshuggah. Неговите "наказателни" хардкорски похвати на ръмжене и викане добавят допълнителна нотка на екстремизъм към месомелачката на останалите музиканти. В Koloss имаме девет изключително агресивни парчета, в които Tomas Haake свири куп неравноделни тактове, на фона на които осемструнните китари на Fredrik Thordendal и Mårten Hagström изливат умопомрачителни рифове, плюс тук-там някое изтрещяло соло. Всичко, което прави Meshuggah отдавна не е някакъв феномен, тъй като подражатели и последователи има много. Проблемът им обаче е, че шведският квинтет го прави да изглежда като детска игра, но с някакъв плашещ маниер.

Няколко думи и за самите песни. Някои от тях са малко по-траш ориентирани и с повече скорост на двете каси  - The Devil's Name Is Surveillancе и The Hurt That Finds You First, други са по-умерени като сингъла Break Those Bones Whose Sinews Gave It Motion, но повечето са изключително разчупени и комплицирани - примерно Do Not Look Down, Swarm и Behind The Sun. Последната комппозиция The Last Vigil е инструментал и е като саундтрак на кацащ на друга планета спътник. Най-накрая реших да кажа е за Demiurge, която според мен е най-добрата песен на бандата изобщо. Личи си, че Meshuggah са вложили повече от нужната дози гениалност в този истински хедбенгър.

Koloss e колосално издание. Всемогъщ, всепомитащ, без никакви компромиси и ще бъде един от най-великите метъл албуми за това десетилетие. А не Soulfly или Korn, или разни други такива ташаци. Какво чакаш - започвай да слушаш!

OЦЕНКА: 9,5/10

Препоръчани песни: Do Not Look Down   Behind The Sun   Break Those Bones Whose Sinews Gave It Motion   Swarm   Demiurge


Коментари

Популярни публикации