Mushroomhead - The Righteous & The Butterfly

Artist:  Mushroomhead

Album:  The Righteous & The Butterfly

Year: 2014

Label: Megaforce

Country:  United States

Genre:  Industrial, Alternative Metal, Experimental Metal

 FACEBOOK

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев

Въпросът дали Mushroomhead са Кливлъндските SlipKnot или SlipKnot са Айовските Mushroomhead датира от около 1999. Враждата между бандите ескалира до там, че всякакви концерти в съответните щати са отменени от съображения за сигурност, както на феновете, така и на музикантите. На моменти с почти еднакви маски, на моменти с много подобни стилове, и двете с еднакъв (и прекален) брой членове - проблем след проблем или просто хитро продуцентско надиграване, в което екипът зад SlipKnot все пак спечели и ги изстреля на върха, не е ясно.

През всички тези години така и не се намери ясен и общоприет отговор на въпроса „Кои са първите изроди с маски?” като в казуса са замесени сърдити музиканти, ранени фенове, потайни продуценти, тарикати от Roadrunner Records и хиляди критици с прекалено много свободно време. Истината е, че и двата банди са толкова, толкова яки, че категорично не ме интересува кой кого какво и от кога.

През 2009 най-после няколко от членовете на Mushroomhead обявяват „войната” за приключила, а съвсем скоро покрай трагичната смърт на Пол Грей от SlipKnot една простичка публикация в интернет символично маркира сприятеляването на двете банди. Самият Кори Тейлър след това публично изразява интерес към съвместно турне.

Оставям SlipKnot настрана, за да се фокусирам върху една от доста влиятелните и безобразно непопулярна из Европа индъстриъл банди. Mushroomhead са създадени още през 1993, а настоящия The Righteous & The Butterfly е осми студиен албум на групата откаченяци с хорър маски от Кливлънд.

За повечето хора Mushroomhead са бегло познати от хита ‘Sun Doesn’t Rise’, който се появява в нелепия Freddy vs. Jason (2003). Интересното е, че точно тази песен е от албума XIII (2003), който е може би най-добрият в дискографията им и последен с емблематичния J Mann като вокалист. След няколко колебливи албума обаче беше време той да се завърне за един страхотен нов албум.

The Righteous & The Butterfly маркира още няколко значими събития покрай групата. Първо, миналата година те минаха впечатляваща 20 годишнина от създаването си. Второ, зад този албум за пръв път от много години не стои убийствения тандем Gravy (китари)-Pig Benis (бас). Вместо тях към бандата се присъединяват Church (китари), Dr. F (бас) и Roberto Diablo (перкусии) и смея да кажа, че младоците се справят повече от добре.

Старите кучета и създатели на бандата – Skinny (барабани), Schmotz (клавири) и Jefrey Nothing (фронтмен и чисти вокали) все още са на линия, при това в отлична форма. С оставането на досегашния втори вокал Wylon, завръщането на вече третия певец J Mann и значимото развитие на ST1TCH (DJ, електроники, клавири, перкусии), Mushroomhead най-после даде на феновете си това, което чакат от десет години.

The Righteous & The Butterfly, без да бъде особено екстремен и брутален, е от най-тежките албуми на бандата като цялостна атмосфера, настроение и агресия в песните. Ако това беше саундтрак, то филмът би бил причудлива комбинация от хорър, мюзикъл, криминален трилър и фантастичен екшън, замислен и композиран с много желание, труд и мисъл.

В албумът могат да се чуят както типичните за Mushroomhead лудници като ‘Our Apologies’, ‘This Cold Reign’ и ‘Qwerty’, хеви-метъл/траш вметки (рифовете и солата в ‘Son of 7’), малко хард рок (‘We Are The Truth’), по-бавни и мрачни идеи (‘Childlike’, ‘Portraits of the Poor’), и смазващ индистриъл, обвит в така характерното за бандата звучене.

Без да е шедьовър и без да омаловажавам албуми като Saviour Sorrow (2006) и Beautiful Stories For Ugly Children (2010), The Righteous & The Butterfly определено е най-доброто, което Mushroomhead са създавали от онзи така силен период покрай 1999-2003 насам. За толкова промени и ротации, албумът си е изключително стабилен, балансиран и умно измислен с достатъчно разнообразие, много музикалност и интересни идеи.

И ако SlipKnot бавно и славно отиват към край на славната си (но не толкова изчерпателна кариера), то другите девет маскирани идиота продължават славно напред. Музиката на Mushroomhead е особена и трудно смилаема и едва ли този албум ще им донесе нови фенове, но пък старите почитатели на бандата могат само да се радват, че любимците им продължават да мачкат, без да изневеряват на стила си. Само така, Гъбени Глави!

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни:  Qwerty   How Many Times   We Are The Truth   Childlike   Our Apologies    Son Of 7