The Pretty Reckless - Going To Hell

Artist: The Pretty Reckless

Album: Going To Hell

Year: 2014

Label: Razor & Tie

Country: United States

Genre: Hard Rock, Alternative Rock, Alternative Metal, Post-Grunge, Heavy Metal

FACEBOOK

Вместо увод.... SCRAGGLED MUSIC има удоволствието да представи първото си "двойно ревю", в което авторите Вичо и Илиян ще изложат своите мнения за втория албум на THE PRETTY RECKLESS.

Автор: Виктор 'ВИЧО' Балчиклиев

Рокът винаги е имал нужда от кралица (или поне принцеса...). Макар Лита Форд все още да изглежда недостижима, през годините се появиха силни претендентки за титлата.

90-те бяха годините на алтърнатив рока и няколко банди, оглавени от вече емблематични певици, бързо добиха слава. Shirley Manson от Garbage, Nina Persson от шведите The Cardigans и гласовитата Dolores O’Riordan от The Cranberries станаха любимки на публиката по света, но скоро групите им изгубиха първоначалния заряд и западнаха.

Междувременно Gwen Stefani от No Doubt и Sandra Nasic от Guano Apes добиха популярност с откачено и бунтарско сценично поведение. За жалост, след поредица от култови албуми и хитове, първата си намери две китайски притурки и започна доста слаба соло поп кариера, а втората след известно затишие замени гуменките с токчета и също кривна към по-комерсиална поп музика.

Пропускам всички метъл госпожи покрай Evanescence, Lacuna Coil, Within Temptations, Sonata Arctica, In This Moment и прочие, чиито порно-метъл-опера-фентъзи-кор персони така и не мога да си обясня, макар епизодичните попадения. Пропускам и случая с Arch Enemy, защото освен извивките, в бившата и настояща вокалистка няма нищо женствено.

Няма как да не спомена и Avril Lavigne, чиято история със сигурност знаете и няма нужда да припомням. Важното е да стигнем до Taylor Momsen – модел, актриса от Gossip Girl и по настоящем фронтмен на хард рок бандата The Pretty Reckless, която изключително бързо набира слава и превзема класации. А, и рок принцеса, да не забравя.

Групата не е от вчера, но последният (и втори студиен) албум Going To Hell предизвика критици и фенове по света да им обърнат по-сериозно внимание. Ако трябва да съм честен, The Pretty Reckless (точно така, защото Момсън е и pretty, и reckless) не предлагат особена доза оригиналност и иновативност, но пък изпипват печелившата формула почти до съвършенство.

От дадената ми от блога авторитетна трибуна държа да спомена на музикантите зад Момсън – и тримата в групата от 2010 – Ben Philips (китара, беквокали), Mark Damon (бас), Jamie Perkins (барабани) – доста стабилни пичове, чиято заслуга за звука и успеха на The Pretty Reckless най-вероятно никога няма да бъде призната, заради имиджа на госпожицата зад микрофона.

А тя е добра, няма какво да се лъжем. Покрива всички изискване за жена-фронтмен на хард рок банда - от външен вид, сексапил, поведие, рок-стар имидж, интересен и разнообразен глас. Стереотипът е налице, но пък успехът на бандата само доказва колко добре работи цялото клише.

Откъм текстове и музика албумът наистина не блести, но пък из песните се чуват стабилни рифове, умерени сола, както и опит за разнообразяване на песните с по-интересни мотиви, ритъм, провлачени преходи и мелодии. Отбелязвам ‘Sweet Thing’ като една от най-силните и оригинални песни в Going To Hell.

Готиното е, че в албума има песни като нея, като сингъла ‘Going To Hell’, ‘Why’d You Bring A Shotgun to the Party’ и ‘Follow Me Down’ – стабилен right-in-the-face рок със силен заряд и енергия, по-алтърнатив фънки опити като ‘Absolution’ и ‘Blame Me’, както и балади като ‘House On A Hill’ и ‘Waiting For A Friend’, които загатват, че освен reckless, Момсън е и sensible, sensitive и социално ангажирана.

Толкова за Going To Hell – албум, който стои извън обичайните ми стилови интереси, но пък си заслужаваше преслушването и най-вероятно ще ме накара да чуя и следващия – той ще покаже и дали The Pretty Reckless ще се превърнат в нов фактор в рок музиката или ще са поредния пример за група-еднодневка с изчерпани идеи. До тогава имам да добавя само две думи – sex sells.
--------------------------------------------------------------------------------------

Автор: Илиян Иванов

Трейлърът на Teenage Mutant Ninja Turtles - филм, продуциран от Michael Bay и с участието на Megan Fox в ролята на April O'Neal - разбуни духовете в интернет пространството, главно в негативен план. Само че аз не мога да разбера едно нещо - кога, мама му стара, всички започнаха да разбират от "арт" и да са толкова претенциозни? Michael Bay по принцип си пада по високобюджетни разрушителни продукции, които са предназначени за масовия вкус и това си е добро реноме. Учудването ми е заради този фалш, наречен "хора, които ценят само европейски филми, но от време на време са "на черешата" в БИАД". Айде, нЕма нужда. Освен това тези холивудски popcorn филми задължително трябва да вървят с актриси като Megan Fox и по същия начин не схващам негодуванието срещу избора точно тя да бъде репортерката April O'Neal.

След като вече се чудите какво общо имат TMNT, Michael Bay и Megan Fox с това ревю, време е да отбележа, че The Pretty Reckless, Going To Hell и Taylor Momsen е тазгодишният рок еквивалент на филма, продуцента и актрисата. Защото това бе един от най-очакваните проекти на 2014 година и той попада в категорията "музикални блокбъстъри".

Първо: Вичо вече е обяснил колко секси е блондинката Taylor Momsen и не виждам причина да добавям допълнителни разяснения към обложката. Комерсиалният рок има нужда точно от такива лица, гласове и дупета, за да не губи свежест никога. Taylor и Megan Fox нямат нищо общо помежду си, освен че са способни да развихрят мъжкото (а и не само) въобръжение и да разпалят много еротични фантазии.

Taylor Momsen му е хванала цаката на това, макар да е само на 20 години. Когато първият албум на The Pretty Recklees (Light Me Up) излиза, тя тъкмо е навършила 17 и все още е само една Лолита в един нов свят, доминиран от хора, които искат да я вкарат в леглото. Самият дебют е мръснишко-пленителен и в същото време изключително забавен, което вдига летвата за по-нататъшното творчество на бандата.

В Going To Hell съвременният образ на героинята на Набоков е заменен от нейното пораснало "Аз", а хората, които искат да я вкарат в леглото са станали много повече. Защото и тук Taylor Momsen умело балансира между покварената католичка, мъжемелачката, феминистката и депресантката. Нещо като ненаситницата Megan Fox в онзи тъп филм Jennifer's Body.

Второ: Going To Hell се цели във върховете на класациите или поне в близост до тях, както всяка една продукция на Michael Bay. Албумът дебютира в топ 5 на САЩ, продавайки 35 000 копия през първата седмица, което на този етап ги приближава към Лигата на големите. Всичко това се случи благодарение на хитовете Heaven Knows и едноименната песен, които навяват асоциации с We Will Rock You на Queen и рифовете на Tony Iommi от Black Sabbath.

Детският хор в Heaven Knows далеч не е Pink Floyd-ски, но пък такова е солото в една от най-добрите композиции в албума - Absolution. Всъщност цялостната продукция заслужава едно голямо браво, защото за втори пореден албум The Pretty Reckless намират точните дози класически рок, гръндж ала Nirvana/Hole и по-съвременен алтърнатив метъл саунд, както например в Armageddon и Transformers претеглят везните между екщън, фантастика и комедия, актьорски състав и тривиален сценарий, за да може в крайна сметка да уловиш по-голяма аудитория.

Също както в големите кино блокбъстъри, и тук можем да намерим по-слаби пунктове - основно в тези cheesy моменти (някои от баладите), както и откровено импотентното и неоправдаващо името си Why'd You Bring a Shotgun to the Party, ако изобщо импотентен може да се съществува в едно изречение с Taylor Momsen.

И трето - крайният резултат. TMNT още не е излязъл, но новият The Pretty Reckless вече е факт и аз знаех какво точно да очаквам от The Pretty Reckless, както знам на какъв филм се надявам от Michael Bay. Going To Hell е рок албум с голям процент здрави песни, две-три пълнеж и ако слушате делукс изданието, отлични бонуси (Kill Me и Only You). А сега пускай си Follow Me Down.

ОЦЕНКА НА ВИЧО: 8/10

Препоръчителни песни:  Sweet Things   Going To Hell   Blame Me   Absolution   House On A Hill   

ОЦЕНКА НА ИЛИЯН: 7,5/10

Препоръчителни песни:  Follow Me Down   Going To Hell   Heaven Knows   Absolution   Fucked Up World