Unsane - Wreck

Artist: Unsane
Album: Wreck
Label: Alternative Tentacles
Year: 2012
Country: USA
Genre: Post-Hardcore, Noise Rock, Alternative Metal, American Underground
FACEBOOK


Американският музикален ъндърграунд може да бъде сравнен с вечнозелена джунгла – трудно място за оцеляване, изпълнено с различни причудливи биологични видове. Като част от тази сцена е и нюйоркската шайка Unsane.  Триото съставено от Chris Spencer (вокали/китара), Vinnie Signorelli (барабани) и Dave Curran (бас) за малко бе изчезнало от музикалната карта в началото на миналото десетилетие, но се завърна преди няколко години и сега изглежда по-силно от всякога.

Wreck е седмият албум на бандата и първи за лейбъла на легендата Jello Biafra – Alternative Tentacles. Като всяка една ъндърграунд група, Unsane също преживява своите 15 минути комерсиална слава, които през призмата на времето са далеч в миналото, тъй като клипът на Scrape се котираше в по-късните часове на MTV през 1995-та година.  Бандата обаче никога не изневерява на стила си - тежък, суров, на моменти вледеняващ  пост-хардкор саунд, който е запазена марка на групата. Може би, ако трябва да сравнявам музиката на Unsane с нещо от живота, то това би било срутване на сграда на забавен каданс.

Дотук с общата информация. Wreck e прекрасен албум за стандартите на групата и това се вижда още от (обичайната) кървава обложка. Wreck нито е най-доброто или най-тежкото нещо, което групата е издала до момента, нито пък прави някакъв завой към умекотяване на звука, а просто следва тенденциите от предишния проект Visqueen. Oткриващата песен Rat дава мощен старт, като е една с двете песни с неравноделни ритми. Куплетите вървят върху здрав бийт 4/5 преди да се включи праволинейният, но мачкащ припев. Decay звучи като балада на разрушението, изпълнена с много лична болка и гняв.

No Chance пък със сигурност може да бъде наречен хита на албума. Не знам дали видеото, което циркулира в YouTube с тази песен е официално, но е определено едно от най-зловещите и психопатски музикални клипове, които съм гледал. No Chance има от всичко по много – смазващ китарен риф, вървящ върху бавен прав бийт, хардкор вокали, а хармониката превръща песента в булдозер. Следващата  композиция Pigeon също не разочарова, макар да не е толкова впечатляваща колкото първите три.

Меtropolis леко променя курса на албума, може би заради различния подход с барабаните, където Vinnie Signorelli набляга на томовете. Лично на мен това парче много ми напомни за канадските изроди NoMeansNo и по-специално за техния албум Dance Of The Headless Bourgeoisie.

Ghost е другата песен, която не следва обичайните равноделни тактове, като и тук това е проявено на куплетите. Въпреки това, обаче и тя като Pigeon не успява да изпъкне по свой си начин. За сметкана това Don’t успява. Това е безспорно парчето, чийто китарен риф е най-бързо се забива в главата.

Stuck e единствената песен в Wreck, която успява поне за малко да смъкне напрежението от целия този брутален груув, като дори Chris Spencer се опитва да пее мелодично на фона на викането в останалата част от албума. В стилово отношение парчето може да попадне в графата стоунър метъл, въпреки цялата условност, че този стил просто една производна на нойз-рока.

Последната авторска песен е Roach – с една идея по-бърза от 80 процента от албума и пореден силен момент от албума. Kраят обаче е кавъра на класиката на калифорнийските пънк легенди Flipper  – Ha Ha Ha! Който знае оригиналa, няма как да не хареса и версията на Unsane. Междувпрочем групата свири въпросната песен по концерти от доста години и сега явно е дошло време за студиен запис. Суровият риф с леко разстроения бас, поет и от китарата и злокобният кикот в припева затварят по чудесен начин албума.

Така  45 минути изминават почти неусетно в едва 10 мрачни песни, в които се говори доста често за наркотици, смърт, самоубийство, депресия, отчуждение и прочее неща, които няма да чуете в песни на  Justin Timberlake или Nelly Furtado . Wreck  ще се хареса на всички почитатели Unsane, както и на хора, които не са имали досег с тази група досега, но си падат Melvins, Butthole Surfers, Fantomas или NoMeansNo – звукови терористи, които не правят музика за масите, a за свой собствен кеф.

ОЦЕНКА: 7.5/10

Препоръчителни песни: Rat  No Chance  Don't   Stuck  Ha Ha Ha