КЛАСАЦИЯ: Любимите албуми на Вичо

   

   От включването ми към Scraggled Music през септември написах 27 статии за 23 отделни банди, споменавайки 32 различни стила. За това време така и не се намери време да напиша два реда за себе си, затова покрай предстоящото ми рождество смятам да покажа кой съм и за какво се боря чрез една малка класация на музиката, която ме вълнуваше през последните десетина години и която ме доведе до сегашното положение.

   

   TOP 10 най-любими и значими метъл албуми:

Бонус: 

Architects – Lost Forever / Lost Together (2014) – metalcore / post-hardcore

Само бонус, защото албумът е прекалено пресен, за да се включи в толкова важна класация, редом до вече утвърдени класики. Но задължително споменат, защото е абсолютно брилянтен и след няколко години съвсем спокойно ще се намести на преди позиции. Чуй 'Naysayer'.

ПРОЧЕТИ РЕВЮТО ТУК!

10. Soilwork – Stabbing The Drama (2005) – melodic death metal

Още помня как си взех deluxe изданието от Orange, албумът просто ме побъркваше. Едно прекрасно творение на една много голяма банда, която цяло десетилетие дефинираше шведския мелодичен дет метъл, редом до титаните In Flames и Dark Tranquillity. Чуй 'Nerve'.

9. DevilDriver – The Fury Of Our Maker’s Hand (2005) – groove metal / death metal

Покрай драмата с разпадането на Coal Chamber се появи и очарованието от новата банда на Dez Fafara – DevilDriver, може би първата по-тежичка музика, която прослушах. След дебютния DevilDriver (‘I Could Care Less’, абсолютен химн), се появи и този втори албум, който се превърна в саундтрак на една цяла гимназиална година. Чуй 'Hold Back The Day'.

8. Fear Factory – Digimortal (2001) – industrial / groove metal

Archetype (2004) беше албумът, който ме зариби по Fear Factory, но Digimortal е ненадминатия албум в дискографията на тази така любима и ключова банда, която ми показа и що е то industrial. Трябва да отбележим заслуженото и на началото на Фрактура. Чуй 'Linchpin'.

7. Bleeding Through – Bleeding Through (2010) – metalcore / hardcore

BT са една от най-значимите банди за развитието на метълкора като самостоятелен и толкова успешен жанр. В старите им албуми има наистина феноменални песни, но Bleeding Through е албумът, който ми е любим от начало до край. За жалост с него явно се изчерпаха и след нелепия следващ опит бандата официално сложи край на кариерата си. Чуй 'Anti-Hero'.

6. All That Remains – Fall Of Ideals (2006) – metalcore

Да, говорим за All That Remains от ‘онова’ време – бандата, която ми показа що е то metalcorе. Fall Of Ideals е един брилянтен албум, който не спирах да слушам месец след месец. Смазващи песни като ‘Not Alone’, ‘The Air That I Breathe’, ‘Become The Catalyst’ и т.н. тласнаха групата напред и логично се появиха и силните Overcome (2008) и For We Are Many (2010) – всичко нататък обаче е една тъжна история за една изчерпана и оглупяла банда, която пропиля огромния си потенциал. Чуй 'Not Alone'.

5. Caliban – I Am Nemesis (2012) – metalcore

Преди Nemesis харесвах Caliban, но за не мен не бяха нищо чак толкова особено. Този албум обаче се оказа една изключително приятна изненада като ‘We Are The Many’ и ‘Memorial’ още се слушат ежедневно. Да не говорим и че последният Ghost Empire (2014) е брилянтното продължение на една вече смазваща дискография. Чуй 'We Are The Many'.

4. As I Lay Dying – An Ocean Between Us (2007) – metalcore

Няма как да минем без As I Lay Dying в тази класация. An Ocean Between Us маркира изключително важен момент на израстване и осъзнаване в кариерата им и в личното ми музикално развитие. Албумът до голяма степен промени екстремната музика, която слушам и отвори очите ми за стотици други банди. А и ме накара пет години да чакам албум като Awakened (2012), от който още не мога да се отърся. Наистина много жалко, че следващ няма да дочакам. Чуй 'Nothing Left'.

3. Machine Head – Through The Ashes Of Empires (2003) - trash metal / groove metal

Един от най-емблематичните албуми на може би една от най-значимите метъл банди на нашето поколение. От смазващата 7-минутна траш симфония ‘Imperium’ до абсолютния интрументален и вокален шедьовър ‘Descend The Shades Of Night’, албумът завинаги ще остане на предни позиции във всяка една метъл класация. Чуй 'Imperium' и целия албум пак и пак.

2. Parkway Drive – Deep Blue (2010), Atlas (2012) - metalcore / post-hardcore

Два албума, които просто не мога да разделя. Става банално да се говори за Parkway Drive, но тази банда е прекалено и безкомпромисно добра. И ако си мислехме, че Deep Blue (2010) е най-доброто, което някога ще изкарат, то Atlast (2012) смаза всички колебания и критики с характерния мачкащ звук на Winston и австралийската му дружина. Благодарен съм на тази група за безбройните часове в тотално откачане. Чуй 'Sleepwalker', 'Karma', 'Dark Days' и 'Wild Eyes' и ми кажи, Parkway Drive не са ГОЛЕМИ.

ПРОЧЕТИ РЕВЮТО НА ИЛИЯН ЗА ATLAS ТУК!

1. In Flames – Reroute To Remain (2002), Come Clarity (2006) - melodic death metal

Може би най-любимата ми група и два от най-любимите им техни албума, макар че всеки един съвсем спокойно може да е номер едно. Запалих се по In Flames покрай Come Clarity (2006) (естествено, ‘Take This Life’ и ‘Come Clarity’), който отвори очите и ушите ми за един тотално чужд за мен звук. Reroute To Remain (2002) пък затвърди позицията на шведските мелодет титани като най-любимата ми банда вече 7-8 години. Чуй 'Take This Life', 'Trigger' и всичко останало, което тези пичове някога са издавали.