The Reveling - Tributaries

Artist: The Reveling
Album: Tributaries
Label: Black Numbers
Year: 2011
Country: USA
Genre: Punk Rock, Alternative Rock, Folk Punk, Americana
FACEBOOK


The Reveling е група, която аз открих за себе си преди може би 5-6 години, като буквално проследих първите им крачки на сцената посредством тогавашната мания MySpace. Оттогава насам доста вода изтече, а въпросната социална мрежа, превърнала Аrctic Monkeys и Lily Allen в суперзвезди, като че ли умря. The Reveling обаче са живи и здрави и аз с радост установих преди няколко седмици, че продължават да правят музика, която на всичко отгоре все още разпрострянавят и безплатно.

Основната движеща сила в бандата е поетът с китара Sean Morris, който е основател и автор на музиката и текстовете на Тhe Reveling. Няколко години след като нюйоркската четворка дебютира с EP-то The Dead Come Alive At Five (последвано от още няколко няколко разпиляни записи) и песни като Great Unknown, Crutches и Up And Atom Bombs бяха подложени на сериозна ротация на iPod-a ми, идва и първият цял албум на групата – Тributaries.

За мое огромно щастие The Reveling не са изневерили на стила си - мелодичен пънк рок aла Green Day и Face To Face, с осезаемо фолк влияние върху песните. Най-общо казано Tributaries се доближава като стил и звук до утвърдени мейнстрийм групи като Against Me! и Тhe Gaslight Anthem, но и до ъндърграунд такива като None More Black, The Lawrence Arms и Тhe Flatliners.

Aлбумът предлага 10 песни вместени в почти половин час. Началото е ударно и оптимистично - Revival звучи като един нестихващ припев, а аутрото на песента гениално прелива в Charlotte Thompson, което за мен е най-добрата и най-емоционално изпята композиция, особено към края на частта, в която Sean Morris повтаря почти до втръсване Yeah I'll always be right behind you.

Chasing My Tail сваля темпото и звучи повече като песен на някоя британска инди-рок група, особено на припева. Left At Forkright отново вдига оборотите и напомня доста на нещо от Dookie на Green Day. Следващата Plaster Saints е далеч по-лирична от останалите песни, а пък интрото на Ironbound въобще не предполага какво ни очаква по-нататък - определено песен с изненадващо развитие.

Black And Tan и  Unglued също не разочароват и допълват чудесно развитието на Tributaries. Last Act отново вдига темпото, където Sean Morris отчетливо пее Fuck the system, fuck the schools и връща лентата към яростта на пънк сцената преди комерсиализацията от средата на 90-те години. Краят на албума е с Invitations To Alleyways, Песен която макар да е само дълга 3 минути и 28 секунди предлага изключително епична развръзка.

The Reveling заслужават по-голямо внимание от 657-те човека, които ги харесват във Фейсбук и 2688-те в MySpace, а Tributaries макар да е издаден през миналата година, ще получи сериозно слушане от мен през следващите месеци.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:  Charlotte Thompson  Left At Forkright  Ironbound  Last Act  Invitations To Alleyways