The Menzingers - Rented World

Artist: The Menzingers
Album: Rented World
Year: 2014
Label: Epitaph
Country: USA
Genre: Folk Rock, Punk Rock, Pop Punk, Heartland Rock, Indie Rock, Alternative Rock
FACEBOOK

Автор: ИЛИЯН ИВАНОВ

Лека-полека The Menzingers навлизат в полето на The Gaslight Anthem, реформирайки все повече своя ранен пънк саунд към по-радиофоничен рок. На групата ѝ отне само 2 години, за да създаде продължение на изключителния On The Impossible Past, а на мен този път не ми трябваха 10 месеца, за да напиша рецензия за Rented World.

Винаги съм смятал, че две години е достатъчно време между две издания. Период, през който една банда има време да погледне назад към това, което е постигнала, да излъска пак инструментите, да открие ново вдъхновение и да запише достатъчно добра порция песни. Такъв е случаят с Rented World, в който има почти същото от това в On The Impossible Past и малко от това, което бандата сервираше в първите си два албума.

Също както при The Gaslight Anthem - имаме улегнали и мелодични парчета, няколко по-бързи и по-агресивни, няколко баш балади и възможно най-поетичните текстове, на които The Menzingers са способни. Откриващата I Don't Want To Be An Asshole Anymore стана моментална класика. Бандата направи промоция на албума с изненадващо интимно шоу в родния им град Скрантън, Пенсилвания и когато дойде моментът на припева, съдържащ точно думите от заглавието, всички крещяха неистово.

От друга страна някои песни в Rented World изглеждат като логични продължения на тези от On The Impossible Past. Така например Bad Things може да следва идеологическия смисъл на Good Things, но припевът на втората "Why all good things should fall apart" е по-скоро унаследен от смазващото "Nothing feels good anymore" в едноименното парче.

Сърцераздирателните лирики продължават и в песни като Where Your Heartache Exists и Transient Love, като и в двете се усеща изграждането на емоцията, наравно с изграждане в инструменталната част и вокалите. The Talk пък е толкова Green Day-ско, че в началото всеки би объркал вокалите с тези на Били Джо Армстронг. Стигаме и до сингъла In Remission - от типа парчета, които обичам най-много - без да следват комерсиалната постройка с обособени куплети и припеви, повтарящото се накрая "If everyone needs a crutch, then I need a wheelchair / I need a reason to reason with you" е достатъчно основателна причина да си тананикам мелодията, когато не съм си сложил слушалките на iPod-а.

Финалът е елегичен и акустичен - When You Died съчетава болката и силата на трепкането на струните на китарата и слага край на глава номер 4 в историята на The Menzingers. Най-хубавото на този албум е, че не можеш да прецениш дали е по-добър от предишния. Почнах да пиша ревюто още в края на април, когато си казах - "Нека изчакам да отлежи и тогава да преценя". Да, ама не - и сега си блъскам главата дали да дам по-висока или по-ниска от тази на On The Impossible Past. Затова по соломоновски...

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчителни песни:  I Don't Want To Be An Asshole Anymore   Where Your Heartache Exists   The Talk   Nothing Feels Good Anymore    In Remission