Architects - Lost Forever // Lost Together

Artist: Architects

Album: Lost Forever / / Lost Together

Year: 2014

Label: Epitaph Records

Country: United Kingdom

Genre: Metalcore, British Metalcore

FACEBOOK

Автор: Виктор 'ВИЧО' Балчиклиев

Наскоро, покрай рожденния ден на колега в близкия пъб случайно се запознах с tour manager-а на Sylosis (една нелоша банда, която благодарение на него има зад гърба си турнета с Trivium и DevilDriver – момчето си разбира от екстремната музика на острова). Накратко, заговорихме се и стигнахме до извода, че Architects са една от трите най-силни сравнително млади английски банди с обещаващо бъдеще (ако сте любопитни, другите две са Bury Tomorrow и Hacktivist).

Architects продължават да демонстрират завидно развитие и непрестанна работа. За осем години издават шест албума, всеки по-добър и по-завършен от предишния. Сложих по-високата 9/10 на последния Bring Me The Horizon, защото групата най-после порасна – Architects обаче вече го направиха с предния Daybreaker, а Lost Forever / / Lost Together просто издухва Sempiternal.

Има периоди, в които просто ти писва от всички и всичко – от малоумни управляващи, от нефункциониращо управление, от тъпи чиновници, безкрайни войни, глупави хора, лицемерие, предателство, липса на воля, липсва на цели, фалшива вяра и т.н. и т.н. и искаш просто да изкрещиш. Тези периоди обикновено раждат албуми като LF//LT.

Гняв, непримиримост, болка, носталгия, музиката на Architects е екстремна не толкова като тежест, а като смисъл и експресивност. Sam Carter направи чудеса с гласа си (чуйте ‘The Distant Blue’), за да достигне сегашното ниво, в което всеки смразяващ крясък изразява различна емоция, солидно подплатена от китарите и барабаните на братята Tom и Dan Searle, създатели на бандата.

Преди съм говорил за британския метълкор и разликите му с американския. LF//LT до голяма степен изразява онази фундаментална социална ангажираност на жанра в Англия, която е естествен резултат и на сегашното положение в страната. Все повече и повече банди скачат срещу криворазбрания мултикултурализъм и религиозна толерантност, губещата авторитет монархия и т.н., неосъзнатия национализъм, империализъм и прочие.

Като отражение на това явление, текстовете са може би най-силната част на албума. Директни, гневни, адресиращи проблема директно в същността му, със стабилни метафори и унищожителна критика към обкражаващото ни безумие. Стигна се до там, че онези "God only knows why we are born to burn" и "He doesn’t fucking love us" от Broken Cross предизвикаха вълна от недоволство и критика сред умствено ограничените фенове на бандата.

Първата половина на албума е унищожителна. Отварящата ‘Gravedigger’ прави на пух и прах всякакви политици и власт-имащи кретеноиди, ‘Naysayer’ заклеймява хората, загубили воля и цел за живеене, а споменатата ‘Broken Cross’, без да е анти-религиозна в никакъв случай, коментира критичното положение навсякъде по света.

‘The Devil Is Near’ и ‘Dead Man Walking’ довършват серията с бързи рифове и мощни брейкдауни, които някои ще сравнят с Bring Me The Horizon без да осъзнават че бандата на Оли не е първата, открила топлата вода, и че Architects вече изградиха своя собствен и достатъчно стабилен стил, за да бъдат сравнявани с друг.

‘Red Hypergiant’ e инструментал, който сякаш разделя албума на две различни половини – първата - по-агресивна и по-директна (Lost Forever?), и втората – по-лирична и емоционална, с повече паузи и синтезирани мелодии  (Lost Together?). В инструментала се чува и цитат на Carl Sagan, който сякаш най-добре представя идеята на целия албум:

"The old appeals to racial, sexual, and religious chauvinism, and to rabid nationalist fervor are beginning not to work. A new consciousness is developing which sees the Earth as a single organism, and recognizes that an organism at war with itself is doomed. We are one planet."

Албумът продължава с крясъци, критика, насечени рифове и проблеми, леко разнообразени с лирични моменти и призрачни мелодии. В тази втора половина е и 'Youth Is Wasted On The Young' - лична изповед за изгубена младост и забравени мечти. Покрай цялата агресия и болка обаче албумът в един момент натежава и това е може би единственият му минус – след продължително слушане се чувстваш емоционално изтощен.

Сравнете ‘Learn to Live’ от 2011 с ‘Naysayer’ и ще видите за какво развитие говоря. LF//LT може да прекалява със социалните проблеми, но цялата му продукция е на много много високо ниво и мога само да се надявам Architects да продължат по същия път. А, да, говорим за Epitaph Records.

ОЦЕНКА: 9.5/10

Препоръчителни песни:  Naysayer   Gravedigger   The Devil Is Near   Broken Cross   Colony Collapse