Lily Allen - Sheezus

Artist: Lily Allen
Album: Sheezus
Label: Parlophone
Year: 2014
Country: UK
Genre: Pop, Alternative Pop, Britpop
FACEBOOK

Автор: ИЛИЯН ИВАНОВ

Наскоро разбрах, че рождената дата на Лили Алън е 2 май 1985 година. Моята пък е три дни по-рано. Тази на блога пък е 10 май. Всички сме такива телци, че сме почти астрални близнаци. Шегата настрана - зодиите са пълна идиотщина, но може би фактът, че с Лили сме родени през три дни - аз в България, тя във Великобритания - ме доближава до търсенето на отговора на въпроса, който от време на време си задавам - Защо толкова много я харесвам?

Allright Still (2006) е феноменален дебют - един от най-добрите поп албуми за последните 20 години, примерно. Или ако ви се струва пресилено - един от най-яките британски албуми за последните десетина години. It's Not Me, It's You (2009) също е прекрасно музикално творение, правено с много идея, страст и артистизъм. Два албума пълни с мисъл и оригиналност, които ще бъдат помнени дълго време.

След тях обаче Лили Алън реши да поспре с правенето на музика за сметка на правенето на деца. Няма лошо - сигурен съм, че тя е прекрасна майка, съпруга, домакиня и там каквото още се сетите, но кому бе нужен този трети албум Sheezus? Колко по-добре щеше да е за нас, ако вместо да ме кара да я хуля, тя да беше пробвала да забременее за трети път, колкото и грубо да изглежда от моя страна.

Твърде дълго се надявах, че завръщането на Лили Алън ще е със специална мисия за изтребване на ужасната музика от типа The Voice. Твърде дълго се надявах и, че нейните песни ще звучат свежо и актуално през 2014 година. Само че както нейният любим футболен отбор Фулъм изпадна от Премиършип в Чемпиъншип, така и нашата певица се озова в "Б" група на алтърнатив/поп музиката.

Sheezus е вдъхновен от Kanye West и много моля да се знае - това не е готино. Този "рапър" е непоносим не само като музикант, а и като персона, обитаваща всяко ъгълче на папарашките и жълтите списания. Откриващите песни - Sheezus и L8 CMMR са някаква уродлива комбинация между Kanye West и M.I.A. - нелепо рапиране, примесено с ужасен ауто тунинг. Самите инструментали - малко електроника, малко хип-хоп, малко инди поп, малко фолк и тук-там китарки, също не са нищо особено, а това е големият проблем на албума - страда от липсата на нещо, което да те "побърка" отвътре, както беше със старите хитове Smile и Not Fair.

В целия албум има само около 3-4 парчета, които стават за многократно слушане - пилотният сингъл Hard Out Here, As Long As I Got You, URL Badman и донякъде Air Baloon. Останалите, за съжаление, се лутат между посредствеността и пълната катастрофа. С прости думи казано - Лили Алън е направила грешката да се опита да звучи като много други хора, само не и като себе си.

Текстовете на певицата също са загубили своя чар. Всичко е пресилено, напудрено и на моменти безсмислено - като например да пееш за менструация и в същото време да правиш  препратки към Lady Gaga и Beyonce. "I don't give a fuck about your Instagram", твърди Лили в Insincerly Yours, но дали можем да вярваме на някого, който често се замесва в Twitter караници?

Около месец преди излизането на албума един фен обвини певицата, че е започнала да прави тъпа поп музика. Тя се съгласи, което е тъжно и само показва, че никога не е късно да станеш за резил. Дори и да се казваш Лили Алън. Когато си записвал на инат и признаваш, че си правил компромиси пред лейбъла - няма как да получиш висока, нито дори средна оценка, пък дори и да сме родени само с три дни разлика.

ОЦЕНКА: 3,5/10

Препоръчителни песни:    Hard Out Here  As Long As I Got You   URL Badman