NOFX - Self Entitled
Artist: NOFX
Album: Self Entitled
Label: Fat Wreck Chords
Year: 2012
Country: USA
Genre: Skatepunk, Punk Rock, Pop Punk, Alternative Rock
В интерес на истината
бях решил да „разкъсам” новия албум
на NOFX след първите няколко
слушания. Впоследствие „омекнах”, като
ще си запазя изцяло правото да съм достатъчно критичен и обективен.
Self Entitled е
техен 12-ти (!!!) албум, но цялата дискография
на калифорнийската скейт пънк банда е
толкова по-обширна, че си направих
справка. На iPod-а си имам
377 техни песни – повече от тези на всяка
една друга група, която слушам, като не
претендирам да притежавам абсолютно всичките
им седеминчови сингли, EP-та
и прочие издания. Махаме 30-40 песни, които
се повтарят заради концертните албуми,
но броят на парчетата пак остава една
изключително сериозна цифра.
Когато си издал толкова
много песни, идва логичният въпрос –
не се ли изчерпваш? Michael
Burkett, по-извстен като Fat
Mike, e човекът отговорен за 99% от
процеса на композиране на песни. Не човек,
а машина. Машината обаче започна да дава
прекалено много на copy/paste в
последните 6-7 години.
Self Entitled е
окей за албум на NOFX. Вътре
има много сарказъм и сатира по политически
и религиозни теми, има няколко нотки на
сериозност, има самоирония и всичко
това върху почти 30 минути бърз и мелодичен
скейт пънк (този път без никакви ска/реге
изгъзици) с киселите вокали на Fat
Mike и онези приятно дразнещи крясъци
на Eric Melvin. За 30 години на
сцената обаче не винаги може да си в топ
форма. Защото новият албум е някак си
твърде безличен на фона на тези от 90-те
или дори на The War On Errorism.
Предишните две тави на NOFX
започнаха пътя към вялостта, като дори
самият Fat Mike бе
признал, че след цялата Rock
Against Bush кампания, продажбите на
бандата са тръгнали надолу по наклонената
плоскост.
Не мога да
преценя дали новият албум всъщност е посредствен и просто моите
вкусове са се променили. В Self
Entitled няма песни от калибъра на
Linoleum, Bob, Leave It Alone и Stickin’
In My Eye или дори от този на The
Separation Of Church And Skate и Franco
Un-American. Има просто песни, които докато
ги слушам си звучат яко, но след това
биват бързо забравени.
72 Hookers,
която открива албума, e като
отритната от Pump Up The
Valuum-сесиите или тези, в които е
измислена епопеята The Decline.
Закачките на NOFX с
религията продължават с I
Believе In Godess и във
финалното Xmas Has Been X’ed.
За първата от двете песни трябва да
признаем, че има убийствено як риф, но
нищо повече. She Didn’t Lose Her Baby
пък е много идентична с една от
последните издадени песни на Lagwagon,
а пък Secret Society звучи като
Bad Religion.
Първият сингъл Ronnie
& Mags е забавно и мелодично парче с приятни рифчета и марковото соло на El Hefe. В него
главните действащи герои са бившите
лидери на САЩ и Великобритания от 80-те
- Роналд Рейгън и Маргарат Тачър. Забавно, да,
но не колкото Franco Un-American.
Разводът на Fat
Mike е отразен много подробно в I
Got One Jealous Again, Again – тъжното продължение
на We Got Two Jealous Agains от 2003.
Именно тази лична драма и това, че
родителите му са починали преди няколко
години, са променли творческия процес
и са причините NOFX да загуби част от своята забавна страна.
Според мен най-силните
парчета са Cell Out, My
Sycophant Others и This Machine Is 4. Още
не мога да преценя дали в заглавието на
първата няма лек намек към Chris
Hannah от Propagandhi (изхождам
от това, че Wolves In Wolves Clothing
парчето One Celled Creature бе
отговор на Rock For Sustainable
Capitalism). При всички положения обаче
текстът предполага самоирония, каквато
малко банди биха си позволили.
Не че някой фен на NOFX
ще остане дълбоко разочарован от Self
Entitled, но мисля че NOFX могат
много повече. Но от друга странa, както
вече споменах, това е 12-тия албум на
групата и след някоя година, ще имам над 400 техни
песни. За това нещо - само респект!
ОЦЕНКА: 6/10
Препоръчани песни: Ronnie & Mags Cell Out My Sycophant Others This Machine Is 4 I Got One Jealous Again, Again
Коментари
Публикуване на коментар