Morning Glory - War Psalms
Artist: Morning Glory
Album: War Psalms
Year: 2014
Label: Fat Wreck Chords
Country: USA
Genre: Punk Rock, Crust Punk, Pop Punk, Anarcho Punk, Alternative Rock
FACEBOOK
Автор: Илиян Иванов
През 1979 година The Clash издават London Calling - епохален двоен албум, който и до днешен е считан за еталон на протестната, бунтарската и революционната музика. Двадесет години по-късно, малко преди да обявят разпадането си, Choking Victim пускат своя безмилостен дебют No Gods, Managers - сатанинска комбинация от ска, хардкор пънк, дет и блек метъл и някои от най-добрите песни на политическо/религиозна тематика на 90-те.
Трудно е да сравняваме тези два толкова различни албума, но има нещо, което ги обединява. То е значимостта им към музиката, макар и в различни количества. Ако имаш нужда да ти обяснявам колко велики и значими са The Clash, по всяка вероятност си пропуснал най-важните музикални събития в съзнателния си живот. London Calling е АЛБУМЪТ, това е стандартът, по чиято скала се оценяват всички останали пънк (и не сам пънк) издания. От друга страна No Gods, No Managers e ъндърграунд феномен, той е КУЛТЪТ и до голяма степен всяка музика, целяща да удари като стрела сърцето на корупцията, политическото интригантство и религиозния антагонизъм, се сравнява с него.
Morning Glory е една от многото групи, които възникват след разпадането на Choking Victim. Трябва да призная, че някои от това котило не просъществуваха дълго - като INDK и Antarctica Vs. The World. Други като Leftover Crack успешно продължават делото на оригиналната банда, а трети като Morning Glory се отдалечиха доста от ска саунда на No Gods, No Managers.
Вината, или по-скоро заслугата за това, е на Ezra Kire (вокали/китари). Morning Glory е като извънбрачно дете на The Clash от двойно по-младата му любовница Choking Victim. A War Psalms е детето, което вече е в своите тийнейджърски години, узряло да прогледне света отвъд новините, които се показват по телевизията.
Името на албума означава "военни псалтири", като втората дума е библейска и означава "музикални инструментали и думите, които ги съпровождат" или направо "песни". Войните пък са маски на други международни проблеми, за които все повече чуваме и четем, но реално много малко знаем. Защото докато информационният поток ни залива с новини за кризите в Сирия и Украйна, всеки сам решава как изкриви своя мироглед по отношение на ситуациите в тези страни.
До голяма степен такъв е и слоганът, който се развява в албума War Psalms - между другото концептуален до такава степен, че не може да бъде възприет правилно от ухото и ума, ако слуша песните разбъркано. Calm And Alarm дава началото с нещо като китарен хибрид между Anti-Flag и Propagandhi, а по-нататъшните цитати от Revolition Rock (на The Clash) се вписват чудесно в радиофоничното Standard Issue.
Ezra Kire и компания боравят умело с жанровете и с инструментите, като в някои от песните можем да чуем струнни оркестрации, пиано и дори валдхорна, докато китарите режат хеви рифове. В по-ефирните моменти Morning Glory го докарват почти като The Pogues - особено във финалното Home Free. Други песни като Punx Not Dead, I Am и War Dance изненадват с разчупените си композиционни решения.
War Psalms е един от най-интригуващите политически пънк албуми на настоящето десетилетие. Наскоро все по-често попадам на мнения, че във Fat Wreck Chords се забелязва стагнация в качеството на последните албуми на бандите там. И лейбълът се нуждаеше точно от War Psalms, който не е London Calling, не е и No Gods, No Managers, не е дори Today's Empires, Tomorrow's Ashes или Underground Network, но си е ритник в задника, при това силен.
ОЦЕНКА: 8,5/10
Препоръчителни песни: Standard Issue I Am Machine Gun War Dance Punx Not Dead, I Am Home Free
Album: War Psalms
Year: 2014
Label: Fat Wreck Chords
Country: USA
Genre: Punk Rock, Crust Punk, Pop Punk, Anarcho Punk, Alternative Rock
Автор: Илиян Иванов
През 1979 година The Clash издават London Calling - епохален двоен албум, който и до днешен е считан за еталон на протестната, бунтарската и революционната музика. Двадесет години по-късно, малко преди да обявят разпадането си, Choking Victim пускат своя безмилостен дебют No Gods, Managers - сатанинска комбинация от ска, хардкор пънк, дет и блек метъл и някои от най-добрите песни на политическо/религиозна тематика на 90-те.
Трудно е да сравняваме тези два толкова различни албума, но има нещо, което ги обединява. То е значимостта им към музиката, макар и в различни количества. Ако имаш нужда да ти обяснявам колко велики и значими са The Clash, по всяка вероятност си пропуснал най-важните музикални събития в съзнателния си живот. London Calling е АЛБУМЪТ, това е стандартът, по чиято скала се оценяват всички останали пънк (и не сам пънк) издания. От друга страна No Gods, No Managers e ъндърграунд феномен, той е КУЛТЪТ и до голяма степен всяка музика, целяща да удари като стрела сърцето на корупцията, политическото интригантство и религиозния антагонизъм, се сравнява с него.
Morning Glory е една от многото групи, които възникват след разпадането на Choking Victim. Трябва да призная, че някои от това котило не просъществуваха дълго - като INDK и Antarctica Vs. The World. Други като Leftover Crack успешно продължават делото на оригиналната банда, а трети като Morning Glory се отдалечиха доста от ска саунда на No Gods, No Managers.
Вината, или по-скоро заслугата за това, е на Ezra Kire (вокали/китари). Morning Glory е като извънбрачно дете на The Clash от двойно по-младата му любовница Choking Victim. A War Psalms е детето, което вече е в своите тийнейджърски години, узряло да прогледне света отвъд новините, които се показват по телевизията.
Името на албума означава "военни псалтири", като втората дума е библейска и означава "музикални инструментали и думите, които ги съпровождат" или направо "песни". Войните пък са маски на други международни проблеми, за които все повече чуваме и четем, но реално много малко знаем. Защото докато информационният поток ни залива с новини за кризите в Сирия и Украйна, всеки сам решава как изкриви своя мироглед по отношение на ситуациите в тези страни.
До голяма степен такъв е и слоганът, който се развява в албума War Psalms - между другото концептуален до такава степен, че не може да бъде възприет правилно от ухото и ума, ако слуша песните разбъркано. Calm And Alarm дава началото с нещо като китарен хибрид между Anti-Flag и Propagandhi, а по-нататъшните цитати от Revolition Rock (на The Clash) се вписват чудесно в радиофоничното Standard Issue.
Ezra Kire и компания боравят умело с жанровете и с инструментите, като в някои от песните можем да чуем струнни оркестрации, пиано и дори валдхорна, докато китарите режат хеви рифове. В по-ефирните моменти Morning Glory го докарват почти като The Pogues - особено във финалното Home Free. Други песни като Punx Not Dead, I Am и War Dance изненадват с разчупените си композиционни решения.
War Psalms е един от най-интригуващите политически пънк албуми на настоящето десетилетие. Наскоро все по-често попадам на мнения, че във Fat Wreck Chords се забелязва стагнация в качеството на последните албуми на бандите там. И лейбълът се нуждаеше точно от War Psalms, който не е London Calling, не е и No Gods, No Managers, не е дори Today's Empires, Tomorrow's Ashes или Underground Network, но си е ритник в задника, при това силен.
ОЦЕНКА: 8,5/10
Препоръчителни песни: Standard Issue I Am Machine Gun War Dance Punx Not Dead, I Am Home Free
Коментари
Публикуване на коментар