Anti-Flag - The General Strike




Artist: Anti-Flag
Album: The General Strike
Label: SideOneDummy
Year: 2012
Country: USA
Genre: Punk Rock, Alternative Rock, Hardcore Punk
FACEBOOK


В последните 6-7 години Anti-Flag се утвърди като една от най-продуктивните групи в американския пънк. Уви, квартетът от Питсбърг сякаш обаче в един момент заложи на количеството пред качеството. The General Strike e вторият албум на бандата за инди-лейбъла SideOneDummy, след доста критикувания им период под шапката на Sony Music. Признавам, че след The Bright Lights Of America бях поизгубил надежда за Anti-Flag, но The People Or The Gun успя леко да върне вярата ми у тях. Разбира се, когато една група се завръща от корпоративния бизнес към малките музикални компании обикновено възможностите са две - намаляваща популярност или просто припомняне на позабравената DIY етика.

Anti-Flag e някъде по средата и The General Strike го доказва напълно. Групата вече няма как да продава по 100 000 бройки само на територията на САЩ, но пък с издание като това може да възвърне част от по-старата си фенбаза. Албумът е най-краткият (без бонус-траковете е малко над 27 минути), но е може би най-съдържателният и най-хомогенно звучащ такъв от безспорната класика Underground Network насам.

Не, изненада няма. Anti-Flag ползват познатата до болка формула, която работи винаги безотказано - редуване на мелодични с по-бързи и по-агресивни пънк-рок химни, като все по-осезаемо е влиянието на The Clash върху последние записи на групата. Justin Sane отново пее по-голямата част от песните, което е нормално, но за разлика от предишните два-три албума, сега той се справя далеч по-добре с вокалите. Бях свикнал песните, в които основната вокална част се изпълнява от Chris #2 да бъдат по-интригуващите, но в Тhe General Strike това не е така.

Безспорно първият сингъл от албума The Neoliberal Anthem дава силно начало на албума. Рефренът Destruction do it again/disaster do it again лесно се оплита в съзнанието и неусетно бива запомнен и припяван. Припомнянето на Първата световна война в 1915 пък минава доста епично макар и за по-малко от 3 минути преди музиката да прелее в може би най-добрата песен от албума - This Is The New Sound. Експлозивната бас линия, плюс хорови вокали и стържещото солце на припева на Justin превръщат този трак в истинска класика.

Отвращението на Anti-Flag oт поругаването на всякакъв морал и всякакви ценности в името на успеха на всяка цена е прекрасно описано в Bullshit Opportunities.  Следващата песен The Ranks Оf The Masses Rising и пък има може би най-заразяващият припев от целия албум, макар че и Broken Bones също е сериозен претендент.

Търпението или по-скоро липсата на такова за проблемите от ежедневието пък намират отзвук в I Don't Want To Wait.  Когато Chris #2 редува различни причини за своето негодувание и впоследствие добавя What is it that defines you?, човек може да усети защо хората стават все по-озлобени от дреболиите. Nothing Receeds Like Progress пък успява да се закачи в съзнанието с някак си тъжното становище от бридж-а след втория припев - This is class war/What are you waiting for?

Може би не съвсем целенасоченo пропуснах няколко песени, сред които 22-секундното интро, Turn A Blind Eye и Resist. Tе са най-кратките в The General Strike и имат сякаш функцията на свързващото звено между всеки един от отделните компоненти в албума, за да се постигне една завършеност. Краят на албума е за The Ghosts Of Alexandria - преразказ на една необикновена любовна история.

The General Strike има и няколко бонус песни, които обаче си звучат точно като бонус песни и не се вписват в цялата звукова картина. А албумът определено за по-малко от половин час дава това, което (един ляво-ориентиран, с бунтовнически наклонности) човек би искал да получи. Аnti-Flag не са записали албума на годината, нито пък The General Strike е връх в тяхната кариера. Но е крачка напред, даже лек скок и заслужава похвала, че във времена, когато групите, които дълги години са на сцената доскучават, те успявят да възбудят отново любопитството.

ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчителни песни:  The Neoliberal Anthem  This Is The New Sound  Broken Bones  I Don't Wanna  The Ghosts Of Alexandria






Коментари

Популярни публикации