Green Day - ¡Uno!

Artist: Green Day
Album: ¡Uno!
Label: Reprise
Year: 2012
Country: USA
Genre: Pop Punk, Alternative Rock, Power Pop, Punk Rock, Indie Rock
FACEBOOK


Трябва да призная, че на Green Day не им липсва нито амбициозност, нито креативност. Фитилът бе запален с American Idiot, което отприщи голяма вълна от концептуални идеи, включващи дори и формиране на алтернативна група – Foxboro Hot Tubs, за която дълго време не се знаеше нищо. Всъщност Green Day могат да си позволят абсолютно всичко вече и това по никакъв начин няма да промени факта, че ТЕ са една от най-големите рок групи в историята на музиката.

Говорехме за концептуалност. ¡Uno! е първият от серия три албуми, които бандата издава в периода септември – януари и малко или много, феновете им са се чудели каква ще бъде новата музикална дирекция. Самите Green Day объркаха доста феновете си с няколко сингъла преди излизането на албума, както и с уникално глупавата обложка. Еми, извинявайте, ама артуъркът на ¡Uno! (а и на предстоящите ¡Dos! и ¡Tre! ) e отвратителен. Далеч по-добре щеше да бъде, ако просто бяха изтипосали на зелен фон бели надписи – Green Day и ¡Uno!, вместо да гледаме мутрата на Billie Joe Armstrong и това крещящо розово.

Но да се върнем на музиката. Общо четири парчета се появиха преди излизането на албума, като всяко едно от тях бе доста различно от другите и създаде доста обърка предварителните ми очаквания. Oh Love примерно е песен за радиото, но можеше да е далеч по-добре, ако беше с около минута по-къса като дължина. Kill The DJ пък първоначално толкова ме подразни, че дори бях решил да не слушам албума заради нея. Впоследствие чух и третия сингъл Let Yourself Go, който напомни за нещо от Insomniac или Nimrod и леко ми върна надеждите.

В крайна сметка дадох още един шанс на денс-пънк-инди-рок-уатевър-ю-уона-кол-ит парчето Kill The DJ и.... сега смея да кажа, че това е една от най-добрите песни на бандата след най-великия им албум Warning. Ден преди да изтегля ¡Uno!, чух и Nuclear Family, което също звучеше като 90-тарските Green Day и мисля, че е прекрасен избор за откриващо парче.

В интерес на истината, в новия албум няма и помен от помпозността и театралността American Idiot, 21st Century Breakdown и всичко, което групата направи в този отрязък от време. В ¡Uno! има много повече поп-пънк и пауър поп-рок и звучи някак... приятно и свежо. Без да знам, какво ще има в другите части от трилогията, този албум е ново начало.

Песни като Stay The Night, Carpe Diem, Fell For You, Loss Of Control и Angel Blue носят заряда на всичко, което тази група спря да прави след вече упоменатия от мен Warning. Както казах, експерименти като Kill The DJ и другата бритпоп звучаща песен – Troublemaker пък само подсилват и разнообразяват ¡Uno!. Разбира се, има и по-слаби моменти като например Oh Love, която така и не успя да ми влезе под кожата.

Най-хубавото нещо обаче са вокалите на Billie Joe Armstrong, които нямат нищо общо с изтерзаността в рок оперите American Idiot и 21st Century Breakdown, като любимото ми е завръщането на онова дрезгаво „alright“, което толкова ми липсваше след Warning насам. Повечето от текстовете пък загърбват мелодраматичността, за сметка на инфантилността и това също е позитивен момент. Другото яко нещо е, че няма "балади" от тези с акустичните китари. Всъщност, то май няма пукната акустична китара!

¡Uno! е различен, но и същевременно много познат като материя албум. Не е Dookie, не е Warning, не е и American Idiot, но е достатъчно стабилен за да задоволи претенциите на (почти) всеки фен на групата. Интересно е да се види, каква ще бъде насоката на ¡Dos!, но Green Day пак ме спечелиха с ¡Uno!.

ОЦЕНКА: 8/10
Препоръчани песни: Nuclear Family    Let Yourself Go   Kill The DJ    Тroublemaker   Angel Blue